Решение № 57 от 11.10.2021, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20212001000047 по описа за 2021 година

Делото е висящо пред Апелативен съд - Бургас за втори път, след като с решение № 40 от 12.03.2021 г. по т.д. № 251/2020 г. на ВКС, Второ ТО, е обезсилено решение № 96 от 08.10.2019 г. по в.т.д. № 206/2019 г. на Апелативен съд - Бургас.

Въззивното производството е образувано по въззивната жалба на “А е. к.“ ЕООД срещу решение № 101 от 29.03.2019 г., постановено по т.д. № 223/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, с което дружеството е осъдено да заплати на АТ. СТ. АТ. сумата 73 491 евро, представляваща част от предоставен от него на “,А е. к.“ ЕООД невърнат заем, заедно със законната лихва върху присъдения размер главница, от датата на исковата молба до окончателно изплащане, както и сумата 3105,56 лв., като равностойност на 1587,85 евро, представляваща мораторна лихва върху съответния размер главница, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК пред Бургаския районен съд - 27.03.2018 г., до датата на исковата молба - 11.05.2018 г., като в останалата част, до общо претендираната сума в размер на 3753,56 лв., искът за мораторна лихва е отхвърлен. Отхвърлен е и предявеният от “А е. к.“ ЕООД против АТ. СТ. АТ.

1 насрещен иск за осъждането му да заплати на дружеството сумата 3143 евро, с която неоснователно се е обогатил, поради липса на основание при него за нейното получаване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на насрещния иск - 8.08.2018 г. до окончателното изплащане.

Въззивникът “А е. к.“ ЕООД се оплаква, че решението е неправилно и необосновано. Не бил извършен последователен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като първоинстанционният съд кредитирал единствено необоснованите твърдения на ищеца, измежду които това, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин сключването между страните на три договора за заем, каквито договори, не били представени, нямало събрани доказателства за датата на сключването им и реално предаване на исковите суми на въззивника.

Неправилен бил изводът на съда за симулативност на изявленията в представените и приети по делото нотариално заверени декларации-съгласие за частично заличаване на ипотеки, в частите им, в които въззиваемият изрично потвърждава точния размер на всяка една издължена сума. За този извод липсвали възражение или искане, въведено от въззиваемия.

Вещото лице по изпълнената СИЕ установило надвнесена сума по заемните договори в размер на 16 147,19 лв. Неправилни били изводите на съда, че при подписване на анексите никаква част от заемите от 2010 г. не е била изплатена. Частичното изпълнение се потвърждавало от самия заемодателя.

Допуснато било процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с приетото намаление на исковата претенция, тъй като, при десезирането на съда с част от спора, не било уточнено дали се касае за оттегляне или отказ от иска.

Незаконосъобразен бил изводът на съда, че следва да се кредитира представеният по делото план за погасяване на задължението от 30.08.2017 г.

Този план бил неясен, неграмотно написан, в него липсвали данни за дружеството и негови задължения към въззиваемия, подписан е от лицето А. к. който към датата на съставяне на документа не е бил съдружник в дружество-въззивник и не би могъл да ангажира неговата отговорност, тъй 2 като още към 2013 г. е продал дружествените си дялове.

Неправилен бил изводът на съда, че документът, наречен “Пояснителна информация“ съдържа надлежно признание на представляващия дружеството-въззивник относно дължимостта на суми в посочения размер.

Доказателството, на което изводът се базира, било оспорено, като съставено за целите на друго съдебно производство.

Неоснователно окръжният съд игнорирал заключенията на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза. Получената от въззиваемия в брой сума от 65 340 евро по разписката от 15.09.2010 г. послужила за погасяване дълга на дружеството по процесните два нотариални акта.

В нарушение на закона съдът не зачел счетоводните отразявания на платени суми, поради нередовно водено счетоводство на дружеството.

Неспазването на принципа за текущо осчетоводяване би могло да повлече налагането на административна санкция, но не и заличаване на удостоверения по делото факт за реално получени в брой и по банков път суми от въззиваемия.

Неправилно бил отхвърлен насрещния иск по съображения, че претендираното по него е част от установеното от вещото лице платено в повече при връщане на заетите суми.

Въззиваемият ищец А.А. с представения писмен отговор е поискал въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.

Поддържа, че признатите от него извършени плащания били направени след датата на подписаните анекси. Плащането на 26.04.2018 г., което се признава, било извършено именно от А. к.

Като оспорва удостовереното в разписката от 15.09.2010 г. плащане, сочи се, че разписката като частен документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и при оспорване, удостоверените в нея факти следва да се докажат, а въззивникът не бил ангажирал никакви доказателства за направеното плащане, освен осчетоводяването му, осем години след датата, посочена в разписката. По категоричен начин по делото 3 било удостоверено, че към датата на разписката дружеството не разполагало с парични средства за изплащане на такава сума.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което следва да се разгледа по същество.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция в изпълнение на указанията на ВКС исковата молба е оставена без движение с няколко разпореждания и на ищеца АТ. СТ. АТ. са дадени указания за отстраняване на нередовности по нея: да уточни фактическите основания на исканията си, като посочи каква парична сума е предоставил на ответника в заем по всеки един от двата договора; получил ли е изпълнение, кога, как, в какъв размер и по кой от двата договора; да уточни дали намаляването на исковете, направено с допълнителната искова молба, е съчетано с частично оттегляне или частичен отказ от исковете; да уточни исканията си, като конкретизира по кой от двата договора за заем претендира сумата 73491 евро или каква част от тази сума претендира по всеки един от двата договора; по кой от двата договора претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 3753,56 лв, респ. каква част от тази сума претендира по всеки един от двата договора.

