Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 19.02.2024, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 313/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
19.02.2024
В сила
24.06.2024
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Е.П. 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20231820200313 по описа за 2023 година

„ Н.М.Г-И“ ЕАД-София, с ЕИК........ чрез адв.Ч.П. - САК, е обжалвало Наказателно постановление № 23-2300341/04.08.2023г. на директор на Дирекция “ ИТСО” - С. с което на жалбоподателя, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Със жалбата са въведени оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Иска се неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Наказващият орган, чрез юрисконсулт Иванов по същество на делото застъпва становище, че жалбата е неоснователна.

РП- Е.П. редовно призована, не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

По делото е приета административната преписка водена при АНО във връзка с вмененото с НП на жалбоподателя административно нарушение, в т.ч.: акт №23-2300341 от 13.06.2023г., анекс към граждански договор №7 от 05.06.2023г., граждански договор за извършена работа № 7 от 05.06.2023г., протокол № 7 /05.06.2023г., нот. акт № 037, тм. 2, рег. № 2322, дело № 213 от 2019г. нот. акт № 97, том1, рег. № 898, дело №81 от 2021г., нот. акт № 99 , том.2, рег. № 2278, дело № 265 от 2016г., скица № 15-1462817-19.12.2022г., скица № 15-394106-13.04.2021г.,НП № 23-2300341/04.08.2023г.,пощенски плик, известие за доставяне обратна разписка, призовка, протокол за извършена проверка № ПР 2321663 от 13.06.2023г., идентификационна карта, извадка от регистър на споразуменията към ИСИА“Главна Инспекция“, регистър на издадените НП, декларация от 07.06.2023г., Заповед № 3-0864 от 17.10.2022г.,Заповед № 43/30.01.2023г., длъжностна характеристика, Заповед № 425/20.02.2017г., Заповед № 1415/08.08.2022г..

1

От показанията на св. К. е видно, че на 07.06.23г. заедно с П. Е. са извършили проверка на строителен обект в гр. Е.П. На място описали лицата заварени на работа и връчили призовка, с която изискали от работодателя да представи на по-късен етап в Инспекцията документи. Проверката протекла в Инспекция и се установило, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Ю.Н.Ц. без да е уредил отношенията по предоставяне на работна сила да сключи трудов договор в писмена форма. В хода на проверката бил представен граждански договор. При проверката на място лицето Ю. Ц. попълнило собственоръчно декларация в която декларирало, че работи в дружеството на работодателя, с работно време от 8.00ч. до 17.00ч., почивни дни, че получава трудово възнаграждение в размер на 60.00лв. на ден и няма сключен трудов договор. За това нарушение съставили акта в присъствие на упълномощен представител на жалобподателя.

Нямало възражения.

В показанията си св.Е. твърди, че били свидетел при извършване на нарушението и при съставянето на акта. Поддържа изцяло акта. Проверката била на 07.06.23г. в обект в многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Е.П. и приключили проверката на 13.06.23 в сградата на Инспекцията. Въз основа на изискани и предоставени документи и попълнена декларация от лицето Ю.Ц. констатирали, че „Н. М. Г.-И.“ЕАД, в качеството на работодател не е уредило на 07.06.23г. в 14.46ч. отношения по предоставяне на работна сила от Ю.Н.Ц., като трудово правоотношение и сключен писмен трудов договор с него. По време на проверката на 07.06.23г. лицето декларирало, че работело от два месеца за „Нова Медия Груп – Инвест “ ЕАД в строителен обект - многофамилна жилищна сграда и обстоятелства характеризиращо трудово правоотношение, работно време от 8.00ч.-17.00ч., трудово възнаграждение 60 лв. на ден и работно място. По време на проверката от страна на работодателя за лицето бил предоставен граждански договор, който сключен на 05.06.23г. до 09.06.23г. да извършва боядисване на парапети, стени и складиране на строителни материали в обекта, поради тази причина съставили акт, тъй като лицето трябвало да има трудов договор. Доколкото си спомня, нямало възражение по съставения акт. Актът бил връчен на упълномощено лице.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

След проверка съдът констатира, че съставения на името на жалбоподателя АУАН, както и обжалваното НП формално кореспондират с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 07.06.2023год. свидетелите Е. и К. са извършили проверка в обект – строителен обект – „Многофамилна жилищна сграда „Б““ със ЗП 400.70 кв.м. и РЗП 2802.10 кв.м. с адрес : УПИ V-133 „За ЖС“, кв. 152, с идентификатор *** 720, по КККР в землището на гр. Е.П. Община Е.П.,Обл. Софийска. В обекта са заварили да престира труда си лицето Ю.Н.Ц., на длъжност „ общ работник“. След като предоставили на Ц. декларация , лицето собственоръчно попълнило декларацията, където отразил, че работи в обекта като „общ работник, с работно време от 08.00ч. до 17.00 ч., при трудово възнаграждение 60.00 лева на ден, с почивка 1 час в работния ден, без сключен трудов договор, със сключен граждански договор, като е подписал образец-декларацията.

След последваща проверка на изискани на жалбоподателя документи се установило, че на 07.06.2023год. жалбоподателят е допуснал до работа лицето Ю.Н.Ц., като „общ 2 работник“ без да е сключен трудов договор с това лице. Представен е и приет по административнонаказателната преписка Граждански договор №7 от 05.06.2023г., подписан между жалбоподателя и Ю.Н.Ц. /вж. цитирания договор; Протокол за приемане на извършена работа по гр. договор //05.06.23г./.

Въз основа на извършената от административния орган проверка е съставен АУАН № 23-2300341/13.06.2023г. на името на жалбоподателя в качеството на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е подписан без възражения.

Отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения. Това произтича от разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. За допуснатото нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ е съставен № 232300341/13.06.2023г. и издадено обжалваното наказателно постановление. Сключването на граждански договор съгласно нормите на ЗЗД не може да бъде игнорирано с изключение случаите, когато възложеното по своето съдържание, както и формално юридически представлява предоставяне на работна сила. Такова предоставяне на работна сила е налице в настоящия случай, със съдържание визирано в гражданския договор посочен по-горе в настоящото. В тази връзка чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ изисква сключване на трудов договор в писмена форма. Ето защо настоящият състав приема, че формално цитирания граждански договор прикрива предоставянето на работната сила от страна на Ю.Н.Ц. и съществуването на трудово правоотношение, като възприетата от страните по договора форма не включва изчерпателно съдържанието произтичащо от чл.66, ал.1 и ал.2 КТ.

Следователно правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, е имал качеството на работодател към 07.06.2023г..Същият е извършил нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, в частност на чл.62, ал.1, вр. с чл.1,ал.2 от КТ. Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция за нарушителя в границите от 1500 до 15 000 лева, като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана при абсолютния минимум предвиден в закона.

Ето защо съдът намира, че като правилно и законосъобразно обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.

При този зход на спора по делото и предвид претенцията заявена от АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати такова в размер на 100.00 лева по сметка на ОДМВР- София.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2300341/04.08.2023г. на директор на Дирекция “ ИТСО” - София, с което на „ Н.М.Г-И“ ЕАД-София, с ЕИК ........., е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „ Н.М.Г-И“ ЕАД - София, с ЕИК 203103281, да заплати по сметка на Дирекция “ ИТСО” - София сумата от 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението.

3

Съдия при Районен съд – Е.П. _______________________

4