Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 18.03.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 40/2025
Вид
Решение № 43
Подписан
18.03.2025
В сила
18.03.2025
Състав
Лазар Йорданов Мичев, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Теодора Матева Нейчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Разград, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Теодора М. Нейчева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600040 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 69/28.11.2024 г. по нох дело № 622/2024 г. РС-Разград признал подсъдимия Г. К. И. за виновен в това, че на 18.12.2017 г., в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с неустановени в хода на разследване по делото лица, повредил противозаконно чужда недвижима вещ - апартамент № 5, находящ се в ***, вх. А, ет. 2, собственост на K. Г. Д. от гр.Разград,като демонтирал и премахнал: 1 бр. алуминиева врата за баня, на стойност 250,00 лева; 4 бр. алуминиеви прозорци и врати към балкони, на обща стойност 1505,00 лева , както и 2 бр. балконско остъкление от ПВЦ дограма, на обща стойност 905,00 лева, с което причинил имуществени вреди в общ размер 2660,00 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намалил с 1/3 и наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложил изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати на К. Г.

Д. сумата 2260 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2017 г. до окончателно плащане, както и сума в размер 1 на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2017 г. до окончателно плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата 367.07 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата 140.40 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

Недоволен от присъдата подсъдимият И. я обжалва изцяло с въззивна жалба, подадена от защитника му адв. П. Х., като постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон.

На първо място като процесуално нарушение се изтъква, че по делото е проведена за втори път диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, след отмяна на първата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като защитата счита, че това е недопустимо.

На следващо място се сочи, че първият съд наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което следвало да бъде и максимално допустимия размер на това наказание при новото разглеждане на делото, при липса на съответен протест, след което този размер на наказанието да бъде редуциран с 1/3, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Така с новата присъда съдът влошил положението на подсъдимия в нарушение на чл. 336, ал. 2 от НПК.

По отношение на гражданския иск се изтъква, че съдът допуснал до съвместно разглеждане по недопустим начин предявен граждански иск за неимуществени вреди, при предмет на наказателното производство престъпление против собствеността. Отделно от това се сочи, че е направено възражение за изтекла погасително давност по отношение на претенцията на гражданския ищец за възмездяване на твърдените увреждания на недвижимия имот.

От въззивната инстанция се иска да отмени атакуваната присъда и отново да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд относно наказателната част, а досежно гражданската част да прекрати производството в частта относно претенцията за неимуществени вреди и да го прекрати в частта относно претенцията за имуществени вреди, поради изтекла погасителна давност.

Препис от въззивната жалба е връчен на прокурора. В предоставения за това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК при което не е извършван разпит на свидетели и вещо лице.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия на същите основания и със същите искания за отмяна на постановената присъда и връщане отново на делото за ново разглеждане от друг състав на 2 същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а досежно гражданската част се иска съдът да прекрати производството относно претенция за неимуществени вреди, поради недопустимост на същата, както и в частта относно претенцията за имуществени вреди, поради изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание подсъдимият се явява и в лично изявление заявява, че подържа становището на защитника си.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград развива подробни съображения за неоснователност на жалбата, като счита присъдата на първостепенния съд за правилна и законосъобразна. Намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, гражданският ищец К. Д. се явява лично, като застъпва становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт в неговата гражданскоосъдителна част.

В последната си дума подсъдимият заявява, че няма какво друго да добави.

Окръжен съд - Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, прие следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, а разгледана по същество е частично основателна.

В РС – Разград, въз основа на обвинителен акт срещу подсъдимия И. за извършено Д.ие по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, на два пъти е било образувано първоинстанционно съдебно производство, което и двата пъти е разгледано по правилата на глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.

371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във вр. чл.

371, т. 2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно

3 първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на същия, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният съд фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият Г. К. И. е *** г. в гр. A., обл. P., български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, адрес за призоваване в страната: ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Г. К. И. бил управител на “ВИА ГЛАС“ ЕООД - гр. София а управител на клона на дружеството в гр. Разград била неговата съпруга свидетелката M. Я. И..

