Решение № 4316 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330117633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Б. Т., ЕГН: ********** против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ............/.........г. е недействителен поради противоречие със закона.

Ищецът сочи, че на ........ г. сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит, по силата на който му била отпусната в заем сумата от 1759 лева за закупуване на стока, при посочен ГПР 18,44 %, със срок до ........ г. платим разсрочено на 24 месечни вноски. Твърди, че по договора била предвидена застраховка на „Банк пакет 1 кредит“ в размер на 308,18 лева, както и застраховка „Банк пакет 1 уред“ в размер на 10,55 лева. Договорът бил недействителен доколкото на ищеца била предоставена в заем сумата 1759 лева, а било посочена, че общият размер на кредита е 2077,73 лева, като ГПР по договора бил посочен само цифрово без да се уточни какви разходи са включени в него. Твърди се, че реално приложимия ГПР по договора не отговоря на посочените 18,44 % тъй като не били включени двете застраховки, което водело до недействителност на процесния договор. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че процесния договор за кредит отговоря на изисквания на ЗПК. Признава, че застрахователната премия не е включена в ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ............/.........г. , по силата на който ищецът се задължил да върне на ответника сумата в общ размер на 2077, 73 лева в срок до ......г. Като лихвен процент по договора е посочен 17, 46 %, а ГПР – 18, 44 %.

Видно от Договора, за ищеца възникнало задължението да заплати сумата от 308, 18 лева за услугата „БАНК ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ и сумата от 10, 55 лева за услугата „БАНК ПАКЕТ 1 УРЕД“.

С протоколно определение от 30.04.2025г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в ГПР по процесния договор за потребителски кредит не са включени двете застрахователни премии.

По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице С. К. по допуснатата ССчЕ. От заключението се установява, че размерът на усвоената сума, наредена на търговеца на стоката сума от потребителя по Договор за потребителски кредит №.........../........ г. е в размер на 1759 лева, като сумата е заплатена от банката на търговеца – „Техномаркет България“ ЕАД.

Вещото лице излага, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 18.44% е изчислен при главница в размер на 2077, 73 лева, като включва разходи само за договорна лихва в размер 398, 85 лева. Излага, че р азмерът на ГПР по договора за кредит, изчислен при главница в размер на 1759.00 лв., ако в него се включи като разход освен дотоворната лихва застраховката Банк Пакет 1 Кредит в размер на 308.18 лв., както и застраховка Банк Пакет 1 Уред в размер на 10.55 лв., ГПР би възлизал на 37.82%.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите 2 изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма БАНК ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ и „БАНК ПАКЕТ 1 УРЕД, като от договора за потребителски кредит е видно, че общият размер на кредита от 2077, 73 лв. е формиран от предоставената главница в размер на 1759 лв. и общия размер на застрахователната премия от 318, 73 лв.

Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част от и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 18, 44 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Самият факт на невключване на застрахователната премия в 3 процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдебната практика приема, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29.

След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Предвид изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните договор е недействителен, а предявеният от ищеца установителен иск се явява основателен.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 349, 06 лева за заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. Р. Р. от АК – П...... се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Р., съдът съобрази изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), липсата на фактическа и правна сложност на делото, огромния брой подобни казуси в съдилищата в Република България, по които е формирана богата съдебна практика, както и обстоятелството, че пълномощникът не се е явявал в съдебно заседание, намери, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза адв. Р. Р. следва да се определи възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Б. Т., с ЕГН:

********** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ............/.........г. е недействителен поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 да заплати на А. Б.

Т., с ЕГН: ********** сумата от 349, 06 лева /триста четиридесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 да заплати на адв. Р.

Р. от АК – П....., с персонален № ..........., с адрес на упражняване на дейността:

4

********** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца А. Б. Т., с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5