Решение № 79 от 16.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Сливен, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252200600107 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 174/26.11.2024г. по НЧХД № 814/2024г. Сливенският районен съд признал подсъдимата М. И. Т. за невиновна в това, на 25.05.2024г., около 10.00 часа, в *******, общ.Сливен, причинила лека телесна повреда на В. Щ. В. от същото село, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК. С присъдата В. Щ. В. е осъдена да заплати на М. И. Т. сумата от 600.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъдата е обжалвана от частния тъжител В. Щ. В., чрез повереника й адв.Д. от АК Сливен, като се счита, че обжалвания съдебен акт е неправилен, противоречащ на материалния закон, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. Твърди се, че при постановяване на обжалваната присъда съдът не е взел под внимание доказателствените материали, които категорично доказват, че частната тъжителка е станала жертва на престъпление по чл.130 ал.2 от НК и че 1 извършителят на въпросното деяние е подс.М. Т.. Твърди се, че съдът е игнорирал показанията на свидетеля-очевидец Б.В., който изчерпателно е посочил времето, мястото и начина, по който М. Т. е нанесла побой на В. В..

Посочва се, че нито един от свидетелите, доведени от подсъдимата, не е очевидец на деянието, а същите пристигат на местопроизшествието, когато частният тъжител В. В. вече е лежала в кухнята и не са имали възможност да възприемат с очите си по какви причини се е влошило състоянието на частната тъжителка. Сочи се, че съдът неоснователно е игнорирал съдебномедицинското удостоверение, което сочи, че здравословните оплаквания на частната тъжителка отговарят да са възникнали в резултат на побой. Иска се да се отмени обжалваната присъда и да се осъди подс.М. И. Т. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като й се наложи справедливо наказание.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба се твърди, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните доказателствени материали и неоснователно е оправдал подсъдимата. Отново се посочва, че правните изводи в мотивите към присъдата са неверни и са базирани изцяло на показанията на свидетелите, водени от подсъдимата. Твърди се, че свид.Б.В. е единственият очевидец на случилото се и именно според него тъжителката е била нападната от подсъдимата. Посочва се, че не ставало ясно защо са дискредитирани показанията на свид.Б.В. и свид.М. В., а е дадена вярна на свидетели, които към момента на пристигането на тъжителката във въпросната къща изобщо не са били на територията на *******, а са били на пазар в гр.Сливен. Отново се иска да се отмени обжалваната присъда и да се осъди подс.Т. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК с налагане на справедливо наказание.

Депозирано е възражение от подс.М. И. Т., чрез защитника й адв.Г. М., с което се иска да се остави в сила обжалваната присъда, като правилна, непротиворечаща на материалния закон и ненарушаваща съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът в мотивите си задълбочено е обсъдил защо дава вяра на показанията на свидетелите А.Д., И.

В. и Т. Г., тъй като независимо, че не са били в имота при пристигането на тъжителката и сина й Б.В., без противоречие обясняват едни и същи факти и обстоятелства. Твърди се, че именно тези факти и обстоятелства са потвърдени от незаинтересованите лица д-р Т. и двамата полицейски служители, които са изпратени на място, за да окажат съдействие на 2 медицинския екип. Във възражението се коментират показанията на свидетелите д-р Т., както и на Б.В. и М. В.. Твърди се, че показанията на свидетелите Б.В. и М. В. не се подкрепят от констатираното от медицинския екип състояние на тъжителката, описано във фиша за спешна медицинска помощ. Заявява се, че всички изводи на съда са подкрепени от приложените по делото медицински документи, включващи медицинското удостоверение, издадено от д-р Ч. два дни след случилото се, както и фиша за спешна медицинска помощ и журнала за повиквания, в които най-точно е посочено какво е състоянието на тъжителката. Прави се извод, че РС правилно и основателно е оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл.130 ал.2 от НК.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител счита, че при постановяване на обжалваната присъда е направен грешен извод относно невиновността на подсъдимата за извършването на посоченото в тъжбата престъпление. Отново се твърди, че съдът е игнорирал показанията на свидетелите, водени от тъжителката и е основал акта си единствено въз основа на обясненията на подсъдимата и на свидетелите, водени от нея. Заявява се, че не е отчетен факта относно разпитания свидетел-очевидец Б.В. и че неговите показания представляват пряко доказателство за това, че подсъдимата е нанесла побой на тъжителката. Посочва се, че данните предоставени от свид.В. са изцяло потвърдени от показанията на свид.М. В. и че същите добре кореспондират със съдебното удостоверение от д-р Ч.. Пледира се да се отмени обжалваната присъда и да се осъди подсъдимата за престъплението, посочено в тъжбата, като й се наложи справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимата посочва, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и допълнителната такава. Твърди, че съдът правилно и законосъобразно е преценил писмените и гласни доказателства, въз основа на които е постановил своя съдебен акт. Посочва, че правилно не са кредитирани от съда показанията на свид.Б.В., син на тъжителката, тъй като същите са противоречиви. Поддържа подробно изложените съображения във възражението по въззивната жалба. Счита, че районният съд правилно е обсъдил всички доказателства в мотивите си, правилно и законосъобразно е преценил, че незаинтересованите лица като д-р Т. и полицейските служители са тези, които потвърждават дали е имало налице нанесени удари върху 3 тъжителката. Посочва се, че д-р Т. категорично е заявил, че ако е имало белези е щял да ги отрази в графа „анамнеза“ и не е имало никакви оплаквания, освен че тъжителката е била с високо кръвно налягане. Пледира за потвърждаване на присъдата на СлРС , като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата М. Т. в личната си защита поддържа казаното от защитника си и категорично заявява, че не е удряла и не е докосвала никой. В последната си дума иска да бъде оправдана.

