Решение № 295 от 20.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х.а при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Х.а Касационно гражданско дело № 20238002101394 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Х. Х., чрез адвокат Н. Д., срещу въззивното решение №1587/21.12.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1370/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №181/16.01.2024г. по въпроса относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по приложението им (решение №50114/07.02.2024г. по т.д.№1917/2022г. на ВКС, II т.о.; решение №50140/04.12.2023г. по т.д.№ 1873/2022г. на ВКС, I т.о.; решение №50111/01.11.2023г. по т.д.№1893/2022г. на ВКС I т.о.), според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с противоправното поведение. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: степента на увреждането, представляващо телесна повреда; болезнеността на същото; периода на възстановяване, броя и вида на проведените по време на същото интервенции; настъпило ли е пълно възстановяване или то продължава във времето; възрастта на пострадалия и 1 останали ли са трайни увреждания и техния вид, каква е прогнозата за по-нататъшното му състояние; настъпила ли е промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие на уврежданията, нейния вид и продължителност; начина, по който инцидента, уврежданията и проведеното лечение се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо – цялостното отражение на уврежданията върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Г. Х. Х. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването му съдът е определил обезщетение, което не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не са съобразени: броя и тежестта на травматичните увреждания; продължителността на възстановителния период; състоянието на пострадалото лице към настоящия момент; останалите белези; неблагоприятната прогноза. Въззивният съд не е обсъдил доказателствата в цялост и не е съобразил съдебната практика по сходни дела. По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване правилата на материалния и процесуален закон. Излага, че съдът е формирал изводите си въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и конкретно установените обстоятелства свързани с търпените от ищеца болки и страдания. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. Х. срещу ЗК “Лев Инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , за сумата над 15 000 лв. до 2 претендираните 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени и безспорни обстоятелствата относно: настъпилото на 02.09.2019г. ПТП между ищеца Г. Х., като водач на мотоциклет „С.“ с ДК № и лек автомобил „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от И. П. Д., при което е пострадал ищеца Х.; вината на водача на лекия автомобил „Рено“, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; механизма на настъпване на произшествието и обстоятелството, че водачът на мотоциклета се движил по път с предимство, със скорост в рамките на допустимата за населеното място, поради което не е допринесъл за същото.

Въззивният съд посочил, че спорния между страните въпрос е свързан с размера на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от получените от произшествието телесни увреждания. За да даде отговор на същия, съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от което приел за установено, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът получил следните травматични увреждания: разкъсване на десния тестис и двустранни рани на двете подбедрици, които затруднили трайно функцията на половия орган без причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето неопасно за живота. За лечение на същите, ищецът Х. постъпил в болница в деня на инцидента, където му било проведено оперативно лечение: обработка на разкъсаната мътна торбичка, на обвивки на десния тестис и електрокоагулация на пролабиралата и разкъсана част на десния тестис.

Според вещите лица болките и страданията в следствие на травмата и оперативната намеса в тази област били с много висок интензитет и продължителност; създали са риск от развитие на злокачествен процес, което налагало провеждане на периодични специализирани медицински прегледи в продължение най-малко на 6 години. Съдът установил, че травмата била в причинно следствена връзка с продължителна по време стресова реакция у ищеца; ограничения или затруднения при сексуален контакт, както и установената намалена функция на половия орган, без детеродна неспособност.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели (Х. Х. и Х. Д.), от които приел за установено, че ищецът Г. Х. престоял в болница около седмица, като вследствие на увреждането и дълго време след операцията не можел да ходи нормално; изпитвал болки при продължително движение; не бил в състояние да вдига тежки предмети; спрял да плува и рядко карал мотора си. Споделял, че не се чувства пълноценен човек и това го ядосва, изпитвал срам от мястото на увреждането и непосредствено след операцията отказал да бъде посещаван в болница. След изписването му се прибрал при родителите си, поради психическото му състояние и себеоценката като „половин“ човек, основана на физическата болка в мястото на увреждането. В период от три месеца имал затруднения при ходене и нямал интимни отношения с приятелката си. Станал притеснителен, споделял, че се чувства осакатен и не позволявал да бъде виждан, тревожел се, че травмата може да се отрази на възможността да има деца. Съдът приел за установено, че ищецът започнал работа 3 около месец след инцидента, но изискваното от същата продължителното стоене в седнало положение му причинявало болки и неудобства.

Обстоятелствата свързани с негативните промени в психиката на ищеца (интровертни прояви, тревожност от неблагоприятната перспектива да бъде лишен от възможността да има поколение) съдът установил и от заключението на допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза. Констатирал, че въпреки препоръката за специализирана психологическа работа с цел емоционално подобрение, не са констатирани данни за задълбочаване на психическите проблеми или признаци на заболяване от подобен тип.

При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът посочил, че взема предвид и следните обстоятелства: младата възраст на пострадалия; социално-икономическите условия в страната към деня на произшествието и към момента на вредата, съобразно нейната продължителност (травма, болка, операция, болки и негативни психически преживявания); обстоятелството, че след проведеното лечение е налице нормално кръвонасядане в двата тестиса и съхранена оплодителна способност, като телесната повреда не е застрашила живота на ищеца. Посочил, че намалената функция на половия орган била резултат от травмата – стрес и продължителен болков синдром, а наложеното системно наблюдение за навременно констатиране на евентуалната възможност за развитие на злокачествен процес, не означавало наличие на такъв.

След преценка на посочените обстоятелства, съдът приел, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от Г. Х. вреди е в размер на 15 000лв. Изложил, че не са налице основания за индексирането му с 26%, представляващи инфлационен индекс, тъй като присъжданите от съда обезщетения не подлежат на императивно индексиране.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, което е постановено от международно компетентен съд.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е изложил мотиви как установените по делото факти (получените травматични увреждания: разкъсване на десния тестис и двустранни рани на двете подбедрици; проведеното оперативно лечение; високия интензитет и продължителност на търпените вследствие на травмата и лечението болки и страдания; настъпилите вследствие на същите трайно затруднение на функцията на половия орган, без причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето неопасно за живота; съществуващия риск от развитие на злокачествен процес, изискващ системно проследяване на здравословното състояние на пострадалия в продължение наймалко на шест години) се отразяват върху размера на определеното парично обезщетение.

Въпреки формалното отчитане на всички релевантни за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е преценил тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищеца, в причинност с деликта, което е довело до 4 необоснованост на въззивното решение. Съдът не е оценил в пълнота обстоятелствата, че полученото увреждане, макар да не е застрашило живота на пострадалия, ще съпътства ищеца в бъдеще, предвид намалената функция на органа (без детеродна неспособност) и опасността от развитие на онкологично заболяване, за което е необходимо проследяване на здравословното му състояние за период най-малко от шест години; продължителните болки и страдания по време на възстановяването (три месеца, в които е изпитвал и затруднения при придвижването си), остатъчната болка, затрудненията при продължително седене и белезите от операциите; влошаване качеството на живот на пострадалия (спрял да кара мотор, да плува, изпитваните затруднения в ежедневната му работа); негативните емоционални преживявания на ищеца и продължителната стресова реакция – усещането му за емоционална непълноценност; затварянето му в себе си; избягване на приятелката му за период от три месеца; страховете за бъдещето.