Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 216 от 18.01.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 5271/2018
Вид
Определение № 216
Подписан
18.01.2019
В сила
26.01.2019
Състав
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА КРЪНЧЕВА

Цитирани разпоредби

П Р О Т О К О Л

Гр. София, 18 януари 2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ПЕТЯ

КРЪНЧЕВА

Съдебен секретар: ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор: МАРИЯН

АЛЕКСАНДРОВ сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НОХД № 5271 по описа за 2018 г.

На именното повикване в 10.20 часа /поради липса на съдебна зала до момента/, се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Л.Л.Р. – редовно призован, явява се лично и с адв.М.Д. – от

САК, надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно, в това число и в днешното с.з.

ПРОКУРОРЪТ: В готовност съм за провеждане на разпоредително заседание.

Да се даде ход на делото.

Адв.Д.: Получили сме съдебните документи преди повече от 7 дни. Готови сме да вземем отношение по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ Л.Л.Р.:

Получил съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането на съда преди повече от 7 дни, готов съм да взема отношение по въпросите в нормата на чл.248 НПК.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните и като съобрази наличието на законоустановени предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, и в конкретност – за даване ход на разпоредително заседание в това с.з.

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните за изразяване на становища по въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 НПК, а именно:

– Подсъдно ли е делото на съда?

– Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?

– Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият, на пострадалия или на неговите наследници?

– Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила?

– Налице ли са основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, и извършването на съдебно – следствени действия по делегация;

– Взетите мерки за процесуална принуда;

– Искания за събиране на нови доказателства;

– Насрочване на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г–жо Председател, считам, че делото е подсъдно на СГС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; не е допуснато на ДП съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия, и на неговите наследници. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, и за извършването на съдебно

– следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото и да призовете лицата, посочени в списъка на обвинителния акт.

Адв.Д.: Уважаема г–жо Председател, с всичко казано от прокурора – по отношение подсъдност, взети мерки за процесуална принуда, искане, насрочване – съм съгласна. По останалите въпроси, обаче, имам възражения.

Първото възражение – ако се приеме, че не са допуснати процесуални нарушения на ДП, то реда за разглеждане на настоящото производство и обвинение, което е внесла СГП, и съобразно предвиденото наказание, е различен. Моят доверител не е осъждан, има чисто съдебно минало, от престъплението не са настъпили имуществени щети, които да искат обезпечаване. Съобразно предвиденото наказание по чл.258 НК – задължение на Прокуратурата е да установи, че редът на разглеждане на това производство е друг, а именно – освобождаване от наказателна отговорност, с прилагане на административни наказания. Това е вариантът, с който се гарантират най–добре правата на подсъдимото лице, с оглед на това, че в производството по чл.78а НК, респективно по особените правила за освобождаване, не е задължително участието на прокурор, няма и възможност да бъде предявен граждански иск, или да участва частен обвинител. С оглед на това и съгласно вечния принцип, който се отстоява в съда, считам, че Прокуратурата не е подбрала законовия ред, по който следва да бъде разгледан обвинителния акт, който същата е внесла, и Вие следва да преминете към административно–наказателно производство за внесеното обвинение.

Отделно от това, правя следните възражения – по допуснатите съществени процесуални нарушения на ДП, обвинението което е внесено срещу моя доверител, като един от собствениците на хостинг за предоставяне на електронни услуги, е квалифициран по чл.258, т.е. – попречил на органа по приходите, да изпълни служебни задължения и това е квалифицирано като престъпление. Изхождайки, че моят доверител не е спрял сайта на един магазин и това би било нарушение на чл.273, към което сочи като бланкетна норма Прокуратурата. Систематическото място на чл.273, ал.1 ДОПК, се намира в главата „Административно–наказателни разпоредби“ – този закон, както и всички останали специални закони – за ДДС, за КПО и останалите, имат предвид задълженията към участниците в едно административно производство, и съгласно чл.13 – той урежда задълженията на този, който подава към органа на приходите или този, срещу който органът на приходите е насочил своята административна, контролна или друга дейност, да бъде длъжен да оказва съдействие, и неслучайно съдебната практика изобилства с подобен род казуси. Ако от мен искат документи или всички останали неща, които са необходими да си изпълни служебните задължения, да установи – дали укривам данъци, дали продавам без фиш – тогава аз съм човекът, който не оказва съдействие и подлежа на административна санкция, такава каквато е предвидена – между 200–5000 лв., в зависимост дали е ФЛ, ДлЛ или ЮЛ. В този смисъл считам, че моят доверител не може да разбере обвинението, което е предявено срещу него – в какво качество той е длъжен като получи една молба „Моля, спрете сайта“, и той веднага да отреагира, и да спре сайта. Това е недопустимо, защото нормативната уредба не дава отговор на въпроса „Следва ли да бъде спрян сайтът?“, това да бъде мярка, която да бъде ползвана от органите по приходите, и задължението за спиране да бъде отправено към Хостинг компанията. За първи път, уреждане е дадено с изменение в няколко закона, които са почти еднотипни, и влизат в сила от 01.01.2019 г. – неслучайно пресата гръмна с няколко заглавия, а именно, че СРС е спрял по искане на КФН 40 сайта – как НАП, респективно органът по приходите, може да поиска спиране на сайта, след като в неговите правомощия, ако открие такова нарушение, може да затвори магазина, като спре достъпа на този който продава, до стоките които са в него, да изнесе стоките, и да установи контрол върху тях, както и по съответният ред да отбележи, че той е нарушител и следва да търпи санкции. Санкцията и заповедта, която е издадена, има насоченост към нарушителя на задълженията – този, който е хванат в нарушение, тази заповед за принудителна административна мярка, на която е дадено предварително изпълнение, без да се чака влизането ѝ в сила, няма никакво императивно действие спрямо моя доверител. Поради това и като имаме предвид състоянието на нормативната уредба, г–н Р. си задава въпроса – „На какво основание органът на приходите, след като пише „Моля преустановете ползването“, иска от мен съдействие?“ – на пазара ли сме, в какви отношения сме един спрямо друг – приятелски? Той е длъжен да се снабди със заповед за спиране на този сайт и да я даде за изпълнение на Хостинга. А по желание, да бъде квалифицирана като престъпна дейност, е незаслужена обида към човек.

