Решение № 74 от 05.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20212000500301 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Ж., ЕГН **********, срещу Решение № **-а от 18.02.2021 г., постановено по т.д.

№ 564/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е уважен предявения от “А.Б.Б.“ АД иск и въззивникът е осъден да заплати на банката сумата 134 966,13 лв., представляваща дължима главница по Договор за универсален ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и са оставени без уважение възраженията на въззивника за погасяване на исковата претенция чрез прихващане с насрещни вземания за недължимо платени възнаградителни лихви при режим на кредита „овърдрафт“ и за недължимо платени неустойки за забава след трансформиране на кредита в стандартен такъв.

Въззивникът Г. Д. Ж. сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че клаузите на чл. 15 1 във връзка с чл. 17 и чл. 18 от процесния договор за кредит, регламинтиращи формирането на възнаградителната лихва по кредита, след трансформирането му в стандартен такъв, са неравноправни по смисъла на ЗЗП. И за двата компонента, дефиниращи размера на възнаградителната лихва – базовия лихвен процент и едностранно определена от банката надбавка, която не е фиксирана като размер за целия лихвен период, не бил определен математическият алгоритъм, при който ще бъдат изчислени. Методиката на банката за определяне на базовия лихвен процент (БЛП), компонентите за изчисляването му, както и тези за изчисляване на надбавката, били факти извън договорното съдържание и като такива не били включени в постигнатото между страните съгласие. По делото не било установено и индивидуално уговаряне на процесните договорни клаузи, а изводът на съда за липса на неравноправност, тъй като стойностите на БЛП зависели от неизвестните пазарни условия, влизал в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. ** ЗЗП. За преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност било необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена, било законово задължение на банката като добросъвестен търговец. Неясно и непрозрачно, без установен метод и стандарт, банката променила БЛП от 8.1 % първоначално, на 8.6 % от 15.10.2008 г., а от 25.02.2009 г. – на 8.9 % като по този начин променила и годишния процент на лихвата по конкретния кредит – промяна, която съставлявала едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва, която се явява цена на кредита. Неясни били и обективните критерии, стоящи извън субективната воля на банката, формиращи размера на компонента “надбавка“, както и тези, налагащи изменение на същата. Противно на изводите на Окръжен съд - Бургас, неяснотите не били преодоляни с погасителния план от 17.07.2015 г., тъй като посочената в него главница надвишавала сумата, отпусната по кредита, а редовната главница и просрочените вноски не можели да формират по-голям размер на отпусната по кредита сума.

2

В разрез с чл. 143, ал. 2, т. ** ЗЗП окръжният съд бил придал съставомерност на наличието на реално причинена вреда на кредитополучателя за установяване неравноправността на една договорна клауза, приемайки че поради разликата между БЛП и договорната лихва по конкретния договор, уговорката, предвиждаща едностранно изменение на възнаградителната лихва, не била в полза на Банката.

Във въззивната жалба се поддържа още, че неравноправни били и клаузите на чл. ** и чл. **.1 от процесния договор за кредит, уреждащи формирането на възнаградителната лихва по кредита, докато същият бил в режим на овърдрафт. Същите отговаряли на всички критерии по чл. 143 ЗЗП, тъй като били във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие, а освен това били изрично посочени в неизчерпателния списък от забранени клаузи в този член.

Като неравноправни според въззивника следвало да бъдат квалифицирани и клаузите на чл. 16.1 и чл. 16.2 от процесния договор за кредит, тъй като задължавали потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а именно – 180 % неустойка, като отново банката не била доказала индивидуална уговореност на оспорените клаузи.

Допуснати били и съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил коментирал защитния довод за нищожност на клаузите на чл. 15, чл. 17 и чл. 18 от договора, като нарушаващи изискванията на чл.

58, ал. 1, т. 2 ЗК и чл. 59, ал. 2 ЗКИ, нито се произнесъл по възражението за нищожност на клаузите на чл. **, чл. **.1, чл. 15, чл. 17 и чл. 18 от него на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като изобщо не обсъдил релевантните доводи на ответника. Предвид претендираната нищожност, за кредитополучателя изобщо не било възникнало задължение за заплащане на възнаградителна лихва за ползването на кредита след трансформирането му в стандартен такъв с Допълнително споразумение № 3/ 06.03.2012 г.

Нищожността на клаузата за възнаградителната лихва след трансформирането на кредита в стандартен водела до недействителност на самия договор, тъй като недействителната част не можела да бъде заместена 3 по право от повелителни правила на закона или диспозитивни такива, а и не можело да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Оттук и ищцовата претенция била изцяло неоснователна като предявена на договорно основание, а не на извъндоговорно такова.