След направените от въззиваемия-ищец уточнения съдът е обявил на страните, че е сезиран с исковите претенции на АТ. СТ. АТ. против “А е. к.” ЕООД за заплащане на сумите, както следва:

(1) сумата 67 487 евро, представляваща неплатен остатък по договор за заем в размер на 72 600 евро;

(2) сумата 6004 евро, представляваща неплатен остатък по договор за заем в размер на 74 400 евро;

(3) сумата 1723,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на 4 законната лихва върху неплатения остатък от 67 487 евро по договора за заем в размер на 72 600 евро за времето от 26.03.2018 г. (датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 11.05.2018 г. (датата на исковата молба);

(4) сумата 1293,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху пълния размер на заема в размер на 74 400 евро за времето от 26.03.2018 г. до 26.04.2018 г.;

(5) сумата 52,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от 6004 евро по договора за заем в размер на 74 400 евро за времето от 26.04.2018 г. до 11.05.2018 г. и (6) законната лихва върху сумите 67 487 евро и 6004 евро за времето от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане.

В уточнителната исковата претенция молба въззиваемият ищец е заявил, че се отказва от исковете за главниците над уточнените размери до първоначално заявените. В откритото с.з., проведено на 23.09.2021 г., въззиваемият чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв. П. Ат. е заявил, че се отказва от претенцията за мораторна лихва над размера от 3068,89 лв. до претендирания първоначално общ размер от 3753,56 лв.

Ответното дружество оспорва исковете, като възразява, че получените в заем средства са върнати на ищеца.

При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Пред въззивната инстанция ищецът е заявил частичен отказ от исковете: 1/ по иска по договора за заем в размер на 72 600 евро - отказ за 5113 евро; 2/ по иска по договора за заем в размер на 74 400 евро - отказ за 68 396 евро и 3/ по иска иска за мораторна лихва - отказ над размера от 3068,89 лв. (1723,24+1293,46+52,19) до претендирания първоначално общ размер от 3753,56 лв. В тези части първоинстанционното решение ще се обезсили, а производството ще се прекрати, на осн. чл. 233 ГПК поради десезиране на съда. По отношение на главниците: Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си само по поддържания от ищеца размер, който е 5 равен на сбора от сумите 64 487 евро по договор за заем в размер на 72 600 евро и 6004 евро по договора за заем в размер на 74 400 евро, но не и по пълния размер на предявените искове. Ето защо и тъй като пред въззивната инстанция ищецът е заявил отказ от иска по първия договор за сумата над 67 487 евро и по другия договор за сумата над 6004 евро, в тези части производството по делото следва да се прекрати.

По съществото на спора:

Между страните са сключени три договора за заем, обезпечени с договорни ипотеки, инкорпорирани съответно в нотариален акт № 4/05.05.2010 г., том V, нот.д. № 792/2010 г. на нотариус С.А. - Н., нотариален акт № 129/31.05.2010 г., том VI, нот.д. № 1113/2010 г. на нотариус С.А. - Н. и Нотариален акт № 58/25.06.2010 г., том IX, нот.д. № 1636/2010 г. на нотариус С.А. - Н.. Страните се споразумели въззиваемият-ищец А.А. да предостави на въззивника-ответник “А е. к.” ЕООД безлихвени парични заеми в следните размери: 72 600 евро по първия договор, 96 800 евро по втория договор, който не е предмет на делото, и 74 400 евро по третия договор. Заемополучателят се задължил да върне сумите на конкретно определени в договорите падежни дати - 05.01.2011 г. по първия договор и 25.02.2011 г. по третия договор. С поредица от анекси, подписани от двете страни, сроковете за връщане на заемите били удължени до 31.12.2016 г. и за двата процесни договора.

В първоинстанционното производство ответникът не е възразил, че не е получил реално сумите 72 600 евро по първия договор и 74 400 евро по третия договор, части от които се претендират от ищеца, а е възразил, че е върнал заемите. Преценявайки липсата на своевременно оспорване на факта на предаване/получаване на заемните средства по процесните два договора в съвкупност с данните за извършени от ответника погашения, с анексите за удължаване на сроковете за връщане на заемите и със заключението на СИЕ, изслушана пред първата инстанция, което съдържа категорични данни, че заемополучателят е осчетоводил и по този начин признал получаването на сумите, съдът приема за установено по делото, че сумите 72 600 евро по първия договор за заем и 74 400 евро по третия договор за заем са предадени на заемополучателя. Следователно са налице два договора за заем, по които заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на заемополучателя 6 уговорените парични суми, а заемополучателят е длъжен на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД да ги върне в срок до 31.12.2016 г.