Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 652/2023
Вид
Решение № 361
Подписан
17.10.2023
В сила
17.10.2023
Състав
Блага Иванова, Невена Грозева, Мария Митева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Невена Грозева

Мария Митева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. М. Иванов като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200652 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на а. Д. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Д. К. К. срещу присъда № 46 от 11.05.2023 г. по внохд№ 1314/22 г. на Окръжен съд – Пловдив.

В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се твърди, че в хода на въззивното съдебно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Възраженията са насочени срещу заключенията на назначените в хода на производството две СПЕ № 5736 и №10940, съгласно които в периода от 26.12.2020 г. до 4.01.2020 г. и на 5.01.2020 г. и към настоящия момент, подсъдимият не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Оспорва се отказа на съда да назначи повторна СПЕ, въпреки изразени от частния обвинител съмнения в обосноваността на заключенията, в частта в която е отразено, че подсъдимият е бил на лечение в ЦПЗ-Пловдив от 15.11.2022 г. до 28.11.2022 г. Отделно от това, съдът не е уважил искането за събирането на гласни доказателства за установяване на това обстоятелство, което би дало повод за назначаване на повторна СПЕ.

Твърди се също така, че двете заключение съдържат противоречия, които са убягнали от вниманието на съда, който е следвало да изследва по внимателно 1 психическото съС.ие на подсъдимия.

В съдебно заседание пред ВКС повереникът поддържа касационната жалба с развитите в нея съображения и направени искания, като настоява за отмяна на присъдата. Акцентира на наличието на противоречия в становищата в болничния лист и заключението на СППЕ, като в първия документ е отразено, че подс. Х. страда от „параноидна шизофрения“, а във втория- от „налудно шизофренноподобно разстройство“, което не му позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Оспорва извода за психическа непригодност на подсъдимия, с оглед адекватното му поведение в хода на наказателното производство.

Частният обвинител К. изтъква, че изготвянето на заключението на СПЕ се е забавило и след като вещото лице по него работи в ЦПЗ, то това поражда съмнение в изводите му.

Подс. Х. заявява, че се чувства невинен и моли да бъде оправдан.

Адв. Н.- защитник на подс. Х. е депозирала отговор на касационната жалба, който поддържа в съдебно заседание и пледира за оставяне в сила на присъдата.

Прокурорът при ВКП счита, че атакувания въззивен акт не съдържа наведените в жалбата нарушения, като въпросът за психическото състояние на подсъдимият е изяснен и съдът е постановил законосъобразен акт, който предлага да остане в сила.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и обсъди жалбата в пределите на предоставените си в чл. 347, ал. 1 от НПК правомощия, намери следното :

Жалбата на частния обвинител К. депозирана чрез поверенка му е неоснователна.

С присъда № 260005 от 21.04.2022 г. постановена по нохд № 446/20 г.

Районен съд –Карлово признал подсъдимия С. С. Х. за невиновен и го оправдал за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в гр. К. за времето от 26.12.2019 г. до 4.01.2020 г. в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Д. К. К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Със същата присъда признал подс. Х. за виновен в това, че на 5.01.2020 г. в гр. К. по хулигански подбуди причинил на Д. К. К. лека телесна повреда , представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1 от НК вр. чл. 78 а от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв.

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. Х. да заплати на частния обвинител Д. К. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки страдания за престъплението по чл. 131, ал.1 т. 12 от НК в размер на 5 000 лева, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като 2 отхвърлил иска до пълния му размер от 9 000 лв.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в полза РС-Карлово и ВСС и 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и възнаграждението за повереник на частния обвинител.

Срещу присъдата на РС-Карлово постъпил протест на прокурор от РП, с който се настоява за отмяната й изцяло и за постановяване на нова, с която подс. Х. да бъде признат за виновен по всички обвинения, като му бъде наложено справедливо наказание. Присъдата е протестирана от частното обвинение с искане за осъждане на подс. Х. и по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК. Подс. Х. също обжалвал съдебния акт с искане за оправдаване, поради наличието на психическо заболяване „параноидна шизофрения“, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

С присъда №46 от 11.05.2023 г. ОС- Пловдив на основание чл. 336, ал.1,т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК отменил присъдата на РС в осъдителната й и гражданскоосъдителната й част , като постановил нова присъда , с която признал подс. Х. за невиновен в това че на 5.01.2020 г. в гр. К. по хулигански подбуди причинил на Д. К. К. лека телесна повреда , представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12,вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Оставил без уважение предявения на основание чл. 45 от ЗЗД от Д. К.

К. граждански иск за сумата от 9 000 лв.представляващи обезщетение за причинените болки и страдалия от престъплението по чл. 131, ал.1 ,т. 12 от НК.

