Решение № 318 от 16.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000502489 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 20.02.23г. /с участието на секретаря Андреева/ въззивно гражданско дело № 2489/22г. и констатира следното:

С решение на Окръжен съд - Враца от 05.03.22г. по г.д. № 11/20г. са уважени /частично: до размера на сумата 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху тази главница за периода след 04.02.17г./ искове по чл. 226 от КЗ отм. и чл. 86 от ЗЗД на Г. К. против ЗД „Бул инс“ АД.

Решението на Окръжен съд - Враца се обжалва и от двете страни както следва:

От Г. К. - в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6 000 лева, заедно със законна лихва върху същото за периода след 04.02.17г./.

От ответника – изцяло.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред Окръжен съд - Враца и САС/.

Ищецът твърди, че е претърпял /вследствие на ПТП-е от 04.02.15г./ физически болки и психически стрА.ания /неимуществени вреди/. Поради това Г. К. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗД „Бул инс“ АД.

Жалбите са неоснователни /обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните в процеса доказателства/:

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на 1 твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 04.02.15г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищецът /като пешеходец/ е претърпял физически увреждани – травми /като следствие от това – физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Произшествието е причинено от Л.

Ц.. Всички предпоставки /част от състава на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Л. Ц. и ЗД „Бул инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред Окръжен съд - Враца/ с писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с обясненията на вещите лица от съдебните заседания/.

Исковете са предявени в рамките на законните давностни срокове /5-годишен за главната претенция – считано от момента на ПТП-е; 3-годишен за акцесорната, заявена в случая от по-късна дата - 04.02.17г./.

Възраженията на ответника /касаещи предпоставките по чл. 45 от ЗЗД/ са неоснователни:

В процесната хипотеза всички елементи /предпоставки/ на деликтната отговорност /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ са удостоверени с влязло в сила наказателно постановление /с което водачът на МПС-во Л. Ц. е бил санкциониран за причиненото на 04.02.15г. ПТП-е - в хипотезата на чл. 40 от ЗДвП/. Констатациите на административнонаказващия орган се явяват потвърдени с останалите събрани в процеса доказателства – преценени в съвкупност /медицински документи - създадени към датата на инцидента и в близък период след този това; медицинска експертиза, която констатира, че описаните в медицинската документация травми принципно биха могли да се получат по очертания в протокола за ПТП-е начин; авто-техническа експертиза, която обосновава същия извод/. В такава хипотеза: предвид съдържанието на изброеният доказателствен материал /преценен в съвкупност/ и при липса на категорични доказателства /които да опровергаят презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ следва да се направи извод, че – всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 40 от ЗДвП /а като следствие от това и предпоставките на застрахователната отговорност по чл. 226 от КЗ отм./ се явяват надлежно установени в процеса.

Заявените от ответника възражения /в контекста на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ са неоснователни:

От една страна:

Процесният инцидент е настъпил в момент - когато ищецът е пресичал пътното платно в зона на кръстовище. В такава хипотеза е приложимо правилото по пар. 6, т. 54, изр. 2-ро от ДР на ЗДвП /т.е. фактът, че пострадалият е пресякъл на необозначено с изрична маркировка място не може да се окачестви като „съпричиняване“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

От друга страна:

Действително – ищецът е имал обективна /фактическа, физическа/ възможност да забележи наличието на процесното МПС-во върху платното за движение. Същият обаче не е могъл да предвиди /да очаква/, че водачът на автомобила ще предприеме внезапна маневра „движение на заден ход“ /в момента на пресичането на пешеходеца/. С оглед това: бездействието на Г. К. /по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП/ в случая не може да се окачестви като „съпричиняване“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Заявените и от двете страни възражения /досежно размера на иска/ са неоснователни:

2

От една страна /принципно/:

В случая /и във всяка подобна хипотеза – при претърпяно ПТП-е и получени от такова физически травми – увреждания/ наличието на физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/ следва да се презумира /обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

От друга страна /конкретно/:

Събраните по делото доказателства /писмени - медицински документи, експертни - медицинска експертиза и гласни - свидетелски показания/ удостоверяват вида и естеството на получените от ищеца увреждания: травма в областта на тазобедрената става и мозъчно сътресение. Вещото лице /в това число и обясненията на експерта от съдебното заседание/ обаче констатира, че процесните увреждания са били леки, без усложнения, излекувани изцяло към момента и с благоприятна перспектива.

В такава хипотеза следва да се приеме, че присъденото от първоинстанционния съдия обезщетение за неимуществени вреди /в размер на 6 000 лева/ се явява определено в съответствие с принципното правило на чл. 52 от ЗЗД.

Върху горната главница принципно се следва /в хипотезата на отменения КЗ/ законна лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД /за периода след датата на ПТП-е/. С оглед диспозитивното начало на процеса обаче /по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/ в полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва за времето след 04.02.17г. /както е заявено акцесорното вземане/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на страните следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред настоящата инстанция/.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1; с оглед това претендираната сума следва да бъде редуцирана и присъдена с ДДС/.

В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден А.вокатки хонорар при условията на чл. 38 от ЗА.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Окръжен съд - Враца от 05.03.22г. по г.д. № 11/20г.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да плати на Г. А. К. 120 лева – съдебни разноски /държавна такса/ във връзка със защитата по жалбата на застрахователя.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да плати на адвокат П. П. 900 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /във връзка със защитата по жалбата на застрахователя/.

ОСЪЖДА Г. А. К. да плати на ЗД „Бул инс“ АД 1 200 лева – съдебни разноски /във връзка със защитата по жалбата на ищеца/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4