Решение № 5 от 04.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500335 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 246 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 733/2022 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. М. П. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, предявено му на 22.11.2018 г. по ДП № 51/2017 г. на ОСО при ВТОП, поддържано пред съда, и по което с Решение № 48/18.04.2022 г. по н.д. № 628/2021 г. на II Н.О. на ВКС е окончателно оправдан, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 20000 лв. до претендирания такъв от 50000 лв., като неоснователен и недоказан. Прокуратурата е осъдена да заплати още сумата 2700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена по наказателното производство правна защита по договор от 21.11.2018 г. и договор от 16.02.2021 г.

1

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. М. П. в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за горницата над 20000 лв. до пълния претендиран размер от 50000 лв., ведно със законната лихва върху това обезщетение.

Наведени са доводи за неправилна оценъчна преценка относно причинените вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение, като според жалбоподателя не са отчетени продължителността на воденото срещу него наказателно преследване, същественото засягане на неговото достойнство, добро име и известността му в обществото, подлагането му на постоянен стрес и остро психо-емоционално напрежение, което продължава и в следствие на внасянето на делото в съда и постановяването на осъдителна присъда от първоинстанционния съд, изпитването на унижение и срам, поради обстоятелството, че е известен като човек, достоен за подражание и уважение, обстоятелството, че е изпълнявал в един сравнително малък град полицейска служба в системата на МВР, което предполага и изисква повисоко доверие, разгласяването на случая в обществото. Тези обстоятелства не са отчетени от съда, поради което е присъдено обезщетение, занижено по размер.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, като се присъдят и разноските, съразмерно с уважената част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с която се обжалва постановеното решение в осъдителните части, с които са присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възражението на ответника относно наличието и на друго паралелно производство, касаещо оспорването дисциплинарната отговорност на ищеца.

Според показанията на разпитаните свидетели, негативните емоционални и социални промени у него са се проявили след дисциплинарното му уволнение. Не са изложени съображения от първостепенния съд по каква 2 причина се кредитират показанията на свидетелите, които са в близки роднински връзки с ищеца, поради което според жалбоподателя следва да се подходи с особена критичност към тяхната достоверност относно негативните преживявания на П.. Поддържа се становището, че полицейската регистрация е от правомощията на друг държавен орган – МВР.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете, евентуално – да се намали размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК К. П., чрез процесуалния си представител, не е депозирал отговор по тази жалба, като в съдебно заседание заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. М. П. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, като наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда.

Излага, че по наказателното производство спрямо него са извършени унизителни действия, като снемане на отпечатъци, фотозаснемане и съставянето му на картон на криминално проявено лице, които е преживял 3 изключително тежко. Нарушено е конституционното му право да се движи свободно и да избира свободно своето местожителство, което е ограничено с наложената му мярка за неотклонение „Подписка”. Преди да бъде привлечен като обвиняем е работил в системата на МВР, където е назначен на 19.03.2003 г. на длъжност полицай в група Охранителна полиция, гр. Свищов. Към инкриминирания период е бил на длъжност младши автоконтрольор в „Пътен контрол” в РУ Свищов. През периода на работа е бил награждаван седем пъти с награда „Писмена похвала” и се е ползвал с авторитет, уважение и добро име сред своите колеги. След образуване на досъдебното производство за деяние, което не е извършил, спрямо него е започнало дисциплинарно производство, в хода на което са извършвани множество действия, които са го злепоставили и са засегнали съществено неговото положение в структурите на МВР. Със заповед от 15.02.2018 г. му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение.

Воденото наказателно производство се отразило тежко на здравословното му състояние, тъй като е изживял изключителен стрес, изразяващ се в постоянно безсъние, напрежение и срам от това, че е обвиняем и подсъдим за тежко престъпление. От незаконосъобразното обвинение е засегнато неговото достойнство, добро име и известността му в обществото. Досъдебното и съдебното производство са продължили много дълго време – около 4 години, през които той е бил обект на множество проверки и под постоянно напрежение, като се е явявал в общо 16 бр. съдебни заседания пред различните инстанции. Повдигането на обвинение придобило широка гласност, в резултата на което съседи, приятели и колеги започнали да го отбягват. Изпитал голямо унижение, тъй като бил известен като човек, достоен за подражание, изпитал и чувство на срам, което се отразило на самочувствието му и довело до неговото отчуждение и изолация.