Направените по делото разноски оставил за сметка на държавата.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Внимателният прочит на жалбата, инициирала настоящото производство, налага извод, че единственото недоволство на касатора се отнася до преценката на съда, че подс. Х. не е наказателно отговорно лице, тъй като е действал в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК, поради разстройство на съзнанието в следствие, на което не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Застъпените твърдения в жалбата за липсата на пълно и задълбочено обсъждане на двете заключения и пропуск да се констатират противоречия в тях не намират опора в материалите по делото. Преди всичко следва да се посочи, че осъществената от решаващия съд аналитична дейност не е дистанцирана от изискванията на чл. 13, чл. 14 от НПК за всестранност, обективност и пълнота на събраните материали и с отказът си на допусне повторна СПЕ и да събере допълнителни гласни доказателства, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е опорочило процеса на формиране на неговото вътрешно убеждение и което да дава основание за отмяна на атакуваната присъда.

3

Това е така, защото :

Досъдебното производство и първоинстанционното съдебно производство са приключили без да е бил изследван въпроса за психическото състояние на подсъдимия по време на извършване на двете деяния и след това. Едва в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, съдът е подложил на преценка това обстоятелство, като приел представените от защитата на подсъдимия писмени документи отнасящи се до здравословното психично състояние на подс. Х. – справка от Център за психично здраве – Пловдив- ЕАД, писмо изх. № 652/24.04.2023 г. от управителя на ЦПЗПловдив, както и медицинска документация, установяваща хоспитализирането на подс. Х. от 15.11.2022 г.до 28.11.2022 г. с диагноза „органично налудно разстройство“, протоколи за предписване на лекарства от 12.05.2022 г. , 2 бр. амбулаторни листове № 000462/23.03.22 г. и № 000461/23.03.22 г. и др. Въззивният съд е уважил искането на адв. Н. и назначил СПЕ на подс. Х., с която изследвал въпроса дали на 5.01.2020 г. подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението е изготвено от в.л. Д-р М. П. / л. 75 –л. 84 /и е прието в съдебно заседание. Установени са органични мозъчни промени, които са необратими и свързани с инволативната възраст на подс. Х. и с неговите соматични заболявания. Състоянието му е преценено от експерта като органично налудно /шизофренноподобно/ разстройство, при което психическите функции са качествено нарушени. Прието е, че на 5.01.2020 г. подс. Х. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като състоянието му покрива юридическия критерий за „продължително разстройство на съзнанието“. Допусната е допълнителна СПЕ, касаеща психическото състояние на подсъдимия за предходен период, съгласно обвинението, от 26.12.2019 г. до 4.01.20 г.,като заключението не се различава от основната експертиза. Пред съдебния състав вещото лице е потвърдило становището си, че към момента на извършване на деянията и към момента на провеждане на настоящото производство, подс. Х. страда от психическо заболяване, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При това положение, въззивният съд е приел, че подсъдимият Х. страда от „продължително разстройство на съзнанието“ и е „невменяем“ по см. на чл. 33, ал. 1 от НК, което от своя страна го лишава от способност да формира виновно поведение и за това не може да носи наказателна отговорност за постъпките си, поради което е оправдан.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че с отказа си да назначи повторна съдебно психиатрична експертиза съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Повторна експертиза съгласно чл. 153, ал.1 от НПК се назначава в случаите, когато заключението е необосновано и възникват съмнения в неговата правилност, т. е. тогава, когато то е негодно да изпълни предназначението си –да подпомогне съда при решаване на въпроси, по които той не притежава специални знания. Преценката, за липсата на основания за назначаване на повторна експертиза е направена след като е проведен обстоен разпит на вещото лице, след обсъждане на 4 приложеното писмо от директора на ЦПЗ, справката от Центъра и останалите писмени материали по делото, касаещи психическото състояние на подсъдимия, които не са дали основание за съмнения в обосноваността на заключението, както в частта касаеща престоя на подсъдимия в болничното заведение, така също и относно наличието на психическо заболяване.

Доказателствата по делото / писмо изх. № 652/24.04.23 г. на управителя на ЦПЗ/ установяват, че той е бил на лечение за времето от 15.11 до 28.11.2022г. и че по време на престоя си в ЦПЗ е бил на „свободен режим“, който позволява при определени обстоятелства с разрешение на лекуващия лекар да напуска болничното заведение. С това е обяснен факта, че по същото време, подсъдимият като водач на МПС е извършил ПТП, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение. В акта е вписана констатацията, че водачът „е във видимо неадекватно съС.ие и с вероятност да има психически здравословни проблеми“.

На следващо място, касаторът обвързва претенцията си за необоснованост на СПЕ и с още един факт, че експертът изготвил СПЕ - Д-р П. работи към ЦПЗ –Пловдив, което според настоящият състав не внася съмнение в обективността на експерта, а напротив предоставя допълнителни гаранции, че подсъдимият е бил под пряко й наблюдение по време на престоя в центъра и че заключението на СПЕ не е изготвено в резултат от „еднократно“ и повърхностно събеседване. В устните си разяснения вещото лице ясно е заявило, че заключението му не се базира на едночасов разговор с подс. Х., а на клиничните наблюдения, продължили по време на престоя му в болничното заведение – от приемането до изписването- време което, според него е напълно достатъчно за извършване на изследването. По делото не са налични доказателства, нито пък такива се сочат от повереника, които да внасят съмнение в непредубедеността на експерта и обосноваността на заключението му, които да са останали в страни от вниманието на съдебния състав.