Решение № 297 от 14.05.2026, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Монтана, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102854 по описа за 2025 година

Разглеждат се съединени под евентуалност искове с правно основание чл.

26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Предявен е от Т. В. Г., ЕГН ********** и Л. И. В., ЕГН ********** срещу Н. П. В. , ЕГН ********** иск за прогласяване на нищожността на договор за издръжка и гледание, обективиран в Нотариален акт с вх.рег. № 3197/31.08.2020 г., акт 18, том 9, дело № 1468/2020 г. по описа на СВ-Монтана, по силата на който приживе Т******** П., ЕГН **********, починала на 27.06.2022 г. прехвърля на Н. П. В. ЕГН ********** 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр.Монтана с адрес на имота- ************ със застроена площ от 61,00 кв.м.,

Под евентуалност- същият договор да бъде развален, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане.

Ищците претендират и заплащане на сторените от тях деловодни разноски в процеса на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че процесният договор е нищожен, тъй като при сключването му е липсвала алеаторност на договора- задължителна предпоставка за съществуването му, тъй като към датата на неговото сключване наследодателката Т. Б. П. е страдала от заболяванеимала карцином и белодробен паринхим с лоша прогноза за скорошно настъпване на смъртта й, поставена от лекарите, като цяло била в много лошо здравословно състояние, имала и други заболявания, била хоспитализирана, като починала на дата 27.06.2022 г. Предвид изложеното, поради до известна 1 степен предизвестената и близка смърт на прехвърлителката към момента на сделката, същата се явявала нищожна, тъй като не е била налице неизвестност за това в кой момент ще настъпи смъртта на наследодателката, респ. алеаторност на Договора не била налице и същият е нищожен.

На следващо място, под евентуалност, ищците твърдят, че са налице предпоставките за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради ненадлежно изпълнение от страна на ответницата Н. В. да изпълнява в пълен обем задължението си дава издръжка и гледане –точно в количествено, качествено и времево отношение на прехвърлителката по Договора- Т. Б. П..

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответницата, чрез пълномощник адв. С. е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват- на първо място като процесуално недопустими, на следващо-като неоснователни, за което се излагат подробни съображения, поради което моли съда да остави без разглеждане, под евентуалност- да отхвърли исковете. Към отговора се прилагат относими по делото писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Предявените искове са частично процесуално недопустими, а в останалата си част: главният иск е изцяло неоснователен,а съединеният с него под евентуалност иск за разваляне на процесния договор е частично основателен.

Съображенията на съда са следните:

По делото бяха приети многобройни писмени доказателства, бяха допуснати от съда и разпитани в съдебно заседание свидетелите: Веселинка Кирилова Карагьозова/без дела и родство/, Даниела Цветанова Табакова/ без дела и родство/, Л. П. М./ без дела и родство/ и Наташа И.

Ангелова/без дела и родство/.

По допустимостта:

Съдът служебно, във всяко положение на делото, следи за допустимостта на производството-както изцяло, така и в отделни негови части, като служебно следи и за наличието на правен интерес у ищеца за водене на делото, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Що се касае до възражението от ответната страна, че цялото производство е процесуално недопустимо, тъй като в Нотариалния акт в който е обективиран процесния Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, имало клауза, че ако до смъртта си прехвърлителят не заведе дело за разваляне на Договора, се счита, че 2 задължението за издръжка и гледане е изпълнено в пълен обем: съдът намира това възражение за неоснователно. Тази клауза в нотариалния договор е нищожна, тъй като представлява предварителен отказ от право на иск, което е недопустимо. Наследниците имат самостоятелно основание да искат разваляне на Договора, според наследствения си дял на самостоятелно основание с оглед твърдение за неизпълнение от страна на приобретателят в пълен обем на задължението му да осигурява издръжка и гледане на прехвърлителя.

На следващо място съдът намира, че в случая ищците нямат правен интерес от провеждане на иска за разваляне на Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за повече от 3/6 ид.ч.

Това е така, тъй като в самата искова молба е посочено, че всяка от ищците, съгласно наследственото си правоприемство би имала по 1/4 ид.ч. от спорния имот, което в дробните части със знаменател 6, които са посочени в ИМ, означава, че общо двете ищци биха притежавали половината имот или 3/6 ид.ч. от него- съответно в тази част исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество от съда. Респективно за тази ид.ч. от Договора ищците имат правен интерес от неговото разваляне, не за повече, съответно за останалата 1/6 ид.ч. до предявен размер от 4/6 ид.ч. и двата иска се явяват процесуално недопустими и производството подлежи на частично прекратяване.

По главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД:

Съдът не споделя доводите на ищците, че е липсвала алеаторност на процесния Договор, поради предстояща сигурна и скорошна смърт на прехвърлителката.

Действително, от големият обем приложена медицинска документация безспорно се установява, че прехвърлителката към дата 31.08.2020 г.сключване на Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е страдала от редица заболявания, включително и раково Т.- карцином. Въпреки това, следва да се държи сметка, че същата не е починала веднага или скоро след сделката/след дни, седмици, месец-два, в какъвто срок ВКС на РБ отрича алеаторността на Договора, предвид знание у приобретателя за скорошно настъпващата смърт/, а близо 2 години след сделката – след 22 месеца. Също така, в медицинската документация никъде не се посочва конкретен или приблизителен срок, след изтичане на който найвероятно ще настъпи смъртта на прехвърлителката.

