Решение № 259 от 13.07.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Н., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20263620100740 по описа за 2026 година

Предявена е искова молба (ИМ) от Т. Ю. С., от гр. Н., съдържаща иск за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., сключен с „Л.” ООД, с ЕИК ***

Ищецът твърди, че е сключен с ответника договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, за сумата от 1500лв. Освен това, съгласно чл. 27 от Договора била постигната договореност за осигуряване на обезпечение, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка.

Ищецът сочи, че общата дължима сума по договора е в размер на 2160,45 евро., както и че Договорът бил със срок от 30 дни.

Ищецът счита, сключения договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Ищецът твърди, че в случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. Сочи, че е налице неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК , тъй като разписаният в договора ГПР излиза извън законоустановените рамки, ако към него се прибави и неустойката.

Ищецът твърди, че в погасителния план по процесния Договор кредиторът бил посочил неустойката като компонент от задълженията на длъжника, като това обстоятелство доказвало, че кредиторът имал цел – да начисли и събере допълнително оскъпяване от потребителя, което представлява скрита лихва, което водело до нищожност на цялото кредитно правоотношение.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Т. Ю. С. срещу „Л.” ООД, с ЕИК *** че сключеният между тях Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** 1 от *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Прави доказателствени искания. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „Л.” ООД е подал отговор на исковата молба, в който взема становище и заявява, че оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответникът възразява изцяло срещу твърденията, че процесния Договор е нищожен, а евентуално, се позовавава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.

Ответникът оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и тези на ЗПФУР. Твърди, че договорът за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който бил попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт и е разполагал с възможността да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.

Ответникът твърди че, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Сочи, че именно правото на отказ било най-висша форма на защита правата на потребителя.

Моли иска на ищеца да бъде отхвърлен, тъй като намира претенциите на ищеца срещу неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което проекто-докладът по делото е бил обявен за окончателен, приети са, представените писмени доказателства, а съдебното дирене е било приключено. В проведеното заседание страните не се явяват, и двете страни са представили становища по същество на спора, като всяка от тях поддържа исканията, съответно – възраженията си. Двете страни претендират разноски, списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за разходи, са представени единствено от ищцовата страна, макар между претенцията в списъка и ДПЗС да е налице очевидно разминаване.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № ***г., съдът приема за безспорно установени факти: Сключен между страните – Договор за потребителски кредит, с № *** от ***г., предвид справката от Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ, както и че ищецът по първоначалния иск е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Със същото Определение, съдът е указал на ищеца, на основание, чл. 146, ал. 2 от ГПК, за кои твърдения не сочи доказателства, а именно: 1) за размера на предоставената заемна сума; 2) за размера на ГПР, ГЛП; 3) за размера на начислената договорна неустойка; 4) за основанието на начислената договорна неустойка; 5) за общия размер на дължимото по договора; 6) за договорното обезпечение.

Нито една от двете страни не ангажира по делото доказателства, като ищецът е направил искане да бъде задължен ответника да представи процесния договор за заем, заедно с всички негови приложими елементи, неразделна част от същия. Не е било направено искане от ищеца да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса какъв е действителния размер на годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, заедно с предвидената в договора и включена в погасителния план неустойка, както и на въпроса каква е общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор - датите и начина на разпределение на сумите, съгласно погасителния план, и каква е била дължимата възнаградителна лихва за периода от отпускане на кредита до реалното му погасяване.

2

От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и да бъде изследвано дали е налице противоречие със закона, с добрите нрави или дали кредитното правоотношение се основава на неравноправни клаузи.

За съда, обаче, е било невъзможно да извърши проверка по действителността на клаузите, включени в Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., сключен между страните.

По делото няма данни за условията по кредита, за неговите елементи (главница, лихви, неустойки, такси и др.), не е представен и погасителен план, липсват доказателства за размер на ГПР и ГПЛ по договора. От страна на ищеца е направено искане да бъде задължен ответника да ги представи по делото. Съдът счита, че не е задължение на ответната страна да представя писмени доказателства посочени от ищеца, както и да установява твърденията на ищеца, посочени в исковата молба, именно в тази връзка са дадени указания на последния по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Въпреки това на ответника са дадени указания да представи цитирания в исковата молба Договор за потребителски кредит, с № *** от ***г., заедно с всички приложени към него. От своя страна ответникът също не представи тези документи. Действително по делото има представени доказателства за наличието на договорни отношения между страните, но не и за договорните условия. Ищецът сочи, че процесния договор е недействителен на конкретно основание, но предвид липсата на същия, за съда е невъзможно да извърши преценка за действителността му. Ищецът твърди, че не му е бил предоставян екземпляр от договора, за което обаче липсват каквито и да било доказателства. Разпоредбите, посочени в глава трета от ЗПФУР – чл. 8 и сл., указват задълженията на доставчика (кредитора) да предостави пълна информация за условията по договора на потребителя, като изпълнението на тези задължения на доставчика (кредитора) не са оспорени от ищеца.

С оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск изцяло за неоснователен и недоказан и счита, че следва да се отхвърли като такъв.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски. По делото обаче, липсват доказателства, за това, че ответника е извършил каквито и да било разноски. Ответникът се е представлявал от множество адвокати, всички от САК, но по делото не са представени каквито и да е доказателства за заплатени адвокатско възнаграждение, нито дори за договорен размер на същото. Предвид липсата на доказателства, съдът приема, че ответникът не е направил разноски по делото, а на фона на липсата на списък по чл. 80 от ГПК – би било недопустимо да се иска изменение на решението в частта за разноските, съгласно ТР № 6/06.11.2013г., по ТД № 6/2012г., на ОСГТК на ВКС. В тази връзка – разноски не следва да се присъждат и в полза на ответника, доколкото такива не са направени.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Ю. С., ЕГН **********, от гр. Н., общ. Н., обл. Шумен, ул. „****, срещу „Л.” ООД, с ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „***, представлявано от управителя С.Н.Т, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 от ЗПК, за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., 3 сключен между страните, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Ш окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4