Решение № 212 от 15.07.2024, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. гр. **, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620101279 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адвокат П. М. от МАК, срещу Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, и „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: гр. ******, представлявано от управителя Г. Г. Г..

Иска се: Да се признае за установено по отношение на Г. Г. Г. с ЕГН ********** и „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД с ЕИК *****, че сключеният между тях Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - гр. ** с вх. per. № 5398 от 03.09.2018 г., акт № 114, том 1, със срок на действие 10 години, с начало на действие от 01.10.2026 г., е нищожен поради сключването му в противоречие: с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави; при условията на евентуалност, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет; при условията на евентуалност, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 от ЗАЗ – като сключен в противоречие със закона – ЗАЗ; при условията на евентуалност, че договорът е непротивопоставим на ищеца; по отношение на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 10803 кв.м., находящ се в землището на с. ******, съставляващ част от поделен чрез съдебна делба поземлен имот с предходен № 011008, с площ от 15,560 кв. м., в землището на с. ******.

Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 10803 кв.м., находящ се в землището на с. ****, по силата на Нотариален акт с вх. per. № 5144 от 21.07.2021 г., акт № 128, том 8. На 01.03.2018 г. по гр. д. №2331 по описа за 2016 г. на ЛРС е постановено Решение № 71, с което се извършва делба на съсобствени имоти. Решението е получено от ответника Г. Г. Г. на 06.03.2018 г., като един от съделителите. На 03.09.2018 г. между ответниците е подписан 1

Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - гр. ** с вх. per. № 5398 от 03.09.2018 г., акт № 114, том 1, със срок на действие 10 години, начало на действие от 01.10.2026 г. и размер на арендното плащане в размер на 20 /двадесет/ лева. В договора за аренда на земеделска земя е описан поземлен имот № 011008, е площ от 15,560 кв. м., находящ се в землището на с. ****, от който имот с решението по извършване на делбата са образувани два нови имота: поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 10803 кв.м., находящ се в землището на с. ****, на който ищецът е собственик; и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4759 кв.м., находящ се в землището на с. ****, на който е собственик ответника Г., арендодател по гореописания аренден договор. Твърди се, че цитираният договор за аренда със страни ответниците, е сключен от несобственик, като арендодател, тъй като към момента на сключване на договора Г. е бил получил Решение № 71 на ЛРС, с което се извършва делбата, по делото няма данни да го е обжалвал, т. е. по отношение на него решението е влязло в сила на 10.04.2018 г. От това следва, че към момента на сключване на процесния договор за аренда отв. Г. не е бил собственик на поземлен имот с ид. № ***, водещо до нищожност поради противоречие със закона, евентуално – до непротивопоставимост на договора спрямо ищеца, съобразно уточняваща молба на ищеца. Ако се приеме, че договорът е сключен от съсобственик, то се иска отчитане на факта, че отв. Г. е бил съсобственик при делбата с дял 7/10 ид. ч., докато ищецът е изключителен собственик и процесният договор му е непротивопоставим, защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях относно използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС. Договор за аренда е сключен при невъзможен предмет на договора, тъй като към момента на сключването му поземлен имот № 011008, с площ от 15,560 кв. м., находящ се в землището на с. ****, вече не съществува. В Решение № 71 са описани новите имоти, образувани от него, и с постановяване на решението на ЛРС имотът престава да съществува, тъй като на негово място вече са образувани новите имоти. Дори да се приеме, че Решение № 71 на ЛРС към момента на сключване на арендния договор не е било влязло в сила или че поземлен имот № 011008 все още съществува, то така сключеният между ответниците договор за аренда на земеделска земя е договорен във вреда на останалите съсобственици, тъй като обременява имота в бъдещ период от време, за десет години, при силно занижена и към момента на подписването цена. През 2019 г. средните цени на договорите за аренда за община *** вече са в размер на 59 лева, с което надвишават 3 пъти договорената цена, а за.2022 г. средната цена за общината е 81 лева, т.е. над 4 пъти цената по договора. При постоянен растеж на арендните плащания цената, договорена между ответниците, с течение на времето би достигнала колосални несъответствия между престациите. В горецитирания договор договореното плащане е силно занижено спрямо действащите към момента цени на арендните договори, с което са нарушен принципа на справедливостта, като елемент от добрите нрави. Още повече, че страните са във връзка - физическото лице, арендодател, е едноличен собственик и управител на юридическото лице, арендатор, както и че вследствие извършената делба на г-н Г. е поставен в дял новообразувания поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4759 кв.м., находящ се в землището на с. ****.