Предвид горните мотиви, съдът приема, че към момента на сключване на процесния Договор е била налице алеаторност/несигурност за момента на смъртта на прехвърлителя/, предвид което същият е валиден и не следва да бъде обявяван за нищожен от съда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че главният иск за прогласяване на нищожността на Договора е неоснователен и недоказан в процесуално допустимата си част, предвид което подлежи на отхвърляне от съда.

3

По евентуален иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на Договора:

Съдът намира, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че когато в договора задължението на приобретателя не е конкретизирано и детайлизирано относно съдържанието на престацията за гледане и издръжка (какъвто е настоящият случай), се приема, че длъжникът следва да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, съобразно неговите нужди и възможностите му да се справя самостоятелно. Освен това, приобретателят следва да осигурява необходимата издръжка, включително средства за храна, текущи разходи за електроенергия, вода, отопление, облекло и други жизнени потребности, съобразно нуждите на прехвърлителя.

За обема на дължимата издръжка е ирелевантно обстоятелството дали прехвърлителят разполага със собствени доходи или имущество, позволяващи му самостоятелно издържане. В този смисъл е Определение № 409 от 31.05.2018 г. по к. гр. д. № 4123/2017 г. на Върховния касационен съд, в което се приема, че задължението за гледане и издръжка следва да бъде изпълнявано съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и в обем, гарантиращ нормални условия на живот.

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура предполага и съдействие от страна на кредитора. В случаите, когато кредиторът не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението, длъжникът разполага с възможността да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане на съответна парична сума по установения ред. В този смисъл е и Решение № 284 от 01.10.2014 г. по к. гр. д. № 1892/2014 г. на Върховния касационен съд, което приема, че трансформацията на задължението в паричен еквивалент представлява допустим способ за изпълнение при липса на съдействие от страна на кредитора.

В установената по делото фактическа обстановка съдът констатира, че прехвърлителят Т. П. е живеела в гр. Монтана, докато приобретателят Н. В. е пребивавала в гр. София. Представени са по делото писмени доказателства, от които се установява, че считано от дата 03.08.2021 г.

Т. П. има регистриран настоящ адрес в гр. София и по-конкретно- в жилището на ответницата, сами по себе си не обосновават действително установено местоживеене на прехвърлителя на този адрес. Присъствието на Т. П. по време на заболяването й в гр. Монтана се установява и от двете групи свидетелски показания. Така например св. Табакова: ,,от 2020 г. до 2022 г. не съм ходила, но съм я виждала на терасата“ -става въпрос, че е виждала Т. на терасата на жилището в гр. Монтана .

Местоживеенето на Т. П. в гр. Монтана се установява и от показанията на свидетелката Л. М., ангажирана от ответната страна, която заявява:: ,,Да, тя идваше самичка и дъщеря й я чакаше в гр.

София на автогарата или на гарата…. Т. живее в гр. Монтана, 4 доколкото зная.... доколкото зная от Н. в последно време, преди смъртта на Т., тя е живяла в Кубратово последните два-три месеца“.

Чрез показанията на свидетелката М., доведена от ответната страна, се установява, че Т. П. е пребивавала в жилището на Н. В. едва през последните 2-3 месеца от живота си. Това обстоятелство се извлича от свидетелски показания, ангажирани от ответната страна. Безпротиворечиво се достига до обоснования извод, че приобретателят не е могъл да осигурява ежедневно и непрекъснато изпълнение на задължението си за издръжка и гледане, доколкото прехвърлителят е пребивавал преимуществено в друго населено място, които грижи се явяват явно нееквивалентни на получената в замяна престация. Дори да се приеме, че в определен период са били полагани грижи от страна на ответницата в полза на покойната Т. П., то тези грижи са били предоставяни за сравнително кратък период от време, а именно през последните два-три месеца от живота на прехвърлителя, поради което същите се явяват явно несъразмерни спрямо получената насрещна престация.

Относно конкретното съдържание на полаганите грижи, които се свеждат до действия като посрещане на автогара, съпровождане до лечебни заведения и други сходни действия, водене на екскурзия, единични случаи на предоставяне на парични средства-т.е. грижите не са постоянни и ежедневни, каквито се изискват.

Изложеното, наред с обстоятелството, че лица от близкото обкръжение на Т. П. заявяват, че не познават Н. В., поставя под сериозно съмнение твърденията за реално и системно изпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на Н. В..

На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че до кончината на Петър Петров - съпруг на Т. П., последният е получавал значителен по размер доход от пенсия, който е осигурявал възможност на съпрузите да поддържат добър стандарт на живот, респ. за този период едва ли приобретателката е давала издържа, или пък е престирала грижи за майка си.

По несъмнен начин в процеса се установява, че Т. П. е живеела преимуществено в гр. Монтана, а Н. В. - в гр. София, което обективно е препятствало възможността чисто физически за ежедневно и непрекъснато полагане на грижи от страна на последната. Изложеното обстоятелство лишава договора от неговото правно основание (саusа) и съставлява самостоятелно основание за неговото разваляне.