Решение № 186 от 06.11.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Разград, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело № 20253300500499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена жалба от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778, гр. Разград, чрез упълномощения адвокат Н. Й. от АК Разград, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20257610400628 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков с рег. № 761 и район на действие ОС – Разград, срещу Протокол № 11756/11.09.2025 г. на съдебния изпълнител, с който са изчислени разноските по изпълнителното дело в размер на 2300 лева – разноски, 4232,80 лева такси по тарифата на ЗЧСИ, както и че не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че на 09.09.2025 година получил покана за доброволно изпълнение, с която е предоставен двуседмичен срок за заплащане на задължение в общ размер на 59 582,70 лева. Били наложени запори на банковите сметки на длъжника, открити в „ЦКБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. На същата дата и в срока за доброволно изпълнение без знанието и съгласието на жалбоподателя, „ЦКБ“ АД е извършила плащане към съдебния изпълнител на цялата дължима сума, въпреки че били уведомени с отправено до тях писмо за предприети действия по чл. 282, ал. 2 от ГПК по ГД № 3349/2025 г. по описа на ВКС. На 05.09.2025 г. жалбоподателят отправил искане до ВКС за спиране на изпълнението на Решение № 93/16.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 160/2025 г. по описа на ОС – Разград, като за тези действия бил уведомен на 10.09.2025 г. и съдебният изпълнител. С молба до съдебния изпълнител е отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и оспорване относно начислените разноски по изпълнителното дело и такси по тарифата. Изложени са подробни съображения. В допълнение към жалбата се изтъква, че молбата им по чл. 282 от ГПК е уважена от ВКС, за което са представени писмени доказателства. В обобщение жалбоподателят моли обжалваните действия на съдебния изпълнител да бъдат отменени, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат редуцирани.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Ф. А. Х., чрез пълномощник, с което същият оспорва жалбата. На първо място се оспорват възраженията на длъжника относно незаконосъобразност при налагането на запора.

Взискателят твърди, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Сочи, че същото се дължи за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело до събиране на всички суми, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а действията на съдебния изпълнител да бъдат потвърдени.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Приетият по делото адвокатски хонорар съответствал на извършената работа, заплатен е в брой и отговаря на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Посочил е отново как са формирани разноските и таксите по изпълнителното дело. Сочи, че наложеният запор, както и действията на банката по изпълнение на наложения запор са законосъобразни. Твърди, че след представяне на определението на ВКС, с което изпълнението на въззивното решение № 93/16.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 160/2025 г. по описа на ОС – Разград е спряно, съдебният изпълнител е постановил протокол, с който сумата в размер на 59450,36 лева е върната обратно по сметка на жалбоподателя. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование /в случая с наименование Протокол № 11752/11.09.2025 г., за който жалбоподателят е бил уведомен по пощата с обратна разписка/.

По същество жалбата е основателна.

Процесното изпълнително дело № 20257610400628 на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег. № 761 и район на действие ОС - Разград е образувано по молба на Ф. А. Х., подадена чрез адв. А.

В. от АК-София, въз основа на изпълнителен лист № 62/31.07.2025 г., издаден от Окръжен съд - Разград, съгласно който жалбоподателят „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778, гр. Разград, е осъден да заплати на взискателя сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от трудова злополука на 03.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2023 година до окончателно изплащане на задължението.

След образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е извършил необходимите справки. На основание чл. 191 от ДОПК от страна на НАП е представено Удостоверение с изх. № 170372504065896/02.09.2025 г., съгласно което длъжникът няма публични задължения. Извършена е справка за разкритите банкови сметки на длъжника.

По указание на съдебния изпълнител, взискателят е внесъл дължимите авансови такси в общ размер на 84 лева, за което надлежно са съставени сметка № 60877 и № 60878 от 05.09.2025 година.

По искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника, разкрити в „Централна кооперативна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.

