Решение № 159 от 11.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Хасково, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200282 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Б. С. Б., ЕГН **********, от **************, е депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 9360392, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 (петдесет) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, неустановеност на извършителя, изтекла давност за издаването, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява. Явяващият се упълномощен процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения, представя и писмена защита, с която счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2024г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково техническо устройство ARH CAM-S1, №120ccef за измерване скоростта и 1 заснемане на автомобили- движещи се в гр.Хасково по бул.“Г.С.Раковски“- до завод „Мир“, в посока към центъра на гр.Хасково.

В 11:23ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „*******” с рег.№ ******. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в населени места от 50км/