Законът когато забранява нещо, го забранява изрично, оповестява го – хората са свикнали да спазват поведение на забрани и на разрешения, когато ги познават, когато ги знаят, когато ги има. Той предоставя хостинг услуги, дава възможност да бъдат ползвани, но няма право да спира и никой не го упълномощава да спре даден сайт, защото той го ползва неправомерно. Независимо от моята увертюра за нормативната уредба, аз съм извадила от нормативните актове новата регулация, че това се извършва с 3 последователни периода – издаване на заповедта, 3 дневен срок – ако той не изпълни заповедта, която е отправена към наказаното лице, тогава в 7 – дневен срок отива пред съда, за да иска разрешение за издаване на заповед да спре сайта който ползва. Иначе, на този етап, към момента на събитието – м.септември 2017 г., нямаме нормативна база, на която да бъде искано от Хостинга да спре този сайт, и той да го спре, и оттам да се казва, че е попречил на орган на властта да изпълни задължението си.

Независимо от това което казах, второто ми възражение касае прокурора, който разполага с всички данни по разследването – имаме заповед, която е издадена към определено лице, което е административно отговорно, обжалвало е заповедта, която е потвърдена за предварителното изпълнение. Човекът е имал забрана за достъп до магазина, както и да не ползва сайта – от всички данни по делото, се установява, че нито е влизал в магазина, нито сайтът е ползван за някаква търговия през периода на спирането, до периода на възстановяване на дейността на този магазин, а това става винаги, когато той си внесе глобата – и това е направено. Какви вреди или какви нарушения толкова тежки сме извършили, за да бъде квалифицирано като престъпление – това е човек, който се занимава с интелектуален продукт, той няма криминални регистрации. За да съобрази своето поведение, той трябва да знае закона – ако там не е регулирано, какво престъпление, каква отговорност се иска от него? В този смисъл считам, че правото на защита на доверителя ми на узнаване обективната същност на обвинението, нормативната база на която се изгражда, е неясна и това нарушава правото му на защита – той няма практическа защита. След като законът не го е разпоредил – каква защита, и от къде да я търси? Поради тези причини считам, че нарушението е толкова съществено, че влияе на правото на защита, а е и нарушен материалният закон, след като то е квалифицирано по този текст. Това са моите основни възражения, затова че е внесен един обвинителен акт, който не съдържа елементите на деянието, с умисъла, който се декларира, че е пряк – какво значи пряк умисъл – да те молят да направиш нещо, което никъде не е урегулирано, и да казват, че ти с пряк умисъл отказваш на органа да му дадеш съдействие. В този смисъл считам, че производството, което е образувано по този обвинителен акт, следва да бъде прекратено – органите по разследването не са вложили истинският смисъл на закона, очакванията от гражданите да съдействат на органите на прихода и неправилно са тълкували разпоредбите по чл.273, ал.1, а именно, че този човек е длъжен да спре сайта с едно известие на шефа на НАП. В този смисъл считам, че следва да прекратите производството окончателно, поради липса на престъпно деяние по чл.21, ал.1, т.1 НПК, или да прекратите съдебно производство поради изложените от мен съображения за нарушено право на защита на доверителят ми.

Ако не уважите искането ми, моля да насрочите делото, но по реда по който законът разпорежда, а именно – като административно производство.

ПОДСЪДИМИЯТ Л.Л.Р.: Придържам се към казаното от моя адвокат, няма какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: След пледоарията на колегата бих казал, че всичко което чухме е много добре, но това е по същество на делото. Относно нарушените права на подсъдимия – считам, че не са нарушени, а от цялата пледоария разбрах, че същият е знаел какво трябва да направи, а е считал, че не е длъжен, което отново е въпрос по същество.

Относно това, че съдът следва да насрочи делото по реда на чл.78а НК, считам, че това към момента е невъзможно, тъй като е внесен обвинителен акт и по този начин, дори да са нарушени нечии права, те не са съществени, тъй като съдът с постановяване на присъдата, може да приложи разпоредбите на чл.78а НК и да наложи административно наказание, т.е. считам, че делото следва да бъде насрочено, а не да бъде прекратено.