Определение № 2740 от 30.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2740 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501692 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД , ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане №1832 от 25.08.2026 г. , постановено от РС – Айтос по частно гр.д.№1074/2026 г. , с което изцяло и отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Към заявлението по чл.410 от ГПК се прилага договор за извършване на преценка от съда за наличие на неравноправни клаузи.

Според жалбоподателя съдът няма право да тълкува разширително разпоредбата на закона.

Промяната в субектите на облигационното правоотношение според страната е извън обхвата на хипотезата на чл.410 ал.3 от ГПК. Затова непредставянето на договора за цесия не се явява нередовност. Разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК в тяхната съвкупност дават възможност на съда за преценка наличието на неравноправност в клаузите на договора с потребител.Според жалбоподателя нормата на чл.410 ал.3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства , които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание да бъде тълкувана извън буквалния й смисъл. Сочи , че евентуално договорът за цесия и уведомлението на длъжника не са сред изчерпателно изброените доказателства.

Действително при цесията е налице сключване на нов договор със страна извън облигационното правоотношение между кредитор и длъжник , но цесията не може да се тълкува като договор с потребител , нито следва да бъде изискван. Този договор е неформален и не е задължително да бъде в писмена форма. Писмена форма ще бъде необходима за доказване на договор над 5000 лв. за евентуалното му доказване пред съда. , но това следва да бъде извършвано в един бъдещ исков процес , който би се развил след възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника на по-късен етап. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства за активната си легитимация в подкрепа на твърдението , че е придобил вземането. Според страната съдът няма задължение да проверява съдържанието на цесията , тъй като тя не се сключва с потребителя и води само до 1 промяна на едната страна по облигационното правоотношение. Договорът за цесия се явява ненужен от гледна точка на нормите на чл.411 и чл.410 от ГПК. Липсата на приложено уведомление към заявлението по чл.99 от ЗЗД също според страната не представлява основание да се откаже издаване на заповед за изпълнение. Сочи се от жалбоподателя , че освен това уведомлението не е елемент от фактическия състав на самата цесия и не е условие за действителността й както и за прехвърлителното действие. Според страната изследването на въпроса за уведомлението на длъжника за цесията няма място в заповедното производство. Няма основание за изискване и на договора за цесия , тъй като в случая чл.418 ал.2 от ГПК не е приложим за процедурата по чл.410 от ГПК. Отново се акцентира , че въпреки че цесията има връзка с установяване на изменение на правоотношението – т.е. – дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и дали вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на заявителя, то това е въпрос по същество , касаещи материалноправната легитимация на заявителя , които следва да бъдат разглеждани в исковото производство при евентуално възражения от длъжника , а не в производството по чл.410 от ГПК. Съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането противоречи на закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая според жалбоподателя не следва да се изисква договора за цесия , тъй като това касае нов договор , сключен с трето лице , а не с потребителя. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на въпроса.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по частно гр.д.№1074/26 г. на районен съд – Айтос е инициирано по заявлението на „АСВ“ ЕАД против длъжника П. В. В. от гр. ***, ЕГН ********** за вземане в размер на 164.07 евро – главница ведно със законната лихва от 13.08.2026 г. , договорна лихва в размер на 16.33 евро за периода 12.09.2025 г. до 30.12.2025 г. и мораторна лихва в размер на 43.54 евро за периода 13.09.2025 г. до 13.08.2026 г. Сочи се в заявлението , че на 29.07.2025 г. „Вива Кредит“АД е предоставила сума в размер на 350 лв. на П. В..

Заемателят се е задължил да върне общо сумата от 388.15 лв. ведно с лихвите съгласно погасителен план на 11 броя месечни погасителни вноски от по 18.04 лв. до 30.12.2025 г.

Сочи се , че на 22.04.2026 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „АСВ“ЕАД и „Вива Кредит“АД е бил сключен рамков договор за цесия на вземането срещу П. В. като вземането е прехвърлено ведно с всички обезпечения и привилегии. Длъжникът е бил уведомен за цесията с уведомително писмо от 22.04.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на цесионера „АСВ“ЕАД в качеството на пълномощник на цедента.

