Решение № 120 от 28.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20213100502971 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалби на „АППИСЕЛЕКТ“ ЕООД и К.Т. против решение № 260071/16.07.2021 г. на ДРС по гр.д. № 1510/2019 г. както следва:

“АППИССЕЛЕКТ“ ЕООД обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу ЗП К.Т. за заплащане на сумата от 990 лева, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и сумата от 192,89 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 21.07.2015 г. до 19.05.2017 г.

К.Т. обжалва решението на ДРС в частта, с която са уважени исковите претенции срещу него за заплащане на сумата от 1 300 лева, представляваща дължима сума по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и сумата от 2 500 лева, представляваща получена от жалбоподателя парична сума на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно й заплащане.

Твърденията по жалбата на „АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД са за незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. Поддържа се, че ДРС неправилно е възприел липсата на валидно правоотношение между страните за продажба на 150 кг. мед, по което жалбоподателят, в качеството си на продавач, се явява изправна 1 страна. Поддържа, че представената по делото фактура, неоспорена от ответника по делото, представлява доказателство за валидно сключен договор, изпълнението по който се установява от събраните гласни доказателства и заключението по ССЕ.

Становището на К.Т. е за неоснователност на въззивната жалба и моли съдът да остави същата без уважение. Оспорва наличието на валидно продажбено правоотношение между страните, като поддържа аргументите си от първата инстанция, в това число твърдението, че количеството мед е предоставено по заемно правоотношение.

В жалбата, депозирана от К.Т., се излагат твърдения за неправилност на решението, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въведени са оплаквания за непълнота на доклада по делото, както и твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Настоява се, че процесните суми не се доказва да са дадени от ищцовото дружество в заем, а за заплащане на разходи, свързани с преддоговорни проучвания за продажба на мед на чуждестранен пазар, във връзка със сключен между страните ненаименован договор за сътрудничество, а основанието, което е посочено в платежното нареждане от страна на ищеца няма как да обвърже договорно ответника.

В отговора „АППИСЕЛЕКТ“ ЕООД изразява становище за неоснователност и необоснованост на подадената жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил всички поддържани от страните доводи и възражения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа собствените си аргументи и по същество на спора. Заявяват се претенции и за разноски.

Съдът, като съобрази че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби, депозирани от легитимирани чрез правен интерес лица и след съвкупен анализ на доказателствата по делото и по вътрешно убеждение дава следното разрешение:

ДРС е сезиран с осъдителни претенции от „АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД, гр.

Пловдив за осъждане на ЗП К.Т. от гр. Вълчи Дол, обл. Варна да заплати сумите: 1. 990 лева с ДДС по фактура № 1058/20.07.2015 г. за продажба на пчелен мед и сумата от 192.89 лева - обезщетение за забава за периода 21.07.2015 г. до завеждане на иска 19.06.2017 г. 2. 3800 лева, подлежащи на връщане по неформални договори за заем, преведени на ответника с платежни нареждания от 07.05.2015г. от 12.06.2015 г., а в условията на евентуалност за връщане на сумата от 3800 лева при липса на основание.

Според ищеца фактура № 1058/20.07.2015 г. обективира договор за продажба на стока, която е предадена на ответника и не е заплатена, а предвид разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ неизправният търговец е изпаднал в забава от деня, следващ този на издаване на фактурата, от което черпи аргументи и за заявената акцесорна претенция.

По отношение на твърдяните заемни правоотношения сочи, че с ответника са били в преддоговорни отношения по осъществяване на съвместна дейност по договор за възлагане на периодична доставка на стоки и 2 услуги, по който идеята била ответникът да осигури износ на произведения от ищеца мед на международни пазари. Сумите по двата неформални договора били предоставени именно във връзка с бъдещото съвместно сътрудничество, но до такова не се стигнало. Сумите, предоставени в заем не били върнати. В условия на евентуалност твърди, че са били предоставени без основание.

Ответникът заявява контрааргументи на изложените от ищцовата страна като настоява, че полученото количество мед по спорната фактура, освен че обективно не отговаря на отразеното в счетоводния документ, е предоставено в заем с последващо връщане при поискване от ищеца. Доказателства открива в липсата на осчетоводяване на фактурата в неговото предприятие и узнаване за нейното издаване при завеждане на иска. Оспорва и акцесорната претенция, включително досежно началната дата.

Оспорва и съществуването на заемно правоотношение като заявява, че сумите са преведени, за да бъдат предоставени от ответника на чуждестранни партньори по преговори за бъдеща съвместна дейност по реализация на земеделска продукция и за покриване разходите по проучване на пазара съгласно условията. Сумите били предоставени по желание на ищеца и за участие в разходите по предварителни проучвания, а ответникът незабавно ги е превеждал към лицето, с което са водени преговори, т.е. той не ги е задържал за себе си. На тази плоскост отрича и да липсва основание за получаване на паричната сума.

1. По заявената претенция с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ:

По фактологията.

По делото е представена фактура с № 1058/20.07.2015 г., едностранно подписана от съставител и с наименование на стоката „пчелен мед“, количество 150 кг, единична стойност 5.50 лева и обща с ДДС – 990 лева.

Фактурата сочи като дата на данъчното събитие тази на издаването й, а като дата на плащане по банков път 25.07.2015 година. Според заключението по ССЕ, прието в първата инстанция и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че счетоводният документ е намерил отражение в предприятието на ищеца и включен в дневника за продажби за месеца на издаването. В счетоводството на ответника няма данни за отразяване на фактурата, респективно плащане по нея. Страните не се установява по счетоводна документация да са разменяли кореспонденция във връзка с потвърждаване на задължения за финансовите 2015 и 2016 години.

