Определение № 179 от 04.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20233100900001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба №2516/28.01.2025г. от ищцата Д. Т. П., чрез адв.Д., за връщане на надвнесена държавна такса в размер на 938,80 лв. по предявения в евентуалност иск с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Производството по цитираното гр.дело е образувано по предявени от Д. Т. П., ЕГН **********, с адрес в ***********, срещу „СПАСОВ” ЕООД, ЕИК 104619481, със седалище с.Бързица, община Провадия, искове с правно основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД, чл.88 и чл.210 от ЗЗД, както следва:

1/ за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения на 19.04.2018г. между Д. Т. П. и изпълнителя „СПАСОВ” ЕООД, ЕИК 104619481, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев” № 17, представлявано от управителя ВАСИЛ КОСТАДИНОВ СПАСОВ договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - в частта му по т. 3.4, обективиран в Нотариален акт, вписан в АВ под акт № 163, т.

XXII, дело № 4678, дв. вх.рег.№ 9226/2018г., в която е договорено правото на строеж за самостоятелни обекти от бъдещата сграда, при условията на предварителния договор от 24.08.2015г., като Д. Т. П. получава право на строеж за 1/16 идеална част от подземен паркинг с площ от 335.68 кв.м. с 16 броя паркоместа, със застроена площ само на паркинг от 159.68 кв.м., с право на ползване за: ПАРКОМЯСТО № 6 със застроена площ 11.00 кв.м., находящо се на сутеренен етаж на сградата в покрит гараж за 16 автомобила с обща площ от 159.68 кв.м., при граници: калкан и маневрена площ, заедно с 9.98 кв.м. идеални части от маневрената площ на покрития гараж и 0.8026 % ид.ч., равняващи се на 2.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя, и в евентуалност при уважаване на иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД

2 / за заплащане на сумата 10150 евро - обезщетение за вредите от развален договор, обективиран в нот. акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 19.04.2018г. в частта по т.3.4, представляващо пропусната от ищцата полза, на основание чл.

1

88, ал. 1, изр.2 ЗЗД, съставляващо пазарната цена, определена към момента на приключване на устните състезание в настоящото производство на неполучените 1/16 идеална част от подземен паркинг с площ от 335.68 кв.м. с 16 броя паркоместа, със застроена площ само на паркинг от 159.68 кв.м., с право на ползване за: ПАРКОМЯСТО № 6 със застроена площ 11.00 кв.м., находящо се на сутеренен етаж на сградата в покрит гараж за 16 автомобила с обща площ от 159.68 кв.м., при граници: калкан и маневрена площ, заедно с 9.98 кв.м. идеални части от маневрената площ на покрития гараж и 0.8026 % ид.ч., равняващи се на 2.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място;

3/ за заплащане на сумата 15750 евро – дължима сума от изпълнителя съгласно уговореното в чл. 6 от предварителен договор от 24.08.2015г. за разликата между дължимата като обезщетение застроена площ и действително получената от ищцата – 35.00 кв.м. помалко получена застроена площ като обезщетение, съставляваща доплащане на превишението по определената с предварителния договор цена от 450 евро/кв.м. на основание чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, от датата на завеждането на исковете пред ВРС до окончателното им изплащане.

По така предявените искове дължимата държавна такса е в следните размери:

82,39 лв. по иска за разваляне на договор с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, 938,79 лв. по иска с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД и 1232,17 лв. по иска с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че искът с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД е първоначално предявен за сума в размер на 12000 лв., след което е частично прекратен до размер от 10150 евро с протоколно определение от 10.04.2024г. по искане на ищеца.

Държавната такса се изчислява според първоначално предявения размер и се дължи на основание чл.72, ал.2 от ГПК, който предвижда, че за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

Дължимата държавна такса по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД в размер на 82,39 лв. е внесена с платежно нареждане от 23.05.2023г., представено по делото с молба от същата дата. Държавната такса за другите два иска в общ размер 2170,96 лв. е постъпила по делото след прехвърляне на сумите от ВРС в резултат на изпращане на делото по подсъдност.

Съдът намира възраженията за недължимост на държавна такса по предявения в евентуалност иск за неоснователни. Независимо от вида на съединяване на искове, преценката за приложение на предвидените в ал. 1 и ал. 2 от чл. 72 хипотези е обусловена от това дали ищецът търси защита на един интерес или на различни интереси.

В настоящия случай предявените искове на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и на основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД са различни искове, със самостоятелен правен интерес, следователно и отделен имуществен интерес по всеки от исковете, което води до извод за 2 наличие на хипотезата по чл.72, ал.2 от ГПК и съответно дължимост на отделна държавна такса по всеки от тях.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не е налице основание за връщане на внесената държавна такса по иска с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба №2516/28.01.2025г. от ищцата Д. Т. П., чрез адв.Д., за връщане на надвнесена държавна такса в размер на 938,80 лв. по предявения в евентуалност иск с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3