Решение № 572 от 22.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора К. Николова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200644 по описа за 2025 година

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Д. Т. и Й.

Т., чрез повереника им и жалба на защитника на подсъдимия М. С. срещу решение № 76 от 28.04.2025 г. на състав на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 244/2024 г.

Частните обвинители, чрез повереника си адв. Т., са оспорили въззивния акт с аргументи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като са преценили размера на всяко от тях като силно занижен, дори и след коригирането му с въззивната намеса. Отправили са искане за отмяна на оспореното съдебно решение и за връщане на делото за новото му въззивно разглеждане с оглед увеличаване на срока на всяко от посочените наказания.

С касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия – адв. Н. Д. се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като е оспорена дейността на въззивния съд по оценка за достоверност и достатъчност на доказателствения материал, довела до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по защита срещу обвинението. Заявено е и несъгласие с въззивните мотиви за неприложимост на правилата на чл. 55, ал. 1 НК при определяне на наложените на подсъдимия наказания. Направени в алтернатива са искания за отмяна на въззивния акт и пълно оневиняване на подсъдимия, или за връщане на делото за ново разглеждане по въззивен ред с указания за събиране на допълнителни доказателства и назначаване на повторна КСМАТЕ, или за намаляване на срока на всяко от наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по правилата на чл. 55 НК и прилагане на института на условното осъждане по чл. 66 НК.

1

Пред настоящия състав адв. Т. поддържа касационната жалба на частните обвинители и изложените в нея съображения. Същевременно заявява несигурна подкрепа за направеното с тази жалба искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново въззивно разглеждане, като в тази връзка заявява, че продължаването на наказателното производство би обременило допълнително частните обвинители, макар според тях наказанията да са занижени. Моли ВКС да отсъди така, както счита, че е най-правилно, т.е. да потвърди въззивното решение или да го отмени и да върне делото на въззивния съд с указания за налагане на по-тежки наказания.

Участващият в касационното производство защитник на подсъдимия – адв. Т. пледира в подкрепа на подадената жалба, настоявайки, че в нея са изложени подробни съображения и са посочени неизяснените обстоятелства. Заявява, че единствената причина за злополуката е извършената от М. Д. неправилна маневра, която ако бе изпълнена в съответствие със закона, последиците биха били по-леки. Счита, че наказанията са неправилно завишени. Поддържа направените с касационната жалба на адв. Д. искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура излага подробно мотивирано становище за неоснователност на двете жалби и предлага оспореното с тях въззивно съдебно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият заявява солидарност с казаното от своя защитник. В последната си дума моли за справедливо решение.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени с чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 260003 от 22.08.2022 г., постановена по НОХД № 611/2019 г., състав на Хасковския окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. С. за виновен в това, че на 21.05.2018 г. в гр. Х., на ул. „П. В. В.“, в района до дом № 15, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ, модел 328, с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Д. Т. и средна телесна повреда на И. Д. Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнимо при първоначален общ режим, като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 НК, както и по обвинението за това да е извършил престъплението при независимо съпричиняване с М. М. Д..

На осн. чл. 343г НК съдът е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

С присъдата и на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание лишаване от свобода по настоящото дело и по НОХД № 833/2019 г. на Хасковския районен съд в размер на по-тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, към което и на осн. чл. 25 вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК е присъединил наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от четири години и наказанието глоба в размер на 250 лева.

С тази присъда съдът е признал М. М. Д. за невиновна в това на 21.05.2018 г. в гр. Х., на ул. „П. В. В.“, в района до дом № 15, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ, модел 318, с рег. № *** в нарушение на правилата по чл. 37, ал. 3 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 ППЗДвП по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с М.

Д. С. да е причинила смъртта на Б. Д. Т. и средна телесна повреда на И. Д. Д., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, поради което и на осн. чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 в. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил заплащането на направените по воденето му разноски в тежест на подсъдимия, както и на разноските, 2 направени от частните обвинители. Извършено е и разпореждане с веществените доказателства.

След оспорване по въззивен ред от защитника на подсъдимия и от частните обвинители чрез повереника им, присъдата е била потвърдена с решение № 103 от 23.06.2023 г. по ВНОХД № 51/2023 г. на състав на Пловдивския апелативен съд (ПАС).

Последвало е касационно производство по инициатива на същите страни, като с решение № 300 от 20.05.2024 г., постановено по касационно наказателно дело № 1060/2023 г., Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е отменил въззивния акт и е върнал делото за повторното му разглеждане по възззивен ред с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с неизясняване на разстоянието на видимост между двете превозни средства, неизясняване на момента на възникване на опасността и на възможността М. Д. да избегне удара чрез предприемане на позволена от закона маневра.