Заявителят претендира и заплащане на разноски – държавна такса от 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение от 25.56 евро. Приложени са договор ведно с всички приложения и пълномощно. Моли се за издаване на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Съдът се е произнесъл с обжалваното разпореждане 1832 от 25.08.2026 г. като е отхвърлил изцяло заявлението на „АСВ“ЕАД срещу П. В.. Констатирано е, че на заявителя 2 с разпореждане №1761/14.08.2026 г.са били дадени указания за заплащане на дължимата държавна такса , за представяне на договора за цесия , за конкретизиране на претенцията – как е формирана главницата и какви компоненти съдържа, но изпълнение на указанията не е последвало. Съдът е посочил , че доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване на длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. Освен това съдът е посочил , че служебно следва да следи дали заявителят е активно легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника. В процесния случай заявителят е предявил права , които принадлежат на трето лице. Твърди се , че същите са прехвърлени с договор за цесия , за което съдът е изискал доказателства – да се представи договора за цесия , с който са му прехвърлени правата по договора , както и че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия , но такива не са били представени от заявителя. По този начин съдът е заключил че не се установява дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника в заповедното производство. Съдът се е позовал на практиката на ВКС – т.4 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , според което настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено , тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверят всички индивидуализиращи вземането белези , вкл. субектите на правоотношението.

Първоинстанционният съд е посочил , че договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на цесионера , поради което следва да бъде представен.

Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия на общо основание трябва да се представени и доказателства за уведомяване на длъжника , тъй като в противен случай прехвърлянето няма действие по отношение на длъжника / чл.99 ал.4 от ЗЗД/ Цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него , но за да може да породи действие спрямо третото лице – длъжник следва цесията да му бъде съобщена съответно – да бъдат представени доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Съдът е посочил , че цитираното ТР съставлява задължителна съдебна практика поради което е изложил мотиви , че представянето на договора за цесия и уведомлението до длъжника е необходимо за да се създаде яснота относно настъпилото частно правоприемство. Поради това и са били дадени указания по чл.128 т.2 от ГПК във вр. С чл.410 ал.3 от ГПК . С обжалваното определение съдът е счел, че указанията не са били изпълнени и заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК. Поради това – поради неизпълнение на дадените указания и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК заявлението на „АСВ“ ЕАД е изцяло отхвърлено.

Жалбата на „АСВ“ЕАД е допустима – същата е депозирана от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт в законоустановения срок.Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

3

Частната жалба на „АСВ“ЕАД е изцяло несъстоятелна и неоснователна.Настоящият съдебен състав не споделя изложените в същата аргументи относно извършената цесия и отхвърлянето изцяло на депозираното от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК. Дадените от ВКС разяснения по повод спора в процесната хипотеза в т.4 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора / в случая с извършената цесия в полза на заявителя/ на общо основание трябва да се представят доказателства за уведомяването на длъжника , тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него / чл.99 ал.4 от ЗЗД/ Задължителните разяснения по този текст на ТР №4/2014 са задължителни и приложими и в производството по чл.410 от ГПК / в тази насока е практиката на ВКС – Вж. Определение №50079 от 20.02.2023 на ВКС по гр.д.№2864/2022 на трето г.о. на ВКС. Поради това съдът като е изходил от обстоятелството , че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения срок и при указаните последици от неизпълнението, то съдът е отхвърлил изцяло заявлението на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 ал.3 от ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е изцяло съобразено със закона и задължителната практика на ВКС. В случая заявителят като цесионер е следвало да приложи към заявлението договора за цесия и доказателства за извършеното уведомление на длъжника за цесията за извършване на преценка валидността на извършените действия и правата на заявителя от заповедния съд. Неизпълнението на дадените в тази насока указания категорично водят до извода за отхвърляне на заявлението на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 ал.3 от ГПК.

По гореизложеното съдът намира , че обжалваното определение на РС - Айтос се явява правилно и законосъобразно , частната жалба – неоснователна и като такава счита , че следва да я остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. Чл.272 от ГПК , Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенцията за събиране на вземания“ЕАД , ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №1832 от 25.08.2026 г. , постановено по ч.гр.д.№1074/2026 г. по описа на РС – Айтос, с което изцяло е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5