2

Въпреки това той определя арендното плащане и на имот, който не е негова собственост. От направена справка в Регистъра за ползване на имоти по чл. 72, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за землището на е. ****, публикуван на страницата на Областна Дирекция „Земеделие“ гр. **, е видно, че поземлен имот с ид. *** и поземлен имот с ид. *** са пренаети от „Пламагро“ ООД за стопанската 2022/2023 г.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден, един общ от ответниците. В отговора се заявява, че искът е вероятно допустим, но неоснователен. Сочи се, че ищецът не е уведомил ответниците, че е закупил имота и не е направил опит за извънсъдебно споразумение относно рентната цена по договора за аренда. Атакуваният договор не е още в сила, като липсва правен интерес от завеждане на делото, поради което искът е заведен неоснователно. Арендният договор е сключен през септември, 2018 г., т.е. преди решението по гр.д. № 2331/2016 г. на ЛРС да е влязло в сила, което е настъпило на 02.01.2019 г. Т.е. към датата на сключване на договора поставените в дял на съделителите имоти все още не са тяхна изключителна собственост, като съсобствеността формално не е прекратена. Поради това имот № 011008 все още съществува като съсобствен между А.Л., Г. Г. и другите съделители и е част от договора за аренда. Новообразуваните имоти с нови номера са все още под формата на скица – проект по делото и ще бъдат отразени в кадастъра след влизане в сила на решението, вписването му СВ – ** и представяне на вписаното решение в кадастъра. Сочи се, че ищецът признава, че ответникът /Г./ е имал мажоритарен дял от 7/10 от имот № 011008 в землището на с.****, т.е. същият е бил в правото си да сключи арендния договор, като тогавашните съсобственици, вкл. праводателя на ищеца, са приели договора.

Не е налице нарушение на добрите нрави, тъй като липсва драстично разминаване между престациите. Ищецът бил задължен да поиска писмено промяна на арендната цена с анекс, в случай че е неудовлетворен от същата. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не се явява, като се представлява от адв. П. М. от МАК, който поддържа исковете.

Ответникът Г. Г. Г. в откритото съдебно заседание се явяла лично и се представлява от адв. В. П. от МАК, които оспорват исковете.

Ответникът „Балкан Ойл Енерджи“ ЕООД в откритото съдебно заседание се представлява от управителя Г. Г. Г. и от адв. В. П. от МАК, които оспорват исковете.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства. Приета е по делото съдебно-икономическа експертиза.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 71 от 01.03.2018 г. по гр. дело № 2331 от 2016 г. по описа на ЛРС, влязло в сила на 02.01.2019 г. /л.61/, е извършена съдебна делба на недвижими имоти, оставени от М.А.М. – бивш жител на с. ****, находящи се в землището на с. ******. С това решение е поставен в дял и изключителна собственост на А.А.Л. от с. ***, обл. **, имот, представляващ нива с площ 10,801 дка, част от поземлен имот № 011008, втора категория земя, в местността „Полето“, в землището на с. ****, с нов номер на имота № 011025, наред 3 с други имоти, които са без отношение към спора.

Цитираното Решение № 71 от 01.03.2018 г. по гр. дело № 2331 от 2016 г. по описа на ЛРС е получено от ответника - съделител Г. Г. Г., черз адв. Н. К., на 06.03.2018 г., видно от приложена разписка /л.89/.

С Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - гр. ** с вх. рег. № 5398 от 03.09.2018 г., акт № 114, том 1, сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2026 г. /л.15/, Г. Г. Г., като арендодател, е отдал на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, като арендатор, за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2026 г., имот, съставляващ „нива“, с № 011008, в м. „Полето“, втора категория земя, в землището на с.

******, с площ от 15,560 дка, наред с други имоти без отношение към спора, при арендно плащане 20 лева за декар.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2021 г. № 55, том 1, рег. № 218, дело № 21/2021 г. на С.С. – нотариус с рег. № 577 от РНК, А.А.Л. прехвърля на ищеца Г. Н. Г. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 10803 кв.м., находящ се в местността „Полето“ в землището на с.

****. Видно от приложена скица на СГКК - **, имотът с този идентификатор № *** е с номер по предходен план 011025, т.е. съставлява новообразувания имот по цитираното делбено производство на ЛРС, съставляващ част от предходен по-голям поземления имот с № 011008, предмет на цитирания аренден договор.

Изготвена е и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно дадена /л. 90/, изготвена от вещото лице И. П., съгласно която размерът на средното рентно плащане за землището на с. **** за 2018/2019 стопанска година е 41 лева съгласно пояснението на вещото лице Ив. П. в о.с.з. /л.112/, което сочи, че му е представена справка от ОД Земеделие – ** в тази връзка. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че вземайки предвид договори, сключени след 1-ви януари, 2018 г., се достига до размер на пазарното рентното плащане 49,99 лв./дка, който извод страните не оспорват.

Съдът приема от правна страна следното:

Предвид въведените от ответниците възражения съдът приема, че по делото са безспорни следните обстоятелства: че ищецът е собственик на новообразуван имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план 011025, образуван при проведено делбено производство на ЛРС по гр. дело № 2331 от 2016 г. по описа на ЛРС, съставляващ част от предходен по-голям поземления имот с № 011008. Не се спори, че имотът, предмет на договора за аренда - № 011008, е поделен на два нови имота - единият, ищцовият с ПИ с идентификатор № ***, а другият – на отв. Г. с ид.№ ***. Спорно е налице ли са основанията за нищожност на арендния договор – накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет, противоречие със закона, а при условие на евентуалност – че договорът е непротивопоставим на ищеца.

По главното предявено основание за нищожност /с уточняваща молба на л. 43/ по 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на 4 добрите нрави:

На първо място правен интерес за ищеца е налице да атакува договора за аренда, въпреки че срокът му на действие започва от 2026 г., с оглед на това, че ищецът има интерес да отпадне тази бъдеща обвързаност по сключения договор, при отпадане на която правна връзка ще има възможност да сключи договор с друг съконтрагент, за същия бъдещ период, но при избрани от ищеца условия. Поради това искът е допустим.