Разпореждане № 569 от 31.03.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 569 гр. Перник, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500252 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 279/18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1420/2024 г., Районен съд - Радомир е признал за установено по отношение на Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: **********, че Н. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ********** и В. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: **, са собственици на реална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с. Сирищник, одобрен със заповед № III- 428/06.08.1980 г. на кмета на община Ковачевци, съставлява парцел III-18,19 в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, УПИ IV-20,21, УПИ X-386,387,388,389,390, УПИ XI391,392 и УПИ II-17, всичките в кв. 1 по регулационния план на **********, с площ на реалната част от 173,00 кв. м, която реална част е заключена между цифрите 1-2-34-5-6-1 на комбинираната скица – приложение № 4 към заключението на съдебно – техническата експертиза на вещото лице Румен Серафимов, която скица, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от настоящото решение.

С решението Районен съд – Радомир е осъдил Х. А. В. да предаде на Н. А. Д. и В. С. Н. владението върху реална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с. Сирищник, одобрен със заповед № III428/06.08.1980 г. на кмета на община Ковачевци, съставлява парцел III-18,19 в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, 1

УПИ IV-20,21, УПИ X- 386,387,388,389,390, УПИ XI-391,392 и УПИ II-17, всичките в кв. 1 по регулационния план на **********, с площ на реалната част от 173,00 кв. м, която реална част е заключена между цифрите 1-2-3-4-5-6-1 на комбинираната скица – приложение № 4 към заключението на съдебно - техническата експертиза на вещото лице Румен Серафимов.

Със същото решение Х. А. В. и осъден да премахне изградената в урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с.

Сирищник, одобрен със заповед № III-428/06.08.1980 г. на кмета на община Ковачевци, съставлява парцел III-18,19 в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, УПИ IV-20,21, УПИ X386,387,388,389,390, УПИ XI-391,392 и УПИ II-17, всичките в кв. 1 по регулационния план на **********, ограда от метални колове и оградна мрежа, обособяваща достъп до парцел XI-391,392 по регулационния план на с. Сирищник, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да премахне изградената в имота циментова пешеходна пътека. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Х. А. В., чрез адв.

Бл. Б., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение като се твърди, че същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е обсъдил и анализирал с необходимата задълбоченост и прецизност всички налични по делото доказателства, като е подходил избирателно и тенденциозно. Излага съображения, че постановеното от Районен съд – Радомир решение не отговаря на нито едно от изискванията на чл.

235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК, тъй като същото съдържа схематични и бланкетни мотиви, като същевременно в него не се съдържат изводи основани на преценката на фактите и обстоятелствата изложени от ответника в първоинстанционното производство. Навеждат се твърдения, че решаващият съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, тъй като при неговото постановяване решаващият съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС досежно съдържанието на мотивите към съдебното решение и по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място сочи, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на атакуваното решение. В защита на изложената теза се цитира богата съдебна практика. В продължение, с въззивната жалба се излагат съображения, че по делото не е доказано твърдението на ищците, че наследодателката Е.Й.Т. неправомерно през 2022 г. е преместила оградата между имота на ищците и нейния имот като е завзела от имота им площ от около 205 кв.м. Допълва, че съдът не взел предвид, че тези твърдения са голословни и не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства, като излага подробни доводи в тази насока. В заключение се сочи, че необосновано и незаконосъобразно районният съд не е взел предвид, че издаването на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание 2 давностно владение, не прави ищците собственици на процесния имот, като допълва, че фактът на упражняване на фактическа власт върху процесния недвижим имот е направило Х. В. изключителен собственик на имота. Въз основа на изложените доводи се моли съда да отмени постановеното от районния съд решение, като се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Н. А. Д. и В. С. Н..

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и същата е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалби не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.04.2026 г. от 11,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3