Определение № 1323 от 09.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1323 гр. Варна, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500600 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №7303/03.11.2023г. от Н. Я. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с. В., общ. В., обл. В., ул. „Ц. К.“ №* срещу определение №993/17.10.2023г. постановено по гр. дело №20233130100217/2023г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на определение №824/29.08.2023г. в частта разноските, като съдът присъди на адв. К. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 252.30лв. на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, съразмерно на обезсилената част от заповед №850/24.11.2022г. по ч. гр. дело №1422/2022г. на Районен съд – Провадия.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Аргументира се, че заявителят е предявил иск за заплащане на сума, а не за доброволно изпълнение, поради което не може да се приеме, че връщането на оборудването от страна на длъжника води до отпадане на интереса от завеждане на установителен иск.

Сочи се, че неустойката, за която не е предявен установителния иск е начислена за неплащане на дължими суми за предоставени телекомуникационни услуги, а не за невръщане на предоставеното от оператора оборудване. В общите условия на дружеството не е уговорено при връщане на устройството да бъдат опростени дължимите за него неустойки.

1

По изложените съображения жалбоподателката моли съдът да отмени обжалваното определение и да уважи молбата.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от „А 1 България“ ЕАД, в който застъпва становище за недопустимост на подадената жалба, а по същество за нейната неоснователност. Начислените неустойки са 3 бр. за невърнато оборудване. Същото е върнато, което е удостоверено с приемо – предавателни протоколи, приети по делото, поради което операторът не претендира неустойката.

В отговора се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частна жалба вх. №7303/03.11.2023г. е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

По подадено заявление по ч.гр. дело №1422/2022г. е издадена в полза на „А 1 България“ ЕАД срещу Н. Я. Н. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №850/24.11.2022г. за сумата от 328.54г., стойност на предоставени електронни съобщителни услуги, 407.70лв., неплатени стойност на предоставено устройство по договор за продажба на изплащане и сумата от 570.75лв. неустойки по договор, от които 3 бр. по 100лв. за невърнато оборудване.

Срещу заповедта е депозирано възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради което заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на искове по чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземанията.

Ищецът/ заявител е предявил искове за сумите по заповедта за изпълнение с изключение на 3 бр. претенции за компенсаторна неустойка от по 100.00лв. за невърнато оборудване след прекратяване на договора, като се е обосновал, че то след подаване на възражението е върнато.

Поради непредявяване на иска заповедта за изпълнение е обезсилена в тази й част от исковия съд.

Поставеният с въззивната частната жалба въпрос се свежда това дължимо ли е адвокатско възнаграждение, което съдът да определи по реда на 2 чл.38 от Закона за адвокатурата и да присъди на осъществил процесуалната защита адвокат.

Както съдът посочи по – горе в мотивите си претенциите на заявителя са за три компенсаторни неустойки, а не мораторни такива. Те ясно и точно са посочени в подаденото заявление в табличен вид и се претендират, поради това, че не е върнато оборудването на оператора след прекратяване на договора.

Към момента на подаване на заявлението оборудването не е било върнато, поради което жалбоподателката, като не е изпълнила това си задължение е дала повод за съдебно претендиране на компенсатортните неустойки. С връщането на оборудването, удостоверено с приемо – предавателни протоколи на л. 113 и л.144 от делото след издаване на заповедта за изпълнение тя е обезсмислила искова защита.

С оглед, на което на ответница не й се дължат разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на ангажирания адвокат.

Горното обуславя извод за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК и нейното отхвърляне, като обжалваният първоинстанционен акт постановил същият резултат подлежи на потвърждаване.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №993/17.10.2023г. постановено по гр. дело №20233130100217/2023г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на определение №824/29.08.2023г. в частта разноските, като съдът присъди на адв. К. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 252.30лв. на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, съразмерно на обезсилената част от заповед №850/24.11.2022г. по ч. гр. дело №1422/2022г. на Районен съд – Провадия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4