Причинените вреди П. оценява на 50000 лв., която сума претендира, ведно със законната лихва от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и претендира имуществени вреди за осъществена правна защита по наказателното производство по два договора за правна помощ в общ размер на 2700 лв.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Претенцията за неимуществени вреди е недоказана, тъй като няма данни за настъпили трайни или значими 4 неблагоприятни промени върху личния, професионалния, семейния и социалния му живот. Дисциплинарното уволнение не е в резултат на воденото наказателно производство, а е последица от констатираните множество тежки дисциплинарни нарушения, извършени от него. Поради това, твърдяните вреди не се намират в каузална връзка с незаконното обвинение. Не подлежат на обезщетяване действията по извършване на криминалистическа регистрация, тъй като се касае до действия на други органи, каквито са служителите на МВР. Не е доказано придобиването на широка гласност на повдигнатото обвинение, а взетата мярка за неотклонение „Подписка” е най-леката. Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

С постановление за привличане на обвиняем по ДП № 51/2017 г. на ОСлО в Окръжна прокуратура Велико Търново от 09.11.2018 г., предявено на 22.11.2018 г., К. М. П. е привлечен като обвиняем за това, че на 19/20.07.2017 в гл. Свищов, от бетонна площадка на фирма „Ексел” ЕООД на ул.

Студентска, 4, при условията на посредствено извършителство чрез Г. К. К. и С. Р. Н., които са действали без умишлена вина, отнел чужди движими вещи – 110 кв.м. облицовъчни камъни на обща стойност 2013 лв. от владението на собственика Л. Д. Л. от гр. Свищов, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са били под постоянен надзор и за извършване на деянието е използвано МПС – лекотоварен автомобил Фолксваген Крафтер – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 вр. чл.

195, ал. 1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”.

На същата дата П. е разпитан като обвиняем, а на 10.01.2019 г. му е предявено разследването.

На 21.02.2019 г. е изготвен обвинителен акт, внесен в съда, като с Присъда № 22/03.12.2019 г. по НОХД № 64/2019 г. на РС Свищов К. П. е признат за виновен по повдигнатото обвинение за отнемане на чужди движими вещи – 17 кв.м. обицовъчни камъни, за което му е наложено наказание, а за останалата част от вещите е оправдан.

С Присъда № 19/13.02.2020 г. по ВНОХД № 18/2020 г. на ВТОС е 5 отменена присъдата на РС Свищов в частта, с която подсъдимия П. е признат за виновен, вместо което същият е признат за невинен и по останалата част от обвинението.

С Решение № 97/09.07.2020 г. по н.д. № 342/2020 г. на ВКС е отменена Присъда № 19/13.02.2020 г. по ВНОХД № 18/2020 г. на ВТОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд.

С Присъда № 67/24.09.2020 г. по ВНОХД № 240/2020 г. на ВТОС присъдата на РС Свищов е отменена в частта, в която подсъдимият П. е признат за виновен, вместо което той е оправдан изцяло.

С Решение № 35/17.05.2021 г. по н.д. № 27/2021 г. на ВКС е отменена Присъда № 67/24.09.2020 г. по ВНОХД № 240/2020 г. на ВТОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

С Присъда № 10/03.06.2021 г. по ВНОХД № 248/2021 г. на ВТОС е отменена присъдата на РС Свищов, с която П. е признат за виновен, вместо което същият е признат за невинен и в останалата част от повдигнатото обвинение.

С Решение № 48/18.04.2022 г. по н.д. № 682/2021 г. на ВКС е оставена в сила въззивна Присъда № 10/03.06.2021 г. по ВНОХД № 248/2021 г. на ВТОС.

В съдебно заседание от 14.02.2023 г. представител на Прокуратурата не е оспорил твърдението, че през цялото времетраене на наказателното производство са проведени общо 16 съдебни заседания.

Във връзка с правната защита по досъдебното и съдебното производство са приложени договори за правна защита и съдействие от 21.11.2018 г. и от 16.02.2021 г., от които е видно, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размери съответно 700 лв. и 2000 лв.