Решение № 5484 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5484 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря Л.Ч. като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110210282 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10282 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. К. срещу Наказателно постановление /НП/, с изходящ № СОА21-РД11-2479, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални предпоставки за издаване на НП, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 03.08.2021 г. С.М. – инспектор в ЦГМ София съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 13.05.2021 нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.

Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива били депозирани в законния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като възраженията са изложени отново в жалбата.

Въз основа на АУАН Кристиан Кръстев – зам. кмет на СО издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП. Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На първо място в НП, в разрез с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, липсва посочване по ясен и непротИ.речив начин на датата на издаване на НП, като е посочено единствено кога е „регистриран“ наказателното постановление, но секцията с частта с датата е оставена непопълнена. Тази непълнота в НП възпрепятства преценката на проверяващата инстанция относно това дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаването му.

На следващо място е налице непълнота и неяснота в АУАН и НП при описание на обстоятелствата по нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени, каквито са изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В настоящия случай е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в която разпоредба обаче е налице изброяване на няколко отделни задължения на участниците в движението. При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е посочено, че жалбоподателят е „паркирал собствения си лек автомобил върху пътна маркировка М14“, от което по тълкувателен път може да се изведе, че твърдяното нарушение според АНО се свежда до неизпълнение на вмененото в чл. 6 от ЗДвП задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Въпросната разпоредба е бланкетна и следва да бъде запълнена не само с посочване на кода на пътната маркировка, но и с описание на конкретните задължения/забрани, които вменява на участниците в движението съответната пътна маркировка. В настоящия случай това не е сторено, поради което от НП не може да се установи по ясен начин в какво се състои протИ.правното поведение на жалбоподателя. АНО е следвало да посочи, че описаната от него маркировка М14 очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, както и да посочи нормативния акт, в който това е уредено – Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (чл. 33). Този пропуск води до непълнота и неяснота на описаните в АУАН и в НП фактически твърдения и в дадената им правна квалификация.

Административнонаказателната отговорност не може да се обосновава по тълкувателен път.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото ограничава възможността на 2 жалбоподателя както да разбере в какво се изразява вмененото му за протИ.правно поведение, така и да организира адекватно защитата си по правото, поради което и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

При така констатираните нарушения, според настоящата инстанция е безпредметно да се извършва преценка за това дали възприетата от АНО фактическата обстановка се подкрепя от събраните делото доказателства и дали спрямо нея е приложен правилно материалния закон, доколкото поначало липсва яснота относно фактическата рамка на административнонаказателното обвинение, а същата не може да бъде разширявана и запълвана от настоящата инстанция.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и претендира присъждането им, но не доказва извършването на такива, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/, с изходящ № СОА21-РД11-2479, издадено от заместник кмет на СО, с което на И. А. К. на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3