Решение № 19074 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19074 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря К.М.И. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20221110105355 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на “С” АД против Б. К. А., с която е предявен установителен иск за установяване съществуването вземането на ищеца за цена на питейна вода, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът “С” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в производството по ч. гр. д. № 48512/ 2020г. по описа на СРС, 170 състав, е била издадена заповед за изпълнение, която е била надлежно връчена на длъжника. Последният подал възражение по чл. 414 ГПК, което обуславя правния интерес от завеждане на настоящите установителни искове.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. Същият е релевирал твърдения, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, доставени в обект, находящ се в гр. София, ж.к. “Л”, бл. ***, вх. Г, ет. 7, ап. 83.

Според ищеца, получаването на ВиК услуги ставало при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. В исковата молба са наведени твърдения, че през периода 28.01.2012г.05.06.2020г. (съгласно уточнителна молба от 25.03.2022г.) ищецът доставил в имота питейна вода, като ответникът не престирал насрещно и не платил цената на същата.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 3869,85 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се 1 в гр. София, ж.к. “Л”, бл. ***, вх. Г, ет. 7, ап. 83, за периода 28.01.2012г.- 05.06.2020г.; сумата 1464,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.04.2012г.12.07.2020, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2020г. по ч.гр.д. № 48512/ 2020г. на Софийския районен съд.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва да има качеството потребител. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че същият не притежава правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния имот. В отговора са развити съображения, че общите условия не са влезли в сила. Ответникът сочи се, че в случая се касае до непоискани доставки. Същият оспорва количеството доставена питейна вода и техническата изправност на измервателните уреди. В отговора е релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита, предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Пред настоящата инстанция е представена справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че по партидата на ответника е вписано учредяване на договорна ипотека върху процесния имот. Вписано е, че кредитополучатели са Б. К. А. и Ю И А.а (за по ½ от дълга).

От изисканата по реда на чл. 186 ГПК справка от Столична община, Дирекция “Общински приходи”, отдел “Л”, се установява, че по отношение на процесния имот са Б. К.

А. и Ю И А.а, които са декларирали, че притежават по ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота.

От заключението на изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на съдебно- техническа експертиза (СТЕ) се установява, че през процесния период 28.01.2012г.- 05.06.2020г. в имота са доставени 2141,05 куб.м. питейна вода на стойност 4233,77 лева. Размерът на непогасените задължения за цена на питейна вода за процесния период (по фактури, издадени в периода 15.03.2012г.- 12.06.2020г.) е 3869,85 лева, а за обезщетение за забава за периода 15.04.2012г.- 12.07.2020г. В периода 28.01.2012г.24.01.2014г. количеството питейна вода, доставено в имота е отчетено по показанията на монтираните в него два броя водомери. В периода 24.01.2014г.- 16.06.2016г., поради изтекла метрологична годност на средствата за техническо измерване (СТИ), количеството питейна вода, доставено в имота, е начислено на база, за трима потребители. В периода 17.06.2016г.12.06.2020г. количеството питейна вода, доставена в имота, е отчетено по показанията на два броя водомери, монтирани в процесния обект. Вещото лице е посочило, че за периода 26.03.2010г.- 20.12.2014г. са съставени карнети за отчет. За периода след 20.12.2014г. данните от показанията на водомерите се съдържат в системата на ищеца за електронно отчитане.

Настоящият състав на съда намира, че на заключението на СТЕ следва да бъде дадена 2 вяра. Вещото лице е специалист, притежаващ специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно е дал отговор на поставените пред експертното изследване задачи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.

Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил справка от Агенция по вписванията, съгласно която обезпечаване на дълг на ответника върху ½ ид.ч. от имота е вписана договорна ипотека. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи 3 притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в полза на друго лице. По отношение на вписаната ипотека, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.3 ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Страна по договора за ипотека може да бъде само собственика на недвижимия имот, като последният може да бъде длъжник по главното правоотношение или трето лице, което се е съгласило да обезпечи вземането на кредитора към длъжника по главния дълг. Изложеното налага изводът, че към датата на учредяване на ипотеката, процесният имот е собственост на ответника.

Независимо от горното, следва да се посочи, че от представеното писмо от Столична община, дирекция “Местни данъци и такси”, се установява, че за процесния имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, в която като облагаемо лице за ½ ид.ч. от имота е посочен ответникът, като носител на правото на собственост върху ½ ид.ч. от него. Декларацията обективира извънсъдебното признание на ответника, че той притежава правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, предвид нейното изявление, което се ползва с висока доказателствена стойност. Предвид съвкупната преценка на представените по делото доказателства се установява, че ответникът притежава право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, респективно е потребител на питейна вода и пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.

В обобщение, при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът достигна до извода, че вземането на ищеца е доказано по основание.

Спорен между страните е въпросът през процесния период доставено ли е в имота количество питейна вода, съответстващо на претендираната цена.

Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.

Конкретиката на случая сочи, че през периодите 28.01.2012г.- 24.01.2014г. и 17.06.2016г.12.06.2020г. количеството питейна вода, доставено в имота, е отчетено по показанията на монтираните в него два броя водомери. През периода 24.01.2014г.- 16.06.2016г., поради изтекла метрологична годност на средствата за техническо измерване (СТИ), количеството питейна вода, доставено в имота, е начислено на база, за трима потребители.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1 4

Наредба № 4/ 2004г., а за сгради- етажна собственост- въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4 с.н., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.