Според заключението по оценителната експертиза, прието в първа инстанция, което и настоящата кредитира, цената на едро за килограм полифлорен мед, добиван в пловдивски регион, през м. 07.2015 година е 5.18 лева без ДДС.

За доказване претенцията на ищеца, респективно опровергаване на същата страните са ангажирали и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

От свидетелите на ищцовата страна единствено свид. А. K. /брат на представляващия ищцовото дружество/ дава показания по покупко3 продажбеното отношение като според него ответникът е закупил 6 тенекии мед по 25 кг. всяка. Според свидетеля практиката е да се издава фактура, която трябва да е получена по имейл от адресата. Свидетелят потвърждава, че ищцовото дружество произвежда полифлорен мед и заявява, че след получаване на стоката не е чувал да има възражения за цени или количества по фактурата. Заявява, че на тенекиите не са поставени етикети, указващи срока на годност.

Според свидетелят на ответника Н. Т.а, през 2015 г. синът й – ответника по спора, във връзка с поръчки за доставка на мед в България и липса на достатъчно количество е поискал от представляващия дружеството ищец да му предостави 6 тенекии в заем, без сертификат и фактура, по куриерска служба. Свидетелката сочи, че е присъствала при получаване на меда, в който момент е разбрала и че стоката е в заем. Заявява, че в края на м. 06.2015 г. ищцовото дружество е изпратило към ответника фактура по електронна поща, която не е осчетоводена и вземането по същата е предмет на иска. Според свидетелката причината да се търсят суми по фактурата е изпадане и на ищцовото дружество във финансови затруднения. Според другия свидетел, приятел на ответника, по сведения на последния медът е предоставен „в заем“. Свидетелят не дава показания относно наличие на фактура като сочи, че знае Т. да е бил длъжен да върне пчелен мед.

По правото.

Всъщност волеизявленията на страните съвпадат единствено по факта на предаване на стоката от страна на ищцовото дружество към ответника и вида – полифлорен мед.

Спорни са основанието за получаване, количеството мед и ако се приеме, че е доказана продажба – стойността, която следва да бъде заплатена.

В константната практика на ВКС непротиворечиво се приема, че когато първичният счетоводен документ не съдържа подпис на отговорно лице на страна на получателя на стоката, не е осчетоводена в предприятието на получателя, в дневниците за покупки и не е ползван данъчен кредит, то този документ, в случая фактура не може да се приеме за годно доказателство по възникване на облигационно правоотношение по неформален договор за продажба. А в конкретния случай хипотезата е именно такава – едностранно подписана фактура, осчетоводена само в предприятието на продавача и в неговия дневник за продажби.

От друга страна, писмените и гласни доказателства непротиворечиво свидетелстват, че страните са били във взаимоотношения, които са такива между търговци и по повод търговски преговори и сделки. Затова независимо, че фактурата не може да докаже параметрите и съществените елементи от договора за продажба, трябва да се държи сметка за разпоредбите по ТЗ, уреждащи спецификата на търговските сделки от една страна, от друга – че все пак стока – пчелен мед, е получена от ответника по признание и не на последно – нито една от страните не твърди да е предала, респективно получила стоката без договорно основание. Затова е необходим анализ и обследване на гласните доказателства и експертизите, изявленията на страните. Налага се прилагане на общото правило на чл. 20 от ЗЗД, съобразяване в допълнение на обкръжаващите сключване на договора факти, 4 сложилите се взаимоотношения между страните без да се изключват и обичайните презумпции, за да се разкрие действителната воля като се държи сметка, че законът забранява под предтекст тълкуване на договора, да се изменя същия.

Така, за ищеца без съмнение манифестираното поведение е по продажбено правоотношение – фактуриране на стоката, счетоводно отразяване, начисляване на ДДС. Свидетелите на страната на ищеца също заявяват, че стоката е била за продажба. Няма спор, че задължението за предаване на стоката е изпълнено.

От друга страна, на ответника е разпределено в тежест да докаже основанието за получаване на меда и неговото задържане като гласните доказателства установяват, но опосредено, предаване на заместимата стока по заемно правоотношение, тъй като никой от свидетелите не е присъствал на сключване на договор. Освен това както свидетелят на ищцовото дружество – А. K., така и свидетелите на ответника непротиворечиво заявяват, че медът е бил необходим на ответника във връзка с осъществяваната от него дейност по продажба и препродажба на мед и пчелни продукти, т.е. очевидно за търговската му дейност. Всички свидетелстват в насока, че на ответника не му е достигало количество за продажба. След като земеделският производител настоява за получаване на стоката по друго, различно от продажбено правоотношение, то най-малко следваше да има счетоводни данни за това. А такива не се твърди, нито доказва да има. Отказът да се осчетоводи фактурата за продажба, при условие че е прехвърлена собственост върху стока без да се доказва, че счетоводно е отразено друго основание за заприходяване и в същото време доказано осчетоводяване на сделката като покупко-продажба при продавача, липсата на други преки доказателства за нещо различно налага извода, че страните са постигнали съгласие по елементите на договора за продажба. Това, че фактурата не е подписана и осчетоводена от ответника следва в този случай да се съобрази на плоскостта на оспорване количеството на доставената стока и цената. След като няма спор, че доставеното количество от шест тенекии мед е това, посочено във фактурата, то остава преценката за доказаност на количество килограми и качество.