2

На 09.09.2025 г. длъжникът „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД е получил изпратената му от ЧСИ Г. Солаков покана за доброволно изпълнение, в която са посочени както размерът на разноските по изпълнителното дело, така и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение е постъпило писмо вх. № 17033/09.09.2025 г. от „Централна кооперативна банка“ АД, с което признават за основателно вземането, върху което е наложен запорът и е извършен превод на цялата дължима сума. С оглед на това съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори по сметките на длъжника, открити в „Централна кооперативна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.

На 10.09.2025 г. дружеството е подало жалба срещу приетите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ

По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие /без дата/, по който взискателят Ф. А. Х. е заплатил в брой сумата от 2300 лева, като същият има характер на разписка по чл. 77 от ГПК. Съгласно договора възнаграждението на адвоката е определено глобално в размер на 2300 лева за образуване и водене на изпълнителното дело срещу „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778, гр. Разград.

С Протокол № 11752/11.09.2025 г. на ЧСИ Георги С. сумата от 2300 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело. Със същия протокол е направено подробно изчисление как са формирани разноските и таксите по изпълнителното производство, вкл. тези по т. 26 от ТР към ЗЧСИ. Протоколът е бил редовно връчен на длъжника.

С Протокол № 11756/11.09.2025 г., подадената от длъжника жалба с вх. № 17138/10.09.2025 г. е оставена без движение, като на жалбоподателя е предоставен едноседмичен срок за отстраняване на допуснати нередовности. Протоколът е връчен редовно на длъжника.

В предоставения от съдебния изпълнител срок, констатираните нередовности са били отстранени, като е подадена поправена жалба с необходимия брой преписи и документ за внесена държавна такса.

С допълнение към жалбата вх. №18410/24.09.2025 г., длъжникът е представил Определение № 4208/19.09.2025 г., постановено по к.гр.д. № 3349/2025 г. по описа на ВКС, с което на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 93/16.06.2025 г. по в.гр.д. № 160/2025 г. по описа на ОС – Разград е спряно в частта, с която след частична отмяна на решение № 3/08.01.2025 г. по гр.д. № 527/2023 г. на РС – Кубрат, „Водоснабдяване – Дунав“ е осъдено да заплати на Ф. Х. сумата от 40 000 лева – неимуществени вреди настъпили от претърпяна на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане. Оставил е без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на същото въззивно решение в частта, с която са осъдени да заплатят на Х. сумата от 123,91 лева – обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва от същата дата.

Постъпило е искане с вх. № 18411/24.09.2025 г. от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, с което на основание чл. 432, ал. 1, т.4 от ГПК е поискано спиране на образуваното изпълнително дело, както и да бъде върната получената от наложения запор сума.

С Протокол № 26.09.2025 г. на съдебния изпълнител, е постановено сумата в размер на 59 450,36 лева да бъде върната обратно по сметка на длъжника.

При така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК, 3 които в случая не са налице. За разлика от исковото производство, в което съдът се произнася по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. С оглед особеностите на изпълнителното производство, размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Според разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се събира върху събраната сума. В конкретния случай по изпълнителното производство не е събрана никаква сума, доколкото по специалната сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер на 59 450,36 лева по наложения запор, но същата е върната обратно по сметка на длъжника.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. В този смисъл се приема, че върху направените разноски по изпълнението такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи. Това следва от забележките към т. 26 от ТТРЗЧСИ и по-специално – забележка т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които, съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В хода на изпълнителното производство и след произнасяне на съдебния изпълнител по размера на разноските и таксите по ТР към ЗЧСИ с протокол от 11.09.2025 г., по искане на длъжника е постановено Определение № 4208/19.09.2025 година по к.гр.д. № 3349/2025 г. по описа на ВКС, с което на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 93/16.06.2025 г. по в.гр.д. № 160/2025 г. на ОС – Разград е спряно, което има последиците на чл. 432 от ГПК по отношение на изпълнителното производство.