Решение № 310 от 28.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000311 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт В. Й. срещу решение № 132/25.03.2024 г. постановено по търг. дело № 320/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че С. П. С., ЕГН ********** не дължи на „Еос матрикс“ ЕООД сумите по изп. дело № 202371104003377 относно вземане за сумата в общ размер от 15188.55 евро, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение 6035/07.08.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11303/2012 г. по описа на ВРС, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба се обосновават твърдения за незаконосъобразност н а обжалваното решение. Основното възражение на въззивника е, че погасителна давност не е настъпила за процесното вземане.

Първоинстанционният съд е трябвало да вземе предвид сключеното между страните споразумение от 16.06.2021 г., с което е направено признание на 1 вземането и е прекъсната давността на основание чл. 116 б.„а“ ЗЗД, съответно е започнала да тече нова давност. На следващо място изтъква като относим направен отказ от погасителна давност. Поддържа, че искането за прилаганена определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване надавността, без значение дали предприетото действие е дало за резултат удовлетворяване на кредитора. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски в производството.

В предвидения срок е постъпил писмен отговор от С. П. С., чрез адв. Д.

А., в който се обосновава извод за неоснователност на жалбата. Оспорват се всички твърдения в жалбата, като се излагат подробни съображения за това.

Претендира се жалбата да се остави без уважение, ведно с присъждане на разноски пред въззивния съд.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е основан на нововъзникнали правопогасяващи обстоятелства – погасяване на вземането по давност, настъпило след стабилизиране на заповед за незабавно изпълнение. Искът е насочен срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството на частен правоприемник за вземанията по изпълнителен лист на основание договор за цесия от 28.09.2018 г.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически и правни изводи на ВОС:

Въз основа на заявление от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София по ч. гр. д. № 11303/2012 по описа на Районен съд –Варна е издадена Заповед № 6035 от 07.08.2012 г., по силата на която длъжникът С. П. С., в качеството си на кредитополучател по Договор за текущо потребление от 27.09.2010 г., е осъден да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК 121830616 общо сумата от 15 188.55 евро, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20138080400163. На 04.12.2013г. като нов взискател по изп.дело е конституиран „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София, който за легитимацията си е представил договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013г., сключен с цедента „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София ЕИК 121830616. Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980 г., според което погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а докато трае 2 изпълнителното производство същата се спира.

Отмяната на ППВС №3/18.11.1980 поражда действие от датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 година, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Именно такъв е и настоящия случай, доколкото към датата на обявяване на новото Тълкувателно решение (26.06.2015г.) изпълнителното производство по изп. дело е висящо, към този момент не са настъпили предпоставките за неговото прекратяване по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е прекратено с разпореждане от 12.02.2018г., постановено на осн.чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Следователно - давностният срок е спрян до постановяването на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год. ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно същинско изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

При това положение новата погасителна давност е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на ЗЗдр вземането се погасява по давност на 03.09.2020 г.

По искане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375 гр. София, като взискател, придобил процесното вземане от цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София въз основа на договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 28.09.2018г., на 29.03.2023г. при ЧСИ рег. № 71 от регистъра на ЧСИ е образувано изп.д. № 202371104003377.

Спорни пред настоящата инстанция са единствено последиците от подписаното между страните споразумение от 16.06.2021 год. и конкретно – съставлявало ли същото признание на вземането или отказ от изтекла погасителна давност. В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция.

Със сключеното на 16.06.2021 год. споразумение длъжникът С. П. С. е признал към кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществуващи кредитни задължения, индивидуализирани по основание и размер в чл.3, ал.1. Страните 3 са се съгласили да разсрочат общата величина на дълга /69 275,01 лева/, както следва: сумата от 600 лева - на равни месечни вноски по погасителен план, съставляващ Приложение № 1, за периода 20.07.2021 год. – 20.06.2022 год., като остатъкът от 68 675, 02 лева се дължи след предоговаряне /чл. 4, ал.1 и ал.3/. От тълкуването на чл. 4 и чл.5 следва, че в периода на действие на погасителния план, законна лихва върху разсрочените задължения не се начислява.

Страните са уговорили, че при забавено или пълно неизпълнение на която и да е вноска по погасителния план, споразумението се прекратява автоматично, а кредиторът може да възобнови действията по принудително събиране на вземанията. Страните не спорят относно прекратяването на споразумението, индиция за което е инициирането на 29.03.2023 год. на ново изпълнително производство № 202371104003377.

Сключеното споразумение има правното действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните по заварено правоотношение прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

Обективираното в споразумение признание на дълга не води до прекъсване на давността, тъй като съобразно фактическите и правни изводи на въззивния съд, същата е вече е била изтекла преди сключването на допълнителното съглашение. Невъзможността да се прекъсва изтекла давност се подкрепя и от мотивите на ТР № 4 от 2019 г. от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 от 2019 г. ОСГТК на ВКС, където е посочено, че признаването следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане.

В разпоредбата на чл. 4, ал.4 е посочено, че с „подписването на споразумението на основание чл. 113 ЗЗД се упражнява правото на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението“. Волеизявлението има изричен характер и съставлява отказ от изтекла погасителна давност. Длъжникът е изявил ясно и безусловно намерение, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност относно цялото парично задължение по чл. 2, индивидуализирано в чл.3, ал.2.

Волеизявлението е достатъчно конкретизирано, тъй като има за предмет давността по отношение на всички вземания, визирани в чл. 3, ал.2. По арг. на противното от чл.113 ЗЗД допустим е отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла /Решение № 74 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2021 г., I г. о., ГК Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК/.

Не се твърди, а и обективираното едностранно волеизявление за отказ от изтекла погасителна давност не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2 ЗЗП. Не е налице хипотезата на т. 2 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, тъй като не се изключват или ограничават права на потребителя, а се упражнява една изрично предвидена от закона възможност за отказ от изтекла 4 погасителна давност, позоваването на която поначало зависи изцяло от волята на длъжника. Не се твърдят предпоставките от фактическия състав на т.10 – налагане на потребителя на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на споразумението. Едностранното изявление на длъжника за признаване на дълга не включва и сложни и неясни уговорки, които да съставляват пречка за средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен длъжник да прецени икономическите последици от това негово изявление.

Последица от отказа от изтекла погасителна давност е възстановяване изискуемостта на облигационното задължение на лицето, което се е отказало от давността. Отказът от изцяло изтекла погасителна давност води до отпочване на нова давност, считано от 16.06.2021 год. С оглед на изложеното вземането не е погасено по давност към настоящия момент като за формирането на сочения извод е ирелевантно предприети ли са същински изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело.

Отрицателният установеновителен иск, предявен при твърдения за изтекла погасителна давност, е неоснователен. Постановеното в противен смисъл решение на ВОС следва да бъде изцяло отменено.

Разноски:

Решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени сторените разноски.

С оглед направеното искане във въззивната жалба, в полза на въззивника „Еос матрикс“ ЕООД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция в размер на 100 лв. съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.