Определение № 109 от 14.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. София, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.407, ал.1 във връзка с чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 100452/27.08.2025 г. на „Сънфудс България“ ЕООД срещу Разпореждане № 20014 от 11.08.2025 г., постановено по гр.д. № 641/2024 г. по описа на СГС, I-18 състав, с което първоинстанционният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца Ц. М. М. по молба от 01.08.2025 г. за сумата от 1 230 лв.разноски по делото.

Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като видно от съобщение вх. № на СГС 126811/28.10.2025 г. (л.561, том II от първоинстанционното дело), за този изпълнителен лист няма образувано изпълнително дело, т.е. срокът по чл.407, ал.1 от ГПК не е започнал да тече.

Това обстоятелство се установява и от приложеното първоинстанционно дело, от което е видно, че издаденият на 12.08.2025 г. изпълнителен лист не е получен от ищеца и стои приложен по делото на л.549, том II.

Жалбата е подадена чрез процесуален представител адвокат С. В. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно на л.543, том II от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 27.08.2025 г., 1 представен с жалбата.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Поддържа се, че обжалваното определение е постановено в грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че решението в частта за присъждане на разноски има характер на определение. Сочи, че след като законодателят не е предвидил изрично неприсъственото решение в частта за разноските да влиза в сила едновременно с неприсъственото решение, то СГС в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че решението в частта за разноските е влязло в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да обезсили издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищецът Ц. М. М. чрез процесуалния му представител адвокат Т..

Счита депозираната частна жалба за изцяло бланкетна и недоказана по съображения изложени в отговора. Моли съда да остави в цялост без уважение подадената частна жалба.

От фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Ц. М. М. срещу „Сънфудс България“ ЕООД.

След провеждане на няколко открити съдебни заседания, по време на които са събрани множество доказателства, производството по делото е приключило с постановяване на неприсъствено Решение № 4230/02.07.2025 г., като първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

На 01.08.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал молба, с която е предявил пред съда искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 1 230 лв., разноски по делото, въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

С обжалваното разпореждане от 11.08.2025 г., съдът като е приел, че 2 постановеното по делото решение е влязло в сила, е разпоредил издаването на изпълнителния лист.

Такъв е издаден на 12.08.2025 г. и не е получен от ищеца, като стои приложен по делото на л.549, том II.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

В производството по реда на чл.407, ал.1 от ГПК, проверката на съда е ограничена до наличието на предпоставките за издаване на изпълнителния лист според чл. 405 ГПК, включително редовността на изпълнителното основание от външна страна. Тя не засяга материалноправни спорове или редовността на исковото производство, които се разглеждат отделно.

На основание чл. 404 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения на съдилищата.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване, което безспорно означава, че същото влиза в сила в деня на неговото постановяване, включително и в частта за разноските, присъдени в полза на страните. При постановяване на положително неприсъствено решение в хипотезата на чл. 238 ал. 1 ГПК, ищецът няма правен интерес да го обжалва, а по отношение на ответника, срещу когото е постановено неприсъственото решение законът предвижда необжалваемостта като своеобразна процесуална санкция за проявената от него незаинтересованост от делото.

Вместо обжалване, ответникът може да поиска отмяна на неприсъственото решение в едномесечен срок по чл. 240, ал. 1 ГПК, ако е лишена от възможност да участва, от която правна възможност ответникът вече се е възползвал и това осигурява баланс между бързина на производството и правото на защита.

Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

3

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба вх.№ 100452/27.08.2025 г. на „Сънфудс България“ ЕООД срещу Разпореждане № 20014 от 11.08.2025 г., постановено по гр.д. № 641/2024 г. по описа на СГС, I-18 състав, с което първоинстанционният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца Ц. М. М. по молба от 01.08.2025 г. за сумата от 1 230 лв.-разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4