При условията на евентуалност, ако се приеме договорът за кредит, след неговото трансформиране в стандартен, за частично недействителен в частта му относно договорената възнаградителна лихва, то в този случай кредитополучателят дължал да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, а заплатените от потребителя по неравноправните клаузи суми следвало да бъдат реституирани. Банката дължала връщането на сумата от 52 331,50 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и сумата от 10 944,12 лв., представляваща разликата между дължимите и реално платените възнаградителни лихви, докато кредитът е бил в режим на овърдрафт. Претендира се и сумата от 42**,96 лв. като сбор от недължимо платените неустойки по гратисния период и неустойки върху просрочена лихва.

Иска се отмяна на решението. В условията на евентуалност се иска, в случай, че съдът приеме, че ищцовото вземане съществува изцяло или отчасти, да бъде прието съществуването на насрещните вземания на въззивника, да бъдат приети за основателни направените възражения за прихващане, да се вземе предвид погасяването на двете вземания до размера на по-малкото и да се отхвърли изцяло или отчасти иска като неоснователен поради погасяване на ищцовото вземане изцяло или отчасти чрез извършено съдебно прихващане. Претендират се разноски в двете инстанции. Не се ангажират доказателства.

Въззиваемият “А.Б.Б.“ АД , ЕИК ********, е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява се, че въззивната жалба е нередовна, тъй като въззивникът необосновано бил освободен от по-голяма част от държавната такса.

Възразява, че към момента на сключване на договора за банката не е съществувало задължение да има методика и математически алгоритъм за начина на изчисляване на лихвата, което задължение е въведено едва с чл. 33а Закона за потребителския кредит в сила от 31.08.2010 г. В чл. ** било 4 уговорено, че разходът на кредитополучателя по обслужването на кредита се формира от годишна лихва върху сумата на кредита, а в чл. 12 от договора страните били договорили начина на начисляване и периода на погасяване.

Там бил уговорен и начинът на формиране на размера, докато кредитът е в условията на овърдрафт, като била въведена конкретна формула за този клиент. В отговора се твърди, че била налице индивидуално уговорена договорна клауза, тъй като била предвидена преференциална лихва и поето задължение от страна на Ж. да заплаща годишна лихва в конкретно определен размер – 1.2 пункта под БЛП, определян от банката, докато кредитът е в режим на овърдрафт. За въззивника е бил предвиден преференциален лихвен процент с 1.2% по-нисък от действащия такъв на Банката. От изготвения и подписан между страните анюитетен погасителен план било видно, че без да има анекс за промяна на уговореното в чл. 15 от договора за размера на дължимата лихва при преобразуване на кредита в стандартен, в него е записан дължим лихвен процент от 7.7 % при действащ към 06.03.2012 г. БЛП на “А.Б.Б.“ АД от 8.9 % (в сила от 25.02.2009 г.), т.е. противно на уговорката между страните нямало надбавка и бил запазен уговорения в чл. ** от Договора бонус. Само първата година след преобразуване на кредита в стандартен до 17.05.2013 г. била определена лихва от 8.6 %, но по решение на УС на банката този минимален лихвен процент се прилагал за всички кредити в лева, още повече че Ж. не е оспорил размера ѝ към момента на плащането.

Направеното възражение за прихващане на исковата претенция със сумата от 52 331,50 лв. било необосновано и произволно, освен това не отговаряло на чл. 12 от Договора, според който ежемесечно на 25-то число се дължало погасяване на начисляваната ежедневно лихва върху дължимата и непогасена главница.

Неоснователни били оплакванията, че е забавено изработването на погасителния план от 17.07.2015 г. Същият бил подписан, след като страните се уговорили с част от вземанията на Ж. към банката да се погаси предсрочно част от главницата по процесния договор за ипотечен кредит, и Ж. превел уговорената сума от 38 723,40 лв. на 13.07.2015 г. Посочената сума от 179 344,54 лв. в погасителния план била в резултат на техническо начисляване и не отговаряла на конкретизираното като задължение и дължими вноски в плана, в който сумата от вноските била точно 175 000 лв. и отразявала волята 5 на страните съгласно индивидуалния преференциален лихвен процент.

Наведени са аргументи и с оглед личността на въззивника като заемащ през годините редица ръководни постове – заместник-изпълнителен директор в ДФЗ, в “Б.Д.“ ЕАД и дългогодишен управител на застрахователно дружество, който бил направил всичко възможно да отложи плащането на главницата. Голяма част от дължимата лихва и част от главницата нямало да бъдат платени на банката, тъй като Ж. се освобождавал от имуществото си и ипотекираните ниви нямало да могат да покрият вземането му.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Не са ангажирани доказателства.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 21.07.2021 г. е допусната до разглеждане по същество.

Окръжен съд - Бургас е бил сезиран с искова молба от “А.Б.Б.” АД против Г. Д. Ж. с искане за осъждането му да заплати на банката: (1) сумата 134966,13 лв. - главница по Договор за универсален ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г. и (2) законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение исковите претенции са уважени изцяло и са оставени без уважение възраженията на ответника Г.Ж. за прихващане При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.