Решение № 355 от 21.03.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 355 гр. Пловдив, 21.03.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа въззивно гражданско дело № 2802/ 2018г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалва се Решение № 3449/ 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което Областна дирекция на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Б.К.Ц. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017 г. трудова злополука, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лева искът е отхвърлен, както и сумата от 2 348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за медицински консумативи и изделия, ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 11.06.2017 г., до окончателното им изплащане, както и страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.А., със съдебен адрес ***, като решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 6000 лв. до 30000 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, по доводи, че така присъденото обезщетението не отговаря на принципа на справедливостта и че присъденият първоначален размер от районния съд не отчита действително претърпените болки и страдания от ищеца, които са установени със събраните по делото доказателства, като се сочи, че районният съд неправилно е ценил тези доказателства и така е стигнал до този минимален размер на присъденото обезщетение. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е търпял значими болки и страдания за сравнително продължителен период от време, които продължават и към днешна дата. Въз основа на изложеното се счита, че воден от принципа на справедливост и константната съдебна практика едно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. би било правилно и законосъобразно, с оглед на което се иска отмяна на решението в обжалваната част и да бъде постановено ново решение, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди бъде уважен до сумата от 30000 лв. Претендират се разноски в настоящото производство.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в първоинстанционото производство ОД на МВР – гр. Пловдив, представлявано от директора А.И., чрез юрисконсулт И.П., със съдебен адрес ***, като решението се обжалва в частта, с която е осъдена Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати на Б.К.Ц. сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 2348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, както и разноски в общ размер от 933.92 лв., като законна последица от изхода на делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната от ответника част. Развиват се доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на Закона за МВР, като с този закон и Правилника за устройство и дейността на МВР е предвиден специален ред за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, както и специален ред за за възстановяване на претендирани имуществени вреди във връзка с оказана медицинска помощ на служител на МВР, за което в жалбата в тази насока се излагат конкретни подробни съображения и въз основа на което се мотивира извод, че първоинстанционният съд неправилно, като не е съобразил, че е налице специален законов ред, който изключва общия ред по чл. 200 КТ и чл. 52 ЗЗД е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Отделно от това се развиват оплаквания, че от събраните по делото доказателства, в частност представените писмени доказателства и извършената съдебно медицинска експертиза, не се установява причинната връзка между трудовата злополука и претърпените от ищеца вреди, в каквато връзка е направен анализ на заключението на вещото лице и се излагат съображения в тази насока. Въз основа на изложеното се иска решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, алтернативно да бъде намален присъденият размер на обезщетението до справедливия такъв, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Претендират се разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Писмени отговори на въззивните жалби в законоустановения срок не се са постъпили.

В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – гр. Пловдив, чрез пълномощник юрисконсулт Д., оспорва жалбата, подадена от ищеца Б. К. като неоснователна.

Третото лице-помагач на страната на ответника, П.М.Ю., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. С.В., в съдебно заседание оспорва жалбата на въззивника ищец Б. К. като неоснователна, като не оспорва жалбата, подадена от ответника ОД на МВР – гр.

Пловдив. Поддържа становище за недопустимост на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че разпоредбата на чл.200 КТ не е приложима, предвид на това, че обезщетението се дължи по установения от ЗМВР ред, като в настоящия случай обезщетението по чл.238 ЗМВР е изцяло изплатено. Оспорва възприетото от районния съд, че нормата на чл.238 ЗМВР не ограничава размера на обезщетението, а реално претърпените вреди подлежат на доказване. По отношение на иска за заплащане на имуществените вреди се поддържа становище, че същият не е доказан, тъй като не са ангажирани доказателства, които да установят по безспорен начин, че претендираните разходи са направени действително за лекарствени средства и консумативи, необходими за възстановяването на ищеца от злополуката.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, като по допустимостта на решението в обжалваната част намира следното:

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване на производството във втора инстанция, арг. чл.

119, ал. 1 ГПК. Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване, арг. чл. 270, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.

104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 11.06.2017г., и за сумата от 2348 лв. за заплатени суми за медицински консумативи и изделия.

Ищецът е служител в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно държавен служител – полицейски орган, което обстоятелство не е спорно между страните и се установява и от данни по делото (ищецът е на длъжност старши полицай в Четвърто РУ- Пловдив). Съгласно разпоредбата на алинея втора на цитираната норма от ЗМВР (чл.142, ал.2 ГПК) статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се урежда с този закон. При всички случаи са касае за служебно правоотношение, а не за трудово такова и съответно не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда, доколкото и липсва изрично законова уредба, че за неуредени случаи се прилагат разпоредбите на КТ. Разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗМВР тълкувана както самостоятелно, така и като се съобразят и разпоредбите на алинеи четвърта и пета на същия член сочи, че по отношение на държавните служители- полицейски органи са приложими само разпоредбите на ЗМВР, респ. се изключва прилагането на ЗДСл и КТ.

Повдигнатият спор по предявения иск за заплащане на обезщетение за трудова злополука в настоящия случай не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а имуществен, който следва да се разгледа по общия исков ред. Трудовите спорове са визирани в разпоредбата на чл.357 КТ и поради липса на други разпоредби, които определят други спорове като трудови и поради кодификацията на уредбата следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по ЗМВР не са трудови, предвид и на което претендираното обезщетение за трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, не е трудов спор (така Определение № 316/ 26.05.2011г., ч.гр.д. № 249/ 2011г., ІV г.о. на ВКС).

С разпоредбата на чл.238, ал.1