Настоящата въззивна жалба е подадена от частния тъжител В. Щ. В., чрез повереника й адв.М. Д., която има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.4 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата и въззивна инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени в жалбата и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Сливенският районен съд, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата, противоречаща на материалния закон, постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея, и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки 4 задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Частната тъжителка В. В. има трима сина – свидетелите И. Д. В., Б. Д. В. и Г. Д. В., както и дъщеря - свид.М. Д. В.. Всичките й деца живеят в къщи, намиращи се в *******, общ.Сливен, отделно един от друг. До края на 2023 година, частната тъжителка В. живеела заедно със сина си свид.И. В. и жена му подс.М. Т. в къщата, в която живеела със съпруга си, преди неговата смърт.

Отношенията между частната тъжителка В. и подс.Т. били лоши, поради което в края на 2023г., В. напуснала къщата и отишла да живее в дома на сина си свид.Б.В..

Докато живеели заедно, частната тъжителка В. и подс.Т., често се карали, което продължило и след напускането на къщата от В.. Частната тъжителка В. периодично пристигала в двора на къщата и между нея и подсъдимата настъпвали конфликти, като В. се опитвала да изгони подсъдимата от къщата и да я раздели със свид.И. В.. Частната тъжителка В. притежавала къщата в центъра на *******, която през 2019г. прехвърлила с нотариален акт за дарение на сина си, свид.Г. В., като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху този имот. През различни периоди от време частната тъжителка В. живеела и в къщата, заедно със семейството на свид.Г. В..

През месец май 2023г. частната тъжителка В. решила да се върне в къщата, находяща се на *******, където живеела подсъдимата със сина на В. – свид.И. В.. За така взетото решение тъжителката уведомила сина си свид.Б.В. и дъщеря си свид.М. В., за да й помогнат с товаренето и пренасянето на багажа.

Така, на 25.05.2023г. около 10.00ч., сутринта, частната тъжителка В. и сина й свид.Б.В. пристигнали пред имота и влезли в двора. В същото време в къщата била подс.М. Т., заедно с двете си деца. Частната тъжителка В. веднага започнала да крещи на подс.Т., като и казала, че не я иска в къщата, която е нейна, не я иска за жена на сина й и я обвинила, че едното от децата й не е от нейния син. Свидетелят Б.В. също се включил в словесната кавга с подс.Т., като я заплашвал и с физическа саморазправа. Това поведение на тъжителката притеснило двете деца и те се разплакали, а майка им - подс.Т., се уплашила и се заключила заедно с тях в остъклената част на терасата към къщата. Веднага 5 се обадила по телефона на съпруга си, свид.И. В., който в това време бил в гр.Сливен, заедно със свид.Т. Г., роднина на подс.Т. и с нейния брат, свид.Димитър Тодоров.

Свидетелят И. В., като разбрал, че съпругата му е уплашена и притеснена веднага тръгнал към *******, тъй като знаел, какво е поведението на майка му към нея и че тя многократно, заедно с брат му, е посещавали дома им и са гонели съпругата му от там. Подсъдимата Т., от своя страна потърсила по телефона и съпругата на брат си, свид.А. Д., която също била в гр.Сливен, която също тръгнала към *******.

В това време тъжителката В. се почувствала зле, започнала да залита и свид.Б.В. я подкрепил, като я хванал за тялото и й дал да пие вода. В двора пристигнала и дъщерята на тъжителката, свид.М. В., която като видяла, че майка й не се чувства добре се развикала силно за помощ. Виковете били чути от свид.Г. Г., племенник на подс.Т. и нейн съсед. Свидетелят Г. също отишъл до къщата и влязъл в двора. Там видял,че тъжителката В., заедно със сина си, се намира в постройка встрани от къщата, използвана за кухня, където В. била поставена да легне на намиращото се там легло. Свидетелката М. В. го помолила да извика бърза помощ. Свидетелят Г. в 11.00 той се обадил на телефон 112.