Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 49880 от 06.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28529/2022
Вид
Разпореждане № 49880
Подписан
06.06.2022
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.464 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49880 гр. София, 06.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110128529 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от «*** против «**» АД – в качеството на универсален правоприемник на «***» АД, «***» ЕООД /с предходно наименование «***» ЕООД/ и Р. Ж. Б., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявените искове, тъй като техен предмет са документи, които ще бъдат допустими, необходими и относими доказателства за доказване на фактически твърдения, на които ще се основава евентуален бъдещ иск с правно основание чл.464 ГПК.

Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, като тази преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право.

Настоящият съд, след като се запозна с изложените в сезиращата искова молба намира, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от предявените установителни искове. Следва да се има предвид, че както в теорията, така и в съдебната практика безспорно е прието, че правен интерес съществува за ищеца когато се оспорва претендирано от него право или се претендира отричано от него право и водещата преценка се извършва върху това: нормалното упражняване на кое именно право на ищеца е смутено от поведението на ответника. В конкретния случай, в исковата молба не се излагат каквито и да било фактически твърдения относно предприети спрямо ищцовото дружество действия, обуславящи интерес от установяване истинността на документи за съществуването на които в обективната действителност няма данни да е налице спор между страните.

Наведените в исковата молба твърдения относно установяване на породили се правни последици от определен юридически факт, чието настъпване се установява с 1 документите, по-скоро навежда на отрицателен установителен иск за несъществуване на субективно право – чл.124, ал.1 ГПК или на иск с правно основание чл.439 ГПК.

Отделно от предходното, дори да се приема, че ищецът има основание да предяви иск с правно основание чл.464 ГПК, то няма пречка истинността на процесните документи в случай на оспорване, да бъде установена в производство по реда на чл.193 и чл.194 ГПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявените искове са недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната на подателя й, а производството прекратено.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 109923/31.05.2022 г. от «*** против «**» АД – в качеството на универсален правоприемник на «***» АД, «***» ЕООД /с предходно наименование «***» ЕООД/ и Р. Ж. Б. , поради недопустимост на предявения иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 28529/2022г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцовото дружество.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2