Решение № 64 от 09.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. М., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20241600100408 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. П. и П.

А. Д. и двамата от с. С., действащи чрез пълномощник адв. Г. Г., с която са предявени срещу „Д.“ АД субективно съединени искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева по иска на А.

П. и 150 000 лева по иска на П. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 16.09.2019 г., около 7:30 часа, на път Е-79, км. 87+300, в района на с. С., е настъпило ПТП между лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ***, управляван от М.Ц. и лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ***, управляван от Л.С.. Твърди се, че ПТП-то е по вина на водача на лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ***, който нарушил разпоредбите на чл. 20 ЗДвП, като не спазил безопасна дистанция от движещия се пред него лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ***, застигнал го и го ударил в задната част.

Твърди се, че вследствие на описаното ПТП са причинени телесни травми на Е.Г.П., която била пътник на задната седалка в лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ***.. Тя била настанена за лечение по спешност в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД гр. М., а впоследствие е преместена в МБАЛ 1

„Сити Клиник - Св. Г.“ ЕООД гр. М., където умира, като последица от получените при ПТП травми.

Ищците твърдят, че търпят тежки неимуществени вреди от загубата на своята съпруга и майка Е.Г.П.. Трагичният завършек оказал силно негативно влияние върху тях. Сочат, че смъртта на Е.П. е тежък удар и голям шок за тях, като не могат да се отърсят от преживения шок. Тежката загуба на сродник по такъв начин, без да има каквато и да е вина, е оставила неизлечим отпечатък върху съзнанието им. Ищците твърдят, че са останали напълно съкрушени след смъртта на своята съпруга и майка, като са изпаднали в емоционален шок. Отношенията на доверие, любов и взаимна грижа са били унищожени от тежкия пътен инцидент. Надеждите, че ще могат да спасят Е.П., правейки всичко възможно да бъде проведено адекватно лечение със сполучлив край, както и настъпилата смърт, допълнително създали чувство за вина и безпомощност в ищците, които до последно се надявали, че ще бъде спасен животът й. Загубата на съпруга за А. П., с която е прекарал целия си съзнателен живот, и майка за П. Д., макар и в напреднала възраст, е изключително тежка за ищците. Със сълзи на очи те споменават за Е.П. и найтежката загуба в живота им до момента.

Сочи се, че към 16.09.2019 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № *** е била покрита по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Д.“ АД с полица № BG/08/119002296896, със срок на действие от 26.08.2019 г. до 25.08.2020 г.

Застрахователното дружество е отчело и регистрирало посочената полица в регистъра към ГФ, видно от който тя е действаща към датата на ПТП и не е прекратявана.

Ищците посочват, че са направили писмено искане до застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като на 30.07.2024 г. е депозирана претенция, с приложени изискуеми документи, съгласно чл.

496 КЗ. Застрахователното дружество е дало официален отговор от 21.08.2024 г., с който е отказано изплащане на обезщетение.

При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати обезщетение на А. Г. П. в размер на 250 000 лева, а на П. А. Д. в размер на 150 000 лева, за причинените им неимуществени вреди от загубата на тяхната съпруга, съответно майка Е.П., 2 вследствие на ПТП от 16.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.07.2024 г. до пълното изплащане на сумите, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Д.“ АД, с който се оспорват претенциите по основание и размер. Ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и наличието на причинна връзка между деянието на застрахования водач и претендираните вреди, като излага, че приложените доказателства не установяват по безспорен начин тези обстоятелства. Освен това твърди, че не е налице причинна връзка и между получените от ПТП травми и смъртта на пострадалото лице. Оспорва пострадалото лице да е било в близки отношения с ищците. Счита претендираните обезщетения за силно завишени и неотговарящи на претърпените болки и страдания.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради допуснати от него нарушения на правилата за движение – липса на поставен предпазен колан. Оспорва и акцесорната претенция за лихви поради неоснователност на главния иск. Алтернативно прави и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 378 КЗ.

Съобразно гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, твърдят, че исковете следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер. Правят и възражение за прекомерност на предявеното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в депозирана молба поддържа оспорванията и възраженията в подадения отговор, с изключение на тези противоречащи на установеното с влязлата в сила присъда.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

От влязла в сила Присъда № 6 от 20.02.2024 г. по НДОХ № 294/2022 г. по описа на ОС М. се установява, че на 16.09.2019 г., на главен път Е-79, км 87+300, в землището на с. С., обл. М., при управление на л.а. марка „ХХХ ХХХ“ с ДК № ***, М.И.Ц. нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1, чл.

