Акт от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3162 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110103225 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** *** с ЕИК ***, срещу С. М. С. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 27333/2023 на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответната страна, чрез особен представител адв. Г. С., в законния срок представя отговор, с който прави възражения, подробно изложени в отговор, включително за изтекла погасителна давност без посочен размер.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Приложен е нотариален акт за договорна ипотека № ***, том ***, рег. № ***, дело №***, от който се установява, че на *** г., М. С. Д., с ЕГН **********, учредил ипотека върху процесния имот, в полза на трето лице във връзка със сключен договор за заем.

Представена е молба от *** г. за вписване на възбрана върху процесния имот /наследствен между П. М. Д. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН **********/.

Представено е копие от искова молба за делба на процесния имот, подадена от П. М. Д. с ЕГН ********** срещу С. М. С. с ЕГН **********.

1

Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от *** г., от което се установява, че процесният имот /собственост на П. М. Д. с ЕГН ********** и на С. М. С. с ЕГН **********/ е бил изнесен на публична продан и възложен на трето лице. Представен е и протокол за въвод във владение от *** г.

Приложен е договор от 18.09.2002 г., сключен между *** и представител на *** с адрес гр.

***, за извършване на измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и др. Представен е и протокол на ОС за взето решение за сключване на този договор.

Приложено е съобщение към фактура от 31.07.2020 г. за периода 01.05.2019 г. – 31.08.2019 г., адресирано до С. М. С., за сумата от 313.14 лв. с ДДС за отопление и подгряване на вода.

Представен е договор № ***, сключен между *** *** и ***, за извършване на услугата „дялово разпределение“.

Приложени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** *** на клиенти в гр. ***.

Представени са още документ за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставян за процесния имот за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.; индивидуални справки за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. на представител на ***; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.; удостоверение за регистрация.

Приложено е удостоверение за наследници на М. С. Д., с ЕГН **********, починал на *** г. и оставил като свои наследници по закон – синовете си С. М. С. с ЕГН ********** и П. М.

Д. с ЕГН **********.

Прието е заключение на допусната СТЕ, в което е посочено, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.нар. „терминал“, се снема показанието в 0.00 ч. на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ, са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. В Приложение № 1 към експертизата, е приложена справка от ТР ***, в която са дадени показанията на топломера, като в отделни графи са нанесени – старо и ново показание, технологичните разходи са приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца. Установено е, че за процесния период през процесния неотоплителен период /01.05.2019 г. – 31.08.2019 г./, дяловото разпределение е било извършвано от ***, като не е начислявана ТЕ за отопление на имот, както и за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, тъй като процесният период е неотоплителен. За процесния имот не е начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда от 11.12.2001 г. на *** ***. Вещото лице е посочило, че за процесния период е начислявана служебно ТЕ за БГВ за един потребител при липса на 2 надлежно узаконен индивидуален водомер за топла вода и в съответствие с т.2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 г. и съответните изменения. За отчетен период от 01.5.2019 г. до 31.08.2019 г., изчисленото количество е коригирано /увеличено/ с +17,220 куб. м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено само на нередовни абонати или неотчетени водомери, съгласно Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 г. Такса мощност не е начислявана, тъй като същата е била отменена с Решение № Ц-010/28.06.2006 г. на ДКЕВР. *** е изготвило индивидуална справка за отопление и топла вода за отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., като е отразена и сума за изравняване, при което сумата за плащане е в размер на 293,27 лв. Извършена е метрологична проверка с валидност до 23.07.2020 г., т.е. извън процесния период.

По делото е прието и изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че неплатената сума за процесния период възлиза на 293.27 лв. На 28.07.2023 г. в информационната система на *** *** е регистрирано плащане на сума в размер на 227,48 лв. В резултат на това плащане, е останала непогасена главница в размер на 146,64 лв., както и мораторна лихва считано от датата на изпадане на ответника в забава /15.09.2020 г./ до 25.04.2023 г., в размер на 39.12 лв.

Други относими доказателства не са представени.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. За процесния период е начислявана служебно ТЕ за БГВ за един потребител при липса на надлежно узаконен индивидуален водомер за топла вода и в съответствие с т.2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 г. и съответните изменения. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.

Доказана е и собствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на ответника в процесния период, така същият има качеството на потребител по смисъла на Закона за енергетиката. Този извод следва от приобщените като доказателства и преценени в съвкупност - нотариален акт за договорна ипотека, учредена от наследодателя на ответника и постановление за възлагане на недвижим имот от *** г. от които се установява, че ответникът се явява съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Поради изложеното и доколкото липсват доказателства за плащане на начислените лихви, следва да се приеме, че акцесорните задължения за лихви, начислени върху главницата за доставена топлинна енергия не са погасени, т.е. претендираните вземания съществуват, като вземането за мораторна лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия следва да се уважи до размер от 39.12 лв. съгласно посоченото в 3 счетоводната експертиза като искът се отхвърли за разликата до претендирания размер от 39.84 лв.

Що се касае до въведеното възражение за погасителна давност, действително същата е тригодишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019 г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т. е. считано от 15.06.2019 г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без доказа възражението си по размер, простото посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т. н. /без конкретното му доказване не е достатъчно/, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея.

По горните изводи искът за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия е основателен и подлежи на уважаване.

По разноските:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца по съразмерност. На ответника не се следват разноски, тъй като е представляван от особен представител.

На ищеца се дължат сторените разноски в исковото производство за държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1065,86 лева. За заповедното производство на ищеца се дължи сумата от 74.70 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявениите от *** *** с ЕИК *** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. М. С. с ЕГН **********, с адрес ***, бл. ***, *** ет. ***, ап. ***, ДЪЛЖИ сумите: 146.63 /сто четиридесет и шест лева и 63 стотинки/ лева главница, за периода 01.05.2019 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане, също 39,12 /тридесет и девет лв. и 12 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.04.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 27333/2023 г. на СРС, 70 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от до пълния предявен размер от 39.84 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 27333/2023г. на СРС, 70 състав.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** ***, с ЕИК *** сумите 74,69 /седемдесет и четири лв. и 69 стотинки/лева разноски в заповедното производство и 1065,87 /хиляда шестдесет и пет лв. и 87 стотинки/лева разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участие на *** - гр. ***, ЕИК ***, като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5