Решение № 112 от 19.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Русе, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20224501000197 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. Директор Ю.Ю. чрез юрисконусулт И. Н. против Решение № 483/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2445 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от дружеството иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 сумите: 494,63 лева главница по договор за заем; 59,89 лева договорна лихва по договор за заем за периода от 25.02.2020г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 25.07.2020г. /падеж на последната погасителна вноска/; 424,68 лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.02.2020 г./падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 25.07.2020г./падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 22,80 лева лихва за забава по договор за заем за 1 периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда; 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за периода от 26.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 313/03.02.2021 г. по ЧГД № 503/2021 г. по описа на РРС.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост, като се твърди и недопустимост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и отхвърлените искове - уважени, както и присъдени съответните разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по жалбата Г. Г. С. чрез адв. М. А. – АК гр.

Русе счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, за което развива подробни съображения.

Моли решението на първоинстанционият съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е установено от представените доказателства, че на 24.07.2019 г. между „Микрокредит“ АД гр. София и Г. Г. С. от гр. Русе е сключен Договор за заем № 9001-00003109/24.07.2019 г., по силата на който дружеството е предоставило на ответницата заем в раззмер на 900,00 лв.

Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК , както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП .

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за 2 потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК . Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т.

20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената самостоятелна служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, въззивният съд констатира следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т.

11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК , както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК, както правилно е установил и първоинстанционният съд.

На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не помалък от 12. На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

3

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК .

Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно извършеното пълно погасяване на задължението на кредитополучателя чрез направените плащания в общ размер на 979,44 лв, т.е. със 79,44 лв повече от размера на получения кредит, обстоятелство, което е установено и от вещото лице в приетата по делото 4 съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид гореизложеното, решението на РРС като правилно и законосъобразно в частта относно отхвърлената претенция за главница по договора за заем в размер на 494,63 лв; договорна лихва за периода от 25.02.2020 г. до 25.07.2020г. в размер на 59,89 лв и лихва за забава за периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 22,80 лева, следва да бъде потвърдено.

В частта относно отхвърлената претенция за 424,68 лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.02.2020 г. до 25.07.2020г и 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, решението на първоинстанционният съд следва да бъде обезсилено, тъй като в тази част с разпореждане № 377/03.02.2021 г. заявлението е отхвърлено и няма издадена заповед за изпълнение на парично задължение, което го прави недопустимо.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната страна разноски, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 483/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2445 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, в частта, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК 203670940 иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 сумата от 494,63 лв, представляваща главница по договор за заем; договорна лихва за периода от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г. в размер на 59,89 лв и 22,80 лева лихва за забава върху главницата за периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 483/20.04.2022 г., постановено по гр.д.

5

№ 2445 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, в частта, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК 203670940 иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 сумата от 424,68 лева по договор за допълнителни услуги за периода от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г. и 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда като недопустимо.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК 203670940 да заплати на Г. Г. С., ЕГН ********** от гр. Русе сумата от 450,00 лв разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и обжалване. не подлежи на касационно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6