20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Г.П. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници №146/30.09.2019 г. е видно, че наследници на починалата Е.Г.П. са нейният съпруг А. Г. П. и двете й дъщери П. А. Д. и Р. А. П.а.

От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че Е.Г.П. е получила следните увреждания: кръвонасядания в областта на лицето, кръвонасядания по гръден кош, счупвания на ребра, кръвонасядания по междуребрената мускулатура, масивно кръвонасядане в задкоремното пространство, кръвонасядания в областта на таза, кръвонасядания по горни и долни крайници. Вещото лице е констатирало и огнищни мозъчни размекчения в дълбочина на главен мозък и следи от мозъчно вклиняване.

Според заключението наличието на тези увреждания е затруднило функционирането както на мозъчните центрове, така и на сърдечно-съдовата, дихателната и нервна системи. Вследствие засягането на тези системи се е достигнало до фаталния край. Съгласно СМЕ няма описани увреждания, които са типични и характерни при поставен предпазен (обезопасителен) колан. Експерта заключва, че в процесния случай дори и при правилно поставен предпазен колан уврежданията биха били налични. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че изводът за настъпване на същите увреждания, дори при поставен предпазен колан, се базира на механизма на процесното ПТП. Експерта посочва, че смъртта е настъпила в резултат на изхимичен инсулт, т.е. на обезкървяване на дадена зона в мозъка, което е резултат на запушване на дадена зона или област в мозъчния паренхим.

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява, че МПС-то марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ***, е фабрично оборудвано с обезопасителни колани за всички пътници, като няма данни за употреба на коланите. Съгласно експертизата при наличие на поставен колан последиците за пътника следва да са фрактури или травми по ключиците, корема, гръдния кош и таза.

От показанията на св. Е.И. се установява, че същата е съсед на ищците.

По нейни думи Е. била много работна жена и се грижила за всички в семейството. А. бил болен и за него също се грижила Е.. След смъртта й грижите за него били поети от П.. А. бил много привързан към Е. и на П. й се наложило да му обръща много повече внимание, отколкото преди, защото той трудно се адаптирал. С.ката заявява, че А. и П. много тежко изживяли смъртта на Е.. П. постоянно й говорела за това, че вече един стълб зад гърба й го няма и че Е. много й липсвала.

От показанията на св. Д. А. /дъщеря на П. и внучка на А./, преценени 4 при условията на чл. 172 ГПК, се установява следното: Баба й Е. се грижила за нея, тъй като майка й била безработна от 15 години и нямало къде да работи в селото. Полагала грижи за здравето и обучението й. Също помагала с пари и с храна. Смъртта на Е. се отразила пагубно за майка й и дядо й. Последният бил в тежко състояние с няколко инсулта и грижите за него паднали върху майка й. Преди това всичко правила Е., която вършила както мъжката, така и женската работа в къщата. Отношенията им винаги са били близки и не са имали караници и раздори. Дядо й споделил, че загубата на Е. била найголямата беда в живота му.

Безспорно е между страните, че на 30.07.2024 г. ищците са предявили застрахователна претенция пред ответника, но застрахователно обезщетение не е определено и заплатено поради липса на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача М.Ц..

Между страните не е спорно и наличието на валидно към датата на ПТП застраховтелно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключено с ответното дружество.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Основателността на предявените искове предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, а именно наличие на противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира.

На основание чл. 300 ГПК представената по делото присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От нея се установява, че смъртта на Е.Г.П. е причинена от противоправното и виновно извършено деяние на М.Ц., който причинил процесното ПТП. Доводите на ответника, че основна причина за настъпилия исхемичен инсулт са развиваната през годините мозъчносъдова болест и претърпян инсулт през 2017 г., се явяват неоснователни и се опровергават в пълна степен от приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като професионално изготвена. От нея се установява, че получените от ПТП-то увреждания са засегнали мозъчните центрове на пострадалата, както и сърдечно-съдовата, дихателната и нервна й системи. В тази връзка експертизата заключва, че засягането на тези системи е довело до 5 настъпването на смъртта.

Наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди от загубата на тяхната съпруга, съответно майка, се установява от С.ските показания, на които съдът дава вяра като преки, последователни и непротиворечиви.

Безспорно е установено, че управляваният от М.Ц. лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ***, е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена с ответника.

Установи се също, че ищците са предявили пред ответника-застраховател претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като в отговор дружеството е отказало да изплати поисканото обезщетение.