Определение № 290 от 26.05.2025, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. гр. Червен бряг, 26.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100573 по описа за 2025 година на Червенобрежки районен съд, за да се произнесе взе предвид следното: В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Л. И. П., с ЕГН ********** от с. Р*** в качеството му на баща и законен представител на Я* Л.ов П., с ЕГН **********, роден на * г. и И* Л.ов П., с ЕГН **********, роден на * г., подадена чрез адв. Т. Т. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Ч* срещу М. И. Е., с ЕГН ********** от гр. Т*, с която на основание чл. 127, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца, с всички произтичащи от това законни последици на него, определи режим на лични контакти на майката с тях, присъди издръжка за бъдеще време в размер на по 350.00 лв. за всяко дете, както и да му присъди направените по делото разноски. Направено е искане за определяне на привременни мерки, като в изпълнение на процедурата по чл.323 от ГПК, съда е изискал становище и социален доклад от Дирекциите „Социално подпомагане“ при гр. Червен бряг и гр. Троян, като към датата на настоящето з.з. такъв е постъпил единствено от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответницата същата е връчена, ведно с приложенията и й е даден едномесечен срок за отго*. В указания срок в канцеларията на съда е постъпил отго* на исковата молба, насрещен иск и е направено възражение за местна неподсъдност на делото на РС – Червен бряг и изпращането му на компетентния Районен съд – Троян.

В обстоятелствената част на исковата молба, а и в отго*а се твърди, че ищеца и ответницата са се разделили на 03.05.2025 г. и от тогава децата пребивават в с. Р*, като до този момент семейството е живяло на адрес в с. О*, където е и постоянния и настоящ адрес на децата.

Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и отго*а на ответницата, намира че насрещния иск не отговаря на изискванията на чл.211, ал.2 във вр. с чл.127 от ГПК 1

/предявяването на този иск става по правилата за предявяване на иск и следователно съдържанието на исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК и съгласно чл.128, т.2 от с.з., следва да е внесена държавна такса/, но не е местно компетентен да разгледа първоначалния иск и се произнесе по редовността на насрещния, тъй като делото не му е местно подсъдно, по следните съображения:

При спор относно упражняването на родителски права, законодателят е предвидил специална подсъдност в императивната разпоредба на чл.127, ал.2 от СК, съгласно които тези спорове се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето.

В Семейния кодекс липсва легална дефиниция на понятието „настоящ адрес на детето”, но такава е дадена в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет, съгласно която „настоящ адрес на дете” е адресът, на който то пребивава.

Съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР), постоянният и настоящият адрес на но*одено дете съвпадат със съответните адреси на родителите му, а когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, ЗГР регламентира, че настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

По делото е приложено удостоверение за постоянен и настоящия адрес на децата, от който е видно, че малолетните Я* Л.ов П., с ЕГН **********, роден на * г. и И* Л.ов П., с ЕГН **********, роден на * г. имат регистриран постоянен и настоящ адрес в с. О*.

Преценявайки дали делото му е подсъдно, Съдът следва да отчете обстоятелстово къде пребивават децата преди подаване на исковата молба. Определящо е трайното установяване на децата в определено място. Затова временното им отвеждане от тяхното обичайно местоживеене без съгласие на единия родител, не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права на мястото, на което децата са отведени.

В случая от исковата молба и отго*а на ответницата става ясно, че родителите са се разделили на 03.05.2025 г., като от тогава децата са изведени от бащата от семейното жилище в с. О* и са заведени в дома на неговите родители и от тогава пребивават в с. Р*.

Бащата е подал сезиращата съда искова молба на 08.05.2025 г., като по делото има данни и майката да е подала идентична такава в РС – Троян, където е образувано гр.д. № 379 по описа на РС – Троян за 2025 г. с насрочено о.с.з. по привременни мерки за 04.06.2025 г.

Настоящия съдебен състав следва да отчете и обстоятелството, че между родителите има спор именно по местоживеенето на децата и преместването им в с. Р* е по еднолично решение на единия родител, въпреки несъгласието на другия. Затова докато не се разреши този спор, а и с оглед на изложените по-горе аргументи съдът по последното местопребиваване на децата, където е бил организиран животът им преди, се явява подходящ да уреди отношенията родител - дете. Следователно формалният акт на адресна регистрация не е от значение, той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване. При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата 2 обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено. В този смисъл са Определение № 187/25.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1956/2013 г. на IV г.о., Определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр. д. № 2198/2013 г. на II г.о. и определение № 324/29.07.2017 г. по ч.гр. д. № 2536/2017 г., ІV г. о. на ВКС.

Видно от твърдението в отго*а на исковата молба и соченото в постъпилия социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг е, че до раздялата на страните на 03.05.2025 г. семейството е обитавало жилище в с. О*, а те са работили във фирма „Калинел“ гр. Троян, където и към момента ищеца работи. Предвид обстоятелството, че страните по делото са живели в с. Орешак, където е било и семейното жилище и работили в гр. Троян, където продължава да работи ищеца до 03.05.2025 г., сезиращата съда молба е подадена на 08.05.2025 г., то този 5 – дневен престой не може да обоснове правен извод, че „местопребиваването“ на децата е именно на адреса в с. Р*.

Съгласно чл.118, ал.1 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, поради което и предвид защита интереса на детето, както и специфичният предмет на предявените искове, настоящия съдебен състав намира, че ЧРС не е местно компетентен да разгледа предявения иск и производството по делото следва да бъде прекратено, като същото бъде изпратено на местно компетентния съд – Районен съд – Троян.

Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.105 от ГПК вр. с чл.127, ал.2 от СК производството по Гр.д.№ 573 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Троян.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

След влизане в сила на настоящото определение, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд Троян.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3