Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 438 от 27.07.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 724/2026
Вид
Определение № 438
Подписан
27.07.2026
Състав
МЛАДЕН ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63б · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20264110200724 по описа за 2026 година , за да се произнесе взе предвид :

Производството е образувано по жалба на П. Г. П., ЕГН , с адрес ***, подадена чрез адв. А. Б. Б.-П., САК, срещу Фиш серия GT № 19666709/09.04.2026 г., издаден за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата, с който на основание чл. 39, ал. 2а от ЗАНН е наложена глоба в размер на 49,99 евро.

В жалбата се иска прогласяване нищожността на фиша, като се излагат доводи за допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения при издаването му. Претендират се разноски.

След служебна проверка за допустимостта на жалбата съдът приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 39, ал. 2а от ЗАНН за административни нарушения, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби с фиш, като фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт.

От цитираната уредба следва, че фишът по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН не е акт, за който законът предвижда самостоятелно съдебно обжалване 1 по реда на глава V от ЗАНН. При несъгласие с нарушението или с наложената глоба законът предвижда преминаване към общия административнонаказателен ред чрез съставяне на акт, а не пряко съдебно оспорване на фиша.

Актовете, които подлежат на обжалване и протестиране, са изчерпателно посочени в чл. 58д от ЗАНН и чл. 63, ал.2 от ЗАНН във връзка с уредбата на съдебното производство по обжалване на наказателни постановления, решения, предупреждения, резолюции и електронни фишове.

Обикновеният фиш по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН не попада в този кръг.

Процесният акт не представлява и електронен фиш. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ЗАНН електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Отделно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда електронния фиш за случаи на нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител. В настоящия случай се касае до фиш, издаден на място от контролен орган п о чл. 39, ал. 2а от ЗАНН , поради което за него не е приложим редът за съдебно обжалване на електронен фиш.

Искането в жалбата за прогласяване нищожността на фиша също не обосновава допустимост на производството. Производството пред районния съд по ЗАНН е специално административнонаказателно производство и предметът му е ограничен до актовете, за които законът изрично допуска съдебен контрол. В производството по чл. 63б от ЗАНН , както и в общата уредба на съдебния контрол по ЗАНН, не е предвидено самостоятелно основание за прогласяване нищожност на фиш по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН.

Изводът за недопустимост съответства и на съдебната практика, според която съдебен контрол е допустим само срещу актове, за които законът изрично го предвижда. В Определение № 3229 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева е прието, че уведомително писмо, издадено по повод възражение срещу фиш, не е годен за оспорване акт и предмет на съдебна проверка може да бъде само актът, за който законът допуска съдебен контрол.

2

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено.

С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Г. П., ЕГН

**********,, с адрес гр. ***, подадена чрез адв. А. Б. Б.-П., САК, срещу Фиш серия GT № 19666709/09.04.2026 г., издаден за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата, с който е наложена глоба в размер на 49,99 евро и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №724/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3