С нотариален акт № 98,том 6, peг. №5854, дело № 477/08.08.2011г. на нотариус Н. С. с рег. №*** и район на действие – РС - Разград, св. Д. А. Б., в качеството си на едноличен собственик на “ВИА ГЛАС“ ЕООД, чрез пълномощника си M. Я. И., закупил от М. С. М., в качеството му на синдик и представляващ “Диамант“АД /в несъстоятелност/, апартамент, находящ се в ***, ведно с прилежащите към него таванско помещение № 27 и избено помещение № 23. Закупеният апартамент бил със застроена площ 77.66 кв. м. и се състоял от дневна, спалня, столова с кухненски бокс и сервизни помещения.

На 04.09.2010 г. бил сключен незаверен нотариално договор между “ВИА ГЛАС“ ЕООД - гр. София, представлявано от свидетеля Д. А. Б., като наемодател и подсъдимия И., като наемател, съгласно който дружеството предоставило на подсъдимия за временно и възмездно ползване горепосоченият апартамент срещу извършване на пълен ремонт. Наемателят се задължил да извърши ремонтни дейности, вкл. закупуване и монтаж на врати на всички помещения и метална входна врата, ПВЦ дограма. С договора било договорено наемателят да не заплаща наем в продължение на 10 години за сметка на направените от него разходи за въвеждане на жилището в експлоатационна годност. При предсрочно прекратяване на договора от наемодателя било предвидено наемателят да има право да се разпореди с направените от него подобрения и ремонти, както намери за добре.

След като ремонтирал посоченият апартамент, подсъдимият И. заживял в него със съпругата си.

На 23.02.2017 г. ЧСИ Д. Д. с рег. № *** и район на действие ОС - Разград, образувал изпълнително дело № 20177620400098 срещу “ВИА ГЛАС“ ЕООД гр. София, във връзка с дължими от дружеството данъци за недвижими имоти, негова собственост. Предприети били изпълнителни действия по отношение на множество имоти, собственост на дружеството, сред които и апартаментът, в който живеел подсъдимият.

На 28.06.2017 г. Д. М. - помощник частен съдебен изпълнител, изготвила протокол за опис на недвижими имущества по отношение на горепосочения апартамент. С ръкописен текст било отбелязано, че коридорът и кухнята са с 4 теракот, хола е с мокет, балконите към спалнята, хола и кухнята са остъклени с дограма и жилището е с централно парно. Описът бил извършен в присъствието на свидетелката Д. Г. И. - дъщеря на подсъдимия И. и инж. П.

К., назначен за вещо лице със задачата да изготви експертно становище за определяне пазарна стойност на имота. Същата била определена в размер на 78 800лева.

В протокола за опис, подписан от присъстващите лица, било посочено,че имотът се оставя за управление на длъжника – “ВИА ГЛАС" ЕООД - гр.

София, който поел задължението по чл. 486 от ГПК. Съгласно чл. 486, ал. 1 от ГПК: “Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.“

С протокол за оценка на недвижими имущества от 30.06.2017 г. ЧСИ Д. Д. определил началната тръжна цена за апартамента, в размер на 59 100 лева.

В периода от 10.07.2017 г. до 10.08.2017 г. апартаментът бил изнесен на публична продан. Към него проявила интерес свидетелката K. Г. Д. от гр.

Разград. Седмица преди провеждането на публичната продан свидетелката Д. отишла да огледа жилището заедно със сина си - свидетеля Ч. Д. Д., което им било показано от свидетелката M. И.. Свидетелите К. Д. и Ч. Д. установили, че апартаментът е в много добро състояние. Попитали свидетелката M. И. дали тя и съпругът й ще участват в публичната продан, на което последната отговорила отрицателно.

Свидетелката К. Д. подала документи за участие в публичната продан, която спечелила. С протокол от 11.08.2017 г. тя била обявена от ЧСИ Д. Д. за купувач на апартамента. След внасяне на сумата, с постановление от 17.08.2017 г., ЧСИ Д. Д. възложил апартамента на свидетелката К. Г. Д..