Решение № 272 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330206814 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0333001164/13.11.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, РУСтамболийски, В ЧАСТТА в която на И. Б. У., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 10 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна или изменение и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 04.12.2023г., а жалбата е подадена на 05.12.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 21.10.2023г., жалб. У. управлявал личния си лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № ****. Същият пътувал по път III-8005 в посока от север на юг, като в 12,30ч. достигнал кръговото кръстовище, образувано с път I-8. Пред него се движело МПС Рено Клио с рег. № **** с водач А.П., която спряла на кръговото кръстовище.

Поради това, че не се движел на такова разстояние от движещото се пред него друго МПС и че не може да избегне удряне в него, жалб. У. ударил управляваното от П. МПС, и реализирал ПТП с материални щети.

Жалбоподателят не останал на място след допуснатото ПТП и напуснал местопроизшествието. Няколко дена по-късно, на 25.10.2023г., жалб. У. бил установен от полицейските служители при РУ-Стамболийски и му бил съставен АУАН № 1084479/25.10.2023г., който бил подписан от него без възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства по делото.

Съдът дава вяра на описаното в АУАН № 1084479/25.10.2023г., който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От там се установяват обстоятелствата по извършените действия от страна на жалбоподателя, по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението, като описаните в АУАН факти не се оспорват от жалбоподателя. Същият чрез процесуалния си представител, сочи, че не се оспорва фактическата обстановка, като възраженията са свързани единствено с прилагането на закона.

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и Н П са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Поради това и наказателното постановление не се явява недопустим акт.

2

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 25.10.2023г., за нарушение от 21.10.2023г., а НП - на 13.11.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Наказателното постановление се обжалва единствено в частта за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В същата норма е предвидено задължение за водачите на пътни превозни средства, коит о са участници в пътнотранспортно произшествие, без да създават опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието .

В случая жалбоподателят се явява водач на пътно превозно средство, като е бил участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в случая е било налице ПТП с материални щети. Съгласно § 1, т.27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. В случая жалбоподателят с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП-то, доколкото именно след неговото бездействие – да спре зад движещото се пред него МПС, го е ударил и е реализирал материални щети.

Същият освен това не останал на мястото след допуснатото ПТП и е напуснал местопроизшествието. Липсват посочени основания за напускането му, които да са уважителни и да влияят на преценката за липса на виновно негово поведение.

Водим от горното, настоящият състав намери, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Приложена е правилната санкционна норма – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Същата предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява 3 моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Същевременно, основателно се явява възражението на жалбоподателя, че предвид законовоустановените рамки на наказанието, и в частност, по отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, наложената от административнонаказващия орган санкция в размер на 10 месеца не отговаря на законовите изисквания, а ги надвишава. Поради това и с оглед спазване на принципа, залегнал в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН за определянето на санкциите в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, в тази част наказанието следва да бъде намалено чрез изменение на наказателното постановление.

Доколкото липсват изложени от издателя на НП основания за налагане на санкция над предвидения минимален размер (в който е наложил глобата от 50 лв.), както и липсват доказателства за налична по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът намира, че лишаването от правоуправление следва да бъде редуцирано до минимално предвиденото в закона, поради което и наказателното постановление следва да се измени с намаляването на санкцията „лишаване от право да управлява МПС“ до размер от 1 месец. В частта, в която е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева, наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

В случая, доколкото наложената санкция от АНО се явява по-висока от предвидената в закона, определянето на същата не е основание за цялостна отмяна на наказателното постановление, тъй като с намаляването й от съда чрез предвидената в чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН възможност, не се влошава положението на жалбоподателя.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, нито има доказателства да са извършени такива, поради което и разноски не следва да й се присъждат.

Жалбоподателят е претендирал такива и е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като 4 съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, без да са били назначавани експертизи или да са били разпитвани вещи лица.

Поради това и намери, че възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 400 лв. С оглед защитената част от интереса на жалбоподателя – намаляване на размера на наложената санкция „лишаване от право да управлява МПС“ с 9 месеца или с 90% от наложената такава, следва въззиваемата страна да се осъди да заплати на жалбоподателя по съразмерност сумата от 360 лв. за сторените от него разноски.

Съгласно т.6 от ДР на АПК , "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия т орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0333-001164/13.11.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, РУ-Стамболийски, В ЧАСТТА в която на И. Б. У., ЕГН ********** са наложени „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 10 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ от 10 месеца на 1 месец и ПОТВЪРЖДАВА наложеното наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на И. Б. У., ЕГН ********** сторените разноски в производството в размер на 360 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен 5 съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6