С оспореното понастоящем по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като срокът на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. С., е увеличен на две години и шест месеца, а срокът на лишаването от правоуправление е увеличен на пет години, съответно увеличен е срока на общо определеното на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода на две години и шест месеца, към което е присъединено наказанието лишаване от правоуправление за срок от пет години. В останалата й част присъдата е потвърдена, а подсъдимият е осъден да заплати направените във въззивното производство разноски по делото.

Жалбите срещу този акт са неоснователни.

Вземайки предвид същността на направените с тях възражения, настоящият състав обсъди с приоритет тези на защитника на подсъдимия за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, давели до неправилно прилагане на материалния закон, защото само при отсъствие на пороци от тази категория е мислим коментар на доводите за явна несправедливост на наказанието.

Извършената в тази насока касационна проверка по делото не потвърждава претенциите за съществени недостатъци в процесуалната дейност на въззивния съд.

Възразява се, че съставът на ПАС е преписал експертните заключения, а не е отговорил на доводите на защитата, не е обсъдил доказателствата през призмата на експертните изводи и не е обяснил защо предложеният му от адв. Д. и оборващ експертните констатации техен анализ е неверен.

Сред така твърдяното вярно е единствено това, че в решението дословно е възпроизведено съдържанието на приетите по делото експертизи, при това двукратно що се касае до първоначалната еднолична и двучленната комплексна СМАТЕ, възпроизведено буквално е и заявеното от вещите лица в хода на проведените техни разпити. Подобен подход не бележи достойнство на съдебния акт, който поначало е предназначен да посочи основанията за постановяването му – процесуални и материалноправни и да даде израз на съдебната воля относно въпросите, които трябва да получат решение с него, а не да дублира съдържанието на доказателствените материали. В конкретния случай обаче по-важно е, че следвайки възприетия подход, въззивният съд не е спестил усилия в изпълнение на изискването на чл. 14, ал. 1 НПК да реши делото след всестранно и пълно проучване и анализ на всички обстоятелства, ръководейки се от закона и изчерпвайки пределите на въззивния контрол. Всеки от доводите на защитата срещу първоинстанционната присъда и подкрепената с нея обвинителна теза е получил отговор чрез въззивния акт. Това важи за настояването, че вещите лица, както и първостепенният съд, не са успели да кажат откъде е потеглила Д., за да навлезе в платното за движение по ул. „П. В. В.“ и какво е било разстоянието, от което тя е могла за първи път да възприеме водения от подсъдимия л.а.

БМВ-328, както и за настояването за виновен неин принос за възникването на злополуката.

Съставът на ПАС е дал пространно обоснован отговор на възражението за съществуване на причинно-следствена връзка между поведението на М. Д., реализирано в нарушение на чл.

37, ал. 3 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 ППЗДвП и общественоопасния резултат, както и относно 3 възможностите този резултат да бъде избегнат само чрез нейното поведение.

Професионално обоснована е и причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и настъпилото произшествие с трагичен резултат.

Доколкото с жалбата се твърди, че решението не съдържа собствен на въззивния съд доказателствен анализ „през призмата на експертните изводи“, следва да се припомни неведнъж отбелязваното в практиката на ВКС, че въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата, когато пред него не са направени възражения в тази насока, когато не приема нови фактически положения, различни от установените от първостепенния съд и щом констатира, че този съд качествено се е справил с оценяването и обсъждането на доказателствата и споделя изложените от него съображения. Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че съдът е изпълнил задължението си за цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса на формиране на вътрешното му убеждение. В случая прочитът на въззивното решение недвусмислено показва не само съгласието на постановилия го съд с прецизния доказателствен анализ на първата инстанция. Въззивният съд е направил и собствена оценка за достоверност на доказателствените източници и за процесуална издържаност на ползваните при решаването на делото експертизи. На тази именно база, а не произволно, той е преценил точността и адекватността на заложените в присъдата фактически констатации, както и на направените от страните възражения преди да ги отхвърли или подкрепи. Прецизно изяснени са основните, значими от гледище на предмета на делото въпроси - относно причините за възникването на ПТП и неговия механизъм, съответно относно поведението на всеки от двамата водачи непосредствено преди и в момента на злополуката; скоростите, с които са се движили двата автомобила в момента на удара; опасните техни зони за спиране; отстоянията на видимост; пътните условия, предопределени от особеностите на нощната тъмнина, степента на осветеност на пътя и релефа на пътния участък; моментът на възникване на опасността за всеки от двамата водачи и възможностите им да реагират ефективно и в рамките на закона за избягване на опасността.