Акт от 12.10.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 1640/2023
- Подписан
- 12.10.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1620 гр. Пловдив, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а. дело № 1640 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Б.И.Б., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. С., с адрес ***, против Решение № 999 от 30.05.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХІХ с., постановено по адм. д. № 1580 по описа на съда за 2022 г., в отхвърлителната му част.
Иска се решението на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено като се присъди цялото претендирано обезщетение.
3.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр.
София, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Б.И.Б., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. С., с адрес ***, срещу
ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, са предявени три искови претенции. Първата от така съединените три искови претенции е за период на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г., като се претендира обезщетение от 20 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 30.06.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Втората претенция е за периода от 01.06.2018 г. до 01.10.2018 г. и е с претендирано обезщетение от 10 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Третата от исковите претенции се отнася до периода от 01.10.2020 г. до 15.04.2021 г. с размер на претендираното обезщетение от 20 000 лева и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба /20.04.2021 г./ до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Нарушенията, които се твърди да са били допуснати от затворническата администрация и за трите искови периода са се изразили според ищеца в едно и също и то е следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - жилищната площ е била под 3 кв.м.; липса на течаща топла вода в килиите по настаняване на ищеца; лоша хигиена, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки и гризачи.
6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на ищеца, както следва:
-
По първия предявен иск, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в рамките на периода на задържането му за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от 04.06.2015 г. до 31.01.2017 г., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, извършено от затворническата администрация в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 30.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 20 000 лева, както и по отношение на частта от заявения исков период от 01.01.2015 г. до 03.06.2015 г. и от 01.02.2017 г. до 30.06.2017 г., като неоснователна и недоказана.
-
По втория предявен иск, сумата от 60 лв. /шестдесет лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в рамките на периода на задържането му за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от 02.08.2018 г. до 01.10.2018 г., в резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, извършено от затворническата администрация в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 10 000 лева, както и по отношение на частта от заявения исков период от 01.06.2018 г. до 01.08.2018 г., като неоснователна и недоказана.
-
Третият предявен иск, за обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законна лихва от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане, като резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, извършено от затворническа администрация в гр. Пловдив, за периода от 01.10.2020 г. до 15.04.2021 г., е ОТХВЪРЛЕН изцяло, като неоснователен и недоказан.
7.
Този резултат е постановен въз основа на събраните по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни служители в Затвора Пловдив) и гласни доказателствени средства (допуснати още при първото разглеждане на делото - свидетелски показания на свидетелите Д.К.Д.- протокол от о.с.з. от 18..11.2021 г., л. 120 и сл. по АД № 1061/2021 г., и Й.Т.К.- протокол от о.с.з. от 09.08.2021 г., л. 64 и сл. по АД № 1061/2021 г.), въз основа на които съдът е установил следното:
По отношение на първата от исковите претенции, ищецът за част от заявения исков период е търпял наказание лишаване от свобода в затвора Пловдив, при това още от 2014 г., което е изтърпял на 20.04.2015 г., когато е бил освободен. В тази насока и доколкото е напуснал затвора Пловдив на посочената дата, то е прието, че дори и да е било налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по неосигуряване на благоприятни условия на задържане в заявения период, считано от 01.01.2015 г., каквото се претендира, то същото е било преустановено с факта на освобождаването на ищеца на 20.04.2015 г. В тази насока, с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност и позовавайки се на ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, съдът е приел, че именно от тази дата - 20.04.2015 г., следва да се отчете петгодишният давностен срок за предявяване на оплакването на ищеца пред съда, който изтича на 20.04.2020 г. В случая, искът е предявен през 2021 г., поради което в тази ѝ част /от 01.01.2015 г. до 20.04.2015 г./ първата от исковите претенции се явява погасена по давност. Установено е освен това, че след освобождаването на ищеца на 20.04.2015 г. същият е постъпил отново в Затвора Пловдив на 04.06.2015 г., т.е. за периода от 20.04.2015 г. до 03.06.2015 г. не се е намирал изобщо в затвора Пловдив. Следователно за това време само на това основание исковата претенция на Б. е приета за неоснователна. Констатирано е, че изложеното се отнася и до частта от разглежданата искова претенция, обхващаща времето от датата на реалното освобождаване на ищеца до крайната дата на предявения (първи) иск – от 31.01.2017 г. до 30.06.2017 г., през което ищецът отново не се е намирал в пенитенциарно заведение. При това положение, първият иск е разгледан само за времето от 04.06.2015 г. до 31.01.2017 г., когато ищецът е бил в Затвора Пловдив, вкл. от 07.04.2017 г. до освобождаването му и в ЗООТ „Хеброс“,
Относно втората от исковите претенции, е прието, че доколкото ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 02.08.2018 г., то искът се явява изначално неоснователен за периода от началната му дата 01.06.2018 г. до 01.08.2018 г. Поради това и същият е разгледан по отношение на конкретните оплаквания на ищеца само за периода от 02.08.2018 г. до края на заявената претенция 01.10.2018 г.
Относно третия предявен иск и тук е установена частична неоснователност само поради факта на постъпване на ищеца в Затвора Пловдив след датата, сложена за начало на исковия период. Затова и от 01.10.2020 г. до реалната дата на задържане на ищеца 18.12.2020 г. искът е приета за неоснователен и като такъв е отхвърлен.
Този трети иск е разгледан по същество досежно времето от 18.12.2020 г. до края на заявения исков период 15.04.2021 г.
По отношение на конкретните оплаквания на ищеца в рамките на цитираните по-горе период (приети за разглеждане по същество), съдът е приел за установено следното:
За периода от 04.06.2015 г. 31.01.2017 г., е установява частично неизпълнение на задължението за осигуряване на минимална жилищна площ на един лишен от свобода.
За времето на престой в корпуса на затвора Пловдив от 04.06.2015 г. до преместването в ЗООТ „Хеброс“ на 07.04.2016 г., твърдението за пренаселеност на помещенията по задържането на Б. е прието за недоказано. Макар че от страна на ответника не са представени конкретни доказателства за броя настанени лишени от свобода в стая № 33, в която Б. е пребивавал от 04.06.2015 г. до преместването му в ЗООТ Хеброс, съдът е приел, че в случая не са налице условията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС. Посочено е, че тази разпоредба дава само възможност, но не задължава съдът да признае за доказани съответните факти и то само, ако специализираната администрация практически откаже да предостави информация. В случая не е налице отказ от представяне на такава от администрацията, а е заявена обективна невъзможност за предоставянето ѝ поради изтекъл срок на съхранение на документите, които я съдържат. На второ място, съдът е приел, че въпросното твърдение е останало недоказано включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Във връзка с последните е констатирано, че показанията на свидетеля Димитров са конкретно относими само към престоя на ищеца в ЗООТ Хеброс. За престоя в корпуса на затвора свидетелят Димитров нито се е ангажирал с посочване на конкретен период, нито е конкретизирал къде точно е бил настане ищецът, а само общо е заявил, че е било пренаселено, без това да може да се съотнесе конкретно към престоя на ищеца. Такава информация не може да се извлече и служебно дори и от съдържанието на докладите на Омбудсмана на Република България досежно условията в Затвора Пловдив, които са публично известни, тъй като са публикувани на страницата на Омбудсман на Република България в съответната секция „Национален превантивен механизъм“. За извършени проверки в Затвора Пловдив, относими към този период, е констатирано наличието на доклад за 2016 г. и след това за 2018 г. Независимо от посоченото в доклада за извършени проверки през 2016 г. /„Доклад относно проверките в затвора в град Стара Загора, общежитие от открит тип към затвора Стара Загора, общежитие от закрит тип „Черна гора“, арест в град Стара Загора, затвора в град Пловдив, общежитие от открит тип „Хеброс“ и арест в град Пловдив“/, а именно, че в корпуса на Затвора Пловдив е била установена значителна пренаселеност през септември 2016 г., когато вече ищецът е бил ЗООТ „Хеброс“, според съда не може да се счете, че такава е била тенденцията и за предходните месеци на годината. Констатирано е още, че в доклада за 2016 г. се сочат и конкретни помещения, в които е установена описаната пренаселеност – стаи 57, 58 и 82, в нито една от които обаче не е установено да е пребивавал ищецът Б. в рамките на установения му първи престой в Затвора Пловдив. Поради това и данните от въпросния доклад за установена обща пренаселеност в Затвора Пловдив, според съда следва да се вземат предвид, но само общо и насочващо относно състоянието в български затвор. Прието е, че ищецът е ангажирал такива конкретни доказателства относно налична пренаселеност, но при задържането му в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив за времето от 07.04.2016 г. до освобождаването му на 30.01.2017 г. като в тази връзка съдът се е позовал както на показанията на свидетеля Димитров, така й на доклада на Омбудсмана по НПМ от 2016 г. конкретно за ЗООТ „Хеброс“.
Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd763883-9874-43bd-b2b8-d7d36f16a870