Решение № 124 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100501485 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 33929/14.04.2025 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Решение № 1019/24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 15384/2024 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени исковете на въззивника за признаване за установено в отношенията с насрещната страна – П. Г. Д., че последният дължи на въззивника сума в размер на 1291.29 лв. дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5763584, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 501573842, за периода 20.01.2020 г. до 05.03.2020 г., формирани, както следва: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 30.67 лева, неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1260.62 лв., за което са издадени следните счетоводни документи: № 405226940 от 20.01.2020 г.; № 405226940 от 20.01.2020 г.; № 406799171 от 19.02.2020 г., както и сума в размер на 363.76 лв. мораторна лихва, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до 19.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1291.29 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Въззивникът твърди, че сключеният между страните общ рамков 1 договор датира от 07.08.2017 г., към който били сключени 5 броя приложения за мобилни услуги през периода 2018-2019 г., след поставянето на въззиваемата страна под ограничено запрещение и без съгласието на попечителя му. Счита изпълнението на поетите от насрещната страна задължения като свидетелстващо за липса на твърдените заболявания, обусловили поставянето му под ограничено запрещение. Излага, че съгласно константната съдебна практика по аналогични случаи, сключването на договор за мобилни услуги от непълнолетен или, както е в настоящия случай, ограничено запретен, представлява обикновена дребна сделка за задоволяване на текущи нужди. Идентично било положението по отношение на закупени мобилни устройства. Счита, че заплащането на ползваните услуги за предхождащ период е доказателство за потвърден от страна на попечителя на въззиваемия договор. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба вх. № 53799/16.06.2025 г., в който е застъпено становище за правилност на оспореното решение. Счита се за ирелевантна наведената от въззивника корелативна връзка между изпълнението на задълженията по договора за мобилни услуги и здравословното състояние на въззиваемия. Твърди се в отговора, че П. Д. не е възприел значението на поетите от него със сключването на договора задължения. Счита за необосновано твърдението на въззивника досежно квалификацията на сключването на договор за мобилна услуга като дребна сделка. Твърди, че сключеният договор представлява сделка с периодично изпълнение и предвид размера на задълженията по нея, не следва да се определя като дребна сделка. Попечителят на ограничено запретеното лице излага, че подопечният му не е възприел естеството на договора. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, страните поддържат становищата и исканията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, приложимия материален закон и по вътрешно убеждение, съставът на въззивния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя 2 неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Въззивният съдебен състав намира, че в първоинстанционното решение правилно са отразени твърденията и възраженията на страните, както и установената по делото фактическа обстановка, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

С решение №153/10.02.2010г.по гр.д. №967/2009г. въззиваемият П. Д. е поставен под ограничено запрещение на осн. чл.5, ал.1 ЗЛС.

Процесният договор, от който произтичат претендираните задължения за заплащане на електронни съобщителни услуги, стойност на закупени устройства и мораторни лихви, е сключен през 2017г., т.е. много време след момента на поставянето му под ограничено запрещение през 2010г.

От приетата в рамките на първоинстанционното производство медицинска документация е видно, че и последващо поставянето под запрещение, са отразени диагнози от психиатрична клиника, сочещи на продължаващо психично заболяване до 2024г., вкл. решение на ТЕЛК с определени 84% трудова неработоспособност до 2027г.

В мотивите на решение №703/25.11.2024г. по гр.д. №2876/2024г. на ВКС, IV г.о., с което на осн. чл.307, ал.3 ГПК е отменено влязло в сила решение по същия спор между същите страни, е посочено, че за пораждане на правния ефект на разпоредителната сделка, е необходимо съгласието на попечителя като елемент от фактическия състав.

Въззивният съд изцяло споделя обоснования подробно от първоинстанционния съд правен извод, че договорът, от който произтичат процесните задължения, не съставлява обикновена дребна сделка за задоволяване на текущи нужди на въззиваемия по смисъла на чл.5, ал.3, вр. чл.4, ал.2 ЗЛС.

По този начин, основателно се явява възражението на ответната страна за нищожност на сделката на осн. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и липса на валидни задължения от страна на въззиваемия към въззивника.

При пълно съвпадане на правните изводи на двете инстанции, се налага извод за неоснователност на въззивната жалба и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, отправеното своевременно искане в списъка на разноски, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.38 ЗАдв и чл.11, ал.2 ЗВЕРБ, въззивникът следва да бъде осъден на процесуалния представител на въззиваемата страна определено от съда адвокатско възнаграждение в размер от 237.75 евро.

Водим от горното, съдебният състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1019/24.03.2025г., постановено по гр. д.

№15384/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

3

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на адвокат К.

В. В. от АК – Варна, вписан с личен номер *****, с адрес ****, сумата от 237.75 евро /двеста тридесет и седем евро и седемдесет и пет цента/ адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4