Решение № 279 от 06.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502820 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Инициирано е с въззивна жалба на Министерството на правосъдието срещу решение № 260655 от 26.04.2023 г. по гр.д. № 16634/2019г. на Софийския градски съд, с което е уважен изцяло искът на Ц. Ц. Д., ЕГН ********** срещу Министерството на правосъдието, БУЛСТАТ 000695349 за заплащане на основание чл. 441, ал. 1, изр. второ ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД на сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019 г. до окончателното й изплащане - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, дължимо за периода 12.06.2014г. - 22.02.2019г. Със същото решение искът в частта, в която обезщетението се претендира до предявяването на исковата молба на 10.06.2019 г., както и искът за имуществените вреди, претендирани в размер на 30 000 лв. са отхвърлени.

С обжалвания акт е осъдено привлеченото третото лице помагач Ц. Д. Ц. да заплати на Министерството на правосъдието сумата от 2623,04 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, при условие, че Министерство на правосъдието изпълни задължението си към Ц.

Ц. Д., ЕГН ********** за сумата от 3 000 лв.

1

Въззивникът е останал недоволен от осъдителната част на решението, по отношение на която иска да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен. В жалбата са изложени подробни доводи за това, че вредите са обезщетени с плащането на определената сума по споразумение, сключено между ищеца и Министерския съвет в производство пред ЕСПЧ, образувано по негова жалба с №17203/13, поради което счита, че ще се стигне до обезщетяване два пъти на едни и същи вреди.

Поддържа се в жалбата, че за Д. не са настъпили неимуществени вреди от действията на ДСИ, защото последният е имал задължение да налага глоби на ОСЗ – гр. Долни Дъбник, а не да издаде позитивното решение за възстановяване на земеделските имоти, предмет на решението по адм.д.

№989/2009г. на Административен съд – Плевен. В този контекст възразява, че ищецът не е получил такова решение, поради пасивност от негова страна и поради това, че не е обжалвал пред съд отказа на ДСИ да изпълни свое задължение. Ето защо, възразява че ищецът е съпричинил 100% вредите си, поради което исковете му следва да бъдат отхвърлени.

Въз основа на горните оплаквания, на изложения анализ на доказателствата и на самостоятелните правни изводи направени в жалбата от процесуалния представител на ответника, е заявено искане за отмяна на осъдителната част на съдебния акт.

Препис от ВЖ е връчен на наследниците на ищеца, починал след приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд, които не са депозирали отговор на същата. Не се явяват и в откритото с.з. пред настоящата инстанция и не изпращат писмено становище.

На основание чл. 227 от ГПК с Определение №264133/17.07.2023г. по гр.д. №16634/2019г. по описа на СГС като правоприемници на ищеца Ц. Ц. Д. са конституирани наследниците му по закон И. Ц. Д. и Р. Ц. Д..

В производството пред САС не са приети нови доказателства, а и анализът им, направен от СГС е правилен, поради което следва да бъде споделена изложената от него фактическа обстановка, както следва :

С решение № 433/01.07.2010 г. по адм. дело № 989/2009 г. на Административен съд гр. Плевен, е оставена без разглеждане жалбата на първоначалния ищец Ц. Ц. Д. в частта срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - гр. Долни Дъбник, Плевенска област, да издаде решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне на земеделски земи в селището на гр.

Долни Дъбник, Плевенска област, в съответствие с решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на Плевенски районен съд, но е осъдена службата да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подадено от Ц. Ц. Д. заявление с вх.№ 164/17.06.2009г., като е определен 14-дневен срок за извършване на действието, считано от влизане на решението в сила. То е влязло в сила на 10.03.2011 г. и въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 27.10.2011 г., материализиращ осъдителния диспозитив.

2

В мотивите е изложено, че Ц. Ц. Д. е подал пред ОСЗ - гр. Долни Дъбник заявление с вх.№164/17.06.2009 г., с което е поискал възстановяване на собствеността върху земеделските земи на правоимащите наследници на И. Н.

П., един от които е и той, на основание влязло в сила решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на PC - гр. Плевен. Съдът е приел, че ОСЗ дължи да постанови решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ по искането на жалбоподателя след провеждане на заседание, на което да разгледа заявлението и да реши въпроса за издаване на акта. Съдът посочва, че неоснователното бездействие е свързано с непровеждане на заседание, на което да се разгледа и реши въпросът за издаване на акт.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден по адм. дело № 989/2009 г. на АС Плевен, е образувано изпълнително дело №20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд срещу Общинска служба земеделие - гр. Долни Дъбник, на която е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена от длъжника на 28.11.2011 г., който е отговорил с писмо от 01.12.2011 г., че не може да се произнесе с решение по подаденото заявление.

Видно е от доказателствата, че ОСЗ - гр. Долни Дъбник е изискала от Д. да представи актуално удостоверение за наследници на И. П. в оригинал и оригинално заверен препис на решение № 2790/24.02.2003 г. на ПлРС по гр. дело № 610/1996 г., с което му е признато право на собственост. Искане в същия смисъл е повторено и с дати 03.01.2011 г., като е отразено, че за периода м. декември 2008 г. - 01.09.2010 г. ОСЗ – гр. Долни Дъбник не би могла да се произнесе с решение, тъй като за това време няма титулярначалник, както и защото Д. не е представил документите, според изискванията на службата и така е възпрепятствал произнасянето.

Ищецът в качеството си на взискател е депозирал в изп.дело молба за предприемане на действие по изпълнение на 23.12.2011 г., резолирана от ДСИ при РС – Плевен на 10.01.2012 г. за изискване на отговор по нея от длъжника, постъпил на 12.03.2012 г. Следващо запитване е отпратено от ДСИ Д. на 30.05.2012 г. Последваща молба за предприемане на принудителни действия е подадена от взискателя на 23.05.2012 г., на която органът по земеделската реституция е отговорил на 05.06.2012г., че не може да се произнесе, тъй като не са му представени документите в оригинал.

Предвид гореописаното неизпълнение, е инициирано от Ц. Д. съдебно производство, в което е постановено решение № 436 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен, с което органът по изпълнението - държавен съдебен изпълнител при PC - гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011 г., е осъден да наложи последователни глоби по чл. 290, ал. 1 от АПК на ответника по изпълнението - ОСЗ Долни Дъбник, до получаване на изпълнение по решение № 433/2010 г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. на АС - гр. Плевен. Определен е срок за изпълнение от страна на органа по изпълнението - 7 дни. Изложено е в мотивите, че ОСЗ следва да се произнесе въз основа на вече подаденото заявление, а не да изисква от молителя попълването на ново, както и да вземе предвид приложените към заявлението доказателства, освен ако в мотивите на съдебното решение не е посочено изрично да се съберат допълнителни 3 доказателства за факти и обстоятелства. Съдът е обосновал в мотивите си констатация, че указания в този смисъл не са давани, поради което е налице бездействие на ответника по изпълнителното дело да извърши действията, за които е осъден, както и че това бездействие не е отчетено от органа по изпълнението, което е довело и до негово бездействие да пристъпи към принудително изпълнение до постигане на пълно и точно изпълнение.

Гореобсъденото решение е постъпило на 02.07.2012 г. при ДСИ Д., която е съставила протокол от 15.10.2012 г. и в него е отразила, че отказва да наложи глоба, тъй като не е посочено на кои длъжностни лица да наложи глобата. Във връзка с този отказ Ц. Ц. Д. е инициирал процедура по тълкуване на решение № 675/03.12.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Адм. съд Плевен. Молбата за тълкуване на решението е отхвърлена с мотив, че не може персонално да се определи на кои лица следва да се налага глоба по реда на чл. 290 от АПК. Със същото на съдебния изпълнител е разяснено, че той дължи изследване на въпроса кои конкретно длъжностни лица възпрепятстват изпълнението на влязлото в сила съдебно решение и именно на тях да наложи съответните санкции до получаване на дължимото изпълнение.

Липсват твърдения и доказателства в настоящото производство, че ДСИ е изпълнил това указание. Установява се от негов протокол от 08.08.2012 г., че е отказал да изпълни решението, тъй като в същото е посочено като основание за налагане на глоба чл. 290, ал. 1 от ГПК. Във връзка с този отказ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като е постановено, че в диспозитива на решението вместо ГПК следва да се чете АПК.

По запитване от ДСИ до ОЗС – гр. Долни Дъбник за персоналния й състав, службата е отговорила с писмо от 14.06.2013 г., че съставът й е променян многократно, като са приложени заповеди за това, съответно от 06.10.2010 г., 06.10.2008 г., 03.09.2012 г.

Нова молба за изпълнение на решението по адм.д. №989/2009г. на АС – гр. Плевен е депозирана от взискателя Д. на 09.12.2013 г., като на 12.12.2013 г.

ДСИ е изискало справка от началника на ОСЗ – гр. Долни Дъбник проведено ли е заседание за разглеждане и постановяване на решение.

В протокол № 2/20.02.2014 г. за проведено заседание на ОСЗ – гр. Долни Дъбник е отразено, че комисията не е била страна по адм. дело № 989/2009 г. по описа на АС - гр. Плевен, а също и че имотите са възстановени на наследниците на И. И. Н., за които е съставен констативен нотариален акт и е подписан договор за доброволна делба. Службата е посочила, че не е ясно дали делбата се отменя и кои от въпросните имоти би следвало да се възстановят на наследниците на И. Н. П.. Приела е също, че съдебното решение може да бъде изпълнено след като заинтересованата страна поиска от съответния съд коригирането му, с цел прогласяване на договора за доброволна делба за нищожен. Отговор в същия смисъл е депозиран на 26.03.2015 г. от длъжника до ДСИ, препратен на взискателя за отговор на 01.04.2015 г.

Протокол №2/20.02.2014г. е атакуван по съдебен ред, в резултат на което е постановено решение № 1749/18.10.2017 г. по гр. дело № 3669/2017 г. на PC 4 гр. Плевен, с което е прогласена нищожността му на основание чл. 172, ал. 2 АПК и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне.

Решението е потвърдено от АС - гр. Плевен по КАД № 345/2018 г. на АС Плевен, влязло в сила на 12.06.2018 г.

ДСИ при РС – гр. Плевен е изпратил ново запитване на 14.02.2017 г. по молба на взискателя от 07.02.2017 г. В отговор от 13.03.2017 г. ОСЗ – гр.

Долни Дъбник сочи, че комисията е заседавала във връзка с преписката на Ц.

Д. на 02.10.2012г. и на 20.02.2014г., като към момента на съставяне на отговора се чака решението по адм. дело № 162/2017 г. на АС – гр. Плевен.

Предмет на това дело е решение №2142/20.12.2016г. по гр.д. №5456/2016г. на РС – гр. Плевен, което ОСЗ обжалва. Общинската служба е отговорила, че след постановяването на решението по делото, тя ще насрочи ново заседание и ще разгледа и реши окончателно въпроса на Ц. Д.. Копие от отговора е изпратен на взискателя от ДСИ на 23.03.2017г.