Решение № 232 от 20.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. гр. Добрич, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500348 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 6833/18.04.2023 год. на Р. И. М. и С. И. М., чрез упълномощения адвокат Ю. О. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 263/03.04.2023 год. по гр. Дело № 974/2022 год. по описа на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД искове с правно основание по чл. 439 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците Р. И. М. и С. И. М., в условията на солидарност не дължат на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД задължението по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. С., образувано по издаден в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, изпълнителен лист от 23.12.2011г. по ч. гр. Дело №6 433/2011 г. по описа на ДРС, поправен за ЯФГ с Определение № 6/10.01.2012 г., за следните суми: 5 543,87 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 26.05.2008г. и допълнително споразумение от 20.04.2011 г.; 418,76 евро, представляващи договорна лихва за периода от 11.02.2011 г. - 19.12.2011 г.; 89,83 евро – 1 наказателна лихва за периода 11.02.2011 г. - 19.12.2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 236,75 лв. – държавна такса, вземането по който изпълнителен лист е прехвърлено на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 12.07.2012г.

Със същото решение районният съд е осъдил Р. И. М. и С. И. М. да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание чл.78, ал. 8 от ГПК сума в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано, немотивирано и в противоречие със събраните по делото доказателства. ДРС не е съобразил при постановяване на обжалваното решение, че вземането на взискателя е било погасено по давност, тъй като извършваните до момента по искане на взискателя принудителни действия от страна на ЧСИ по образуваното изпълнително дело не са от категорията на тези, които да водят до прекъсване на давността. Жалбоподателите настояват, че е налице срок от повече от пет години през който взискателят е бездействал във връзка с реализиране на вземането си, признато по реда на чл.

417 от ГПК, като това е довело до погасяване правото на принудително удовлетворяване на претенцията му.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на предявените искове. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателите в хода на производството.

Спорни между страните са въпросите във връзка с вида, характера и валидността на предприетите изпълнителни действия, респ. дали те са довели до прекъсване на давността по образуваното изпълнително дело.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 18.04.2023 г. от процесуално легитимирани лица, с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от 2 решението е връчен на жалбоподателите, чрез техния процесуален представител на 06.04.2023 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от ТБ „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, чрез упълномощения юрисконсулт Т. Х., в качеството й на правоприемник на заличения търговец „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Според отговора решението на Районен съд – Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 974/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба с рег. № 5343/30.03.2022 г. на Р. И.

М. с ЕГН ********** и С. И. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О., Общ. Д., ***, чрез упълномощения адвокат Ю. О. от АК – гр. Добрич, с която срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, район Средец, бул.

„Витоша“ № 15, ет. „мецанин“, представлявано от изпълнителния директор И. Г. Д. М., са предявени кумулативно субективно съединени искове за 3 установяване по отношение на ответника, че ищците, в условията на солидарност, не дължат задължението по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С. С., вписан с рег.№*** в КЧСИ, образувано по издаден в полза на „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление – гр. София, община Оборище, ул. „Московска” № 19, изпълнителен лист от 23.12.20211г. по ч.гр.дело № 6433/2011 г. по описа на ДРС, поправен за ЯФГ с Определение № 6/10.01.2012 г., за следните суми: 5 543,87 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 26.05.2008 г. и допълнително споразумение от 20.04.2011 г.; 418,76 евро, представляващи договорна лихва за периода от 11.02.2011г. - 19.12.2011 г.; 89,83 евро – наказателна лихва за периода 11.02.2011г. - 19.12.2011г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 236,75 лв. - държавна такса, вземането по който изпълнителен лист е прехвърлено на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия 12.07.2012 г.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищците са осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД по реда на чл.

417 от ГПК процесните суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело. От момента на издаване на изпълнителния лист до първото валидно извършено действие, т.е. от 23.12.2011г., до момента на постъпване на първата парична сума по образуваното дело на 14.09.2018г. е изминал период много по-дълъг от 5 години /близо седем години/. Според ищците, това е довело до прекратяване правото за предприемане принудителни действия срещу тях.

Навеждат се твърдения, че е погасено правото на взискателя да търси по принудителен път сумите по издадения изпълнителен лист, поради погасяване на задължението с изтичане на най-дългата петгодишна давност хипотезата на чл. 110 от ЗЗД. Непредприемането на изпълнителни действия, непоискване извършването на такива от страна на взискателя във визирания период в продължение на времето от 2011г. до 2018г., според ищците, е довело до погасяване правото на принудително събиране на сумите в изпълнителното производство.

4

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че вземането на ответника не е погасено по давност, то ищците считат, че не дължат сумите по издадения изпълнителния лист, поради изцяло изплащане на задължението.

След образуване на изпълнителното производство, кредиторът предприел действия за реализиране на вземанията си, като е изпратил запорни съобщения до банки. Направено било искане за налагане вписване възбрана върху притежаван от ищците имот, който според тях, е единствен по смисъла на закона - чл. 444, т.7 от ГПК, поради което е несеквестируем. Впоследствие са извършени и други действия, като насрочване на опис, оценка и продажба на ниви, които обаче, не били собственост на ищците.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е представил писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Според ответника, не са налице новонастъпили след влизане в сила на заповедта факти, на които ищците да основават предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК, което от своя страна водело до тяхната недопустимост.

Твърди, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *** г., ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 6433/2011 г. по описа на PC -Добрич, била връчена на всеки един от ищците още на 20.01.2017г. чрез кмета на с. О.. Предвид това, че длъжниците не са подали възражение по чл. 414 от ГПК в установения за това срок, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила спрямо всеки от тях още през 2017г., като всички възражения, с които те са разполагали към тази дата, понастоящем били преклудирани според ответното дружество.

Преклудирано се явявало възражението на ищците за погасяване по давност на вземането преди влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Според ответника, не са налице новонастъпили след влизане в сила на заповедта факти, на които ищците да основават предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, което от своя страна водело до неговата недопустимост.

В случай, че съдът приеме предявените отрицателни установителни искове за допустими, ответникът оспорва същите като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне, тъй като процесното вземане не било погасено по 5 давност, или чрез плащане.

Ответникът сочи, че на 12.07.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на продавач и ОТП „Факторинг България“ ЕООД, в качеството на купувач, е сключен Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/, предмет на гореописания изпълнителен лист.

Според ответното дружество длъжниците са надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Ако съдът приеме, че уведомяването е ненадлежно, то ответното дружество, моли по делото да се приеме, че ищците са уведомени за прехвърляне на вземането с връчване на отговора на исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, досежно погасяване на задължението - както чрез изплащане, така и по давност. Моли се, съдът да съобрази, че след датата на цесията, с кредитополучателя са водени преговори за доброволно погасяване на дълга, вследствие на което, на 15.11.2013 г. от страна на кредитополучателя по сметка на кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД е постъпила сума за погасяване на задължението в размер на 51,13 евро.

С доброволното погасяване на сума по кредита, според ответното дружество длъжникът извършил признание на дълга, което от своя страна прекъсвало погасителната давност на вземането. От доброволното плащане сума по дълга започвала да тече нова погасителна давност.

Разпечатката съдържа 36 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd7d9457-126b-4d83-a009-3333558b8799