Решение № 9744 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9744 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110123544 по описа за 2023 година

Предявени са от „т.п.“ АД срещу Н. К. Л. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 266,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 27,20 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.02.2020 г. до 20.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8352/12.08.2021год. по ч. гр. д. № 43374/2021 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като ответникът е използвал доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период и не е погасил задълженията си за същата. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в този смисъл твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на ответника предявените искове се оспорват по основание и размер. Навеждат се твърдения, че сумата в размер на 266,84 лева е заплатена на ищеца преди завеждане на настоящото дело и преди завеждане на заповедното производство. Оспорва се материалноправната легитимация на ответника. Оспорва се ищцовото твърдение, че ответникът е собственик/ползвател по отношение на процесния имот. Между ответника и ищеца не съществувало облигационно правоотношение по повод 1 доставка на топлинна енергия до процесния имот. Релевира се и възражение, че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б.

"в" от ЗЗД . Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК С молба от 19.04.2024год. ответникът е признал предявения иск ,като е представил и доказателства ,че е заплатил претендираните от ищеца суми.Представя платежно нареждане от 18.04.2024год. за платена сума от 294,04лв.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното От материалите по приложеното ч.гр.д.№ 43374/2021год. по описа на СРС,65 състав се установява, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство като на 12.08.2021год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Срещу същата длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК ,поради което на 16.03.2023год. на заявителя са дадени указания ,че може да предяви иск за установяване на вземането си ,което е връчено на 29.03.2023год.Указанията са изпълнени в срок с подаването на настоящата искова молба на 04.05.2023год./п.к.28.04.2023год./ Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74,дело № 414 от 2014год. се установява ,че А.л.И. и Е.М.И. са дарили на внука си Н. К. Л. собствения си недвижим имот ,а именно ап.16 в гр.п.,кв.Изток,ул.“мг“ ,бл.10,вх.А,ет.6 .

Съгласно заключението по ССчЕ,което съда приема изцяло ,за периода 01.12.2019год. – 30.04.2020год.за абонатен № 120089016 са начислени суми по фактури за консумирана топлинна енергия ,за които няма плащане.Общия размер на задължения е 266,84лв.,от които 214,09лв. – за отопление ; 124,15лв. – БГВ;9,65лв. – за дялово разпределение като е направено приспадане с изравняване 08.2020год. за сумата от 38,61лв. и платената на 19.03.2021год. сума от 42,44лв.

Мораторната лихва върху главницата върху всяка от неплатените суми по общите фактури ,или за периода 08.02.2020 г. до 20.05.2021 г. възлиза на 27,23лв.

Видно от Разписка от 18.04.2024год. е наредено плащане на сумата от 294,04лв. на „т. п.“АД с основание „погасяване по ЧГД 20211110143374 21 Н. К. Л.“.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 266,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 27,20 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.02.2020 г. до 20.05.2021 г., за топлофициран имот в гр.п., ул.“мг“ бл.10,вх.А,ап.16 ,който е допустим ,предвид развилото се заповедно производство.

2

За основателността му следва да бъде доказано наличие на облигационна връзка между ищеца и ответника, в качеството му на "потребител на топлинна енергия",което в случая произтича от обстоятелството ,че ответника е собственик на топлоснабдения имот.

Качеството "потребител" има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал. 1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т. 1 вр. с чл. 133, ал. 3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в "Общите условия", а цените се определят от ДКЕВР. "т. п. " АД освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно § 1, т. 44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на придобиване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител.

В настоящия случай по делото безспорно се установи ,че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот,а от там и потребител на топлинна енергия.От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.

След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират с в о я топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на 3 индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост "ПРОДАВАЧ" и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника,което в случая не се оспорва от ответника.

Стойността на отчетената топлинна енергия се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ ,което сочи ,че процесните задължения не са платени.Отчетено е плащане от 50лв. на 19.03.2021год. ,което е приспаднато от ищеца.

4

Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.