Решение № 8494 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8494 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110134084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. С. В., С. В. В., В. В. В. и Н. В. В. (съгласно уточнителна молба от 05.01.2024г. – л.46 от делото) за осъждането им да заплатят разделно, както следва : М. С. В. – 5/8 части, С. В. В. – 1/8 част, В. В. В. – 1/8 част и Н. В. В. – 1/8 част от следните суми : сумата от 4410,53 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „К*** за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (20.06.2023г.) до окончателното плащане, сумата от 553,79 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 25.05.2023г., сумата от 74,49 лева – цена за доставена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (20.06.2023г.) до окончателното плащане и сумата от 14,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2020г. – 25.05.2023г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, нито на по – късен етап от производството са взели становище по предвените искове.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

1

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство по делото договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, от 29.06.1983г. (л.84) се установява, че процесният имот е придобит от Мириана С. В. и В. Д. В.. От удостоверение за наследници (л.44) се установява, че В. Д. В. е починал на 13.03.2012г., като е оставил за свои наследници ответниците по делото : Миариана С. В.

– съпруга и деца - С. В. В., В. В. В. и Н. В. В.. При така събраните доказателства съдът приема, че процесният имот е бил продобит от В. В. и М. В. в режим на съпружеска имуществена общност – чл.13, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм.), която е била прекратена със смъртта на В. В.. След неговата смърт имотът е бил притежаван от ответниците при следните квоти : Мириана С. В. – 5/8 ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО – чл.27 чл.28 СК и 1/8 ид.ч. по наследство – чл.9, ал.1 ЗН) и от С. В. В., В. В. В. и Н. В. В. – по 1/8 ид.ч. – чл.5, ал.1 ЗН.

Съдът приема и че през процесния период ответниците са останали собственици на имота при сочените квоти при липса на данни за различен извод.

С оглед горното съдът приема за установено, че ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 4443,04 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 4168,52 лева и сума за доплащане 2 като резултат от изравнителни сметки в размер на 274,52 лева.

Видно от отбелязване върху обща фактура № 1014121862 (л.16 от делото), е налице плащане на сума в размер на 32,52 лева. Други плащания не се твърдят и не се установяват. При това неплатеният размер на задължението за цена за топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 4110,52 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на 543,51 лева.

От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи сумата от 4410,52 лева при заявените с исковата молба квоти, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 543,51 лева при заявените с исковата молба квоти и да се отхвърли за разликата до пълния предвен размер.

По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея:

Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за 3 услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.