Решение № 183 от 20.06.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Хасково, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200420 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Г. К. Ч. от град Симеоновград, обл. Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-002914 от 27.01.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното постановление. Твърди се и нарушение на материалния закон и конкретно на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.

1

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. В депозирано писмено становище, чрез упълномощения по делото представител - адв. Д.А. заявява, че поддържа жалбата и по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на направени по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.06.2021 г. свидетелите ИЛ. ИЛ. Ч. и Н. М. М., двамата на длъжност към онзи момент „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Хасково били на работа, установени в по бул. „В.Л.“ в град Хасково, в района на блок номер 39-47. В около 13:05 часа възприели движение на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******, движещ се в посока към кръстовището с бул. „Съединение“ в град Хасково.

Спрели превозното средство за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че моторното превозно средство било управлявано от жалбоподателя Г. К. Ч., негов собственик. След справка, извършена със служебен таблет /РСОД/ № 315 констатирали, че превозното средство било със служебно прекратена регистрация от дата 04.06.2021 г., на основание чл.

143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, а водачът не носела контролен талон към свидетелството за управление на МПС, издадено на 2 нейно име. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие, бил съставен от свид. ИЛ. ИЛ. Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0300508 за нарушения по чл. 140, ал. 1, предл. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който Г.

К. Ч., подписала, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписала, че няма такива, като била уведомена за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 15.06.2021 г., според отразеното в приложената разписка.

С резолюция на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково от 10.11.2021 г., на основание чл. 53 от ЗАНН, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, АНП по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.01.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието очертава елементите от обективна страна и има признаците на състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и едновременно с това на административно нарушение, отчел, че била налице хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НК, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 5353/2021 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.01.2022 г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 5353/2021 г. по описа на РП – Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните административни санкции.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите ИЛ. ИЛ. Ч. и Н. М.

М. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

4

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като всяко от визираните нарушения, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, явяващо се абсолютно основание за неговата отмяна по отношения на деянието, описано в пункт 2 от същото. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с резолюция е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 15.06.2021 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Г. К. Ч., на основание чл.

33, ал. 2 от ЗАНН, но само в частта по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване по отношение на другото, описано в процесния АУАН нарушение – по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е реализирано, а е липсвало и основание за подобен подход. Поради това, наказващият орган е следвало да реализира правомощията си по ангажиране на административнонаказателната отговорност в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от образуване на административно наказателното производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а не значително по – късно след връщане на материалите от РП – Хасково, които в частта относно деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въобще не е следвало да бъдат 5 изпращани тъй като, както вече бе отбелязано, не е било налице основание за прекратяване на административнонаказателното производство в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН в тази част, поради липсата на конкуренция между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият орган посочвайки ясно и конкретно в коя част прекратява образуваното административнонаказателно производство по съставения АУАН. След като сам впоследствие не е съобразил това и е издал наказателното постановление за деянието по пункт 2 от същото, съответно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е допуснал процесуално нарушение, което по своя характер се явява съществено и съставлява безусловно основание за отмяна на санкционния акт в тази част без да се обсъждат доводи по същество. Извод, който не се променя и с оглед безуспешния опит това процесуално нарушение да бъде санирано с посочване в наказателното постановление, че то се издава в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото тази хипотеза касае само едно измежду деянията, а именно това по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по отношение на което ще бъдат изложени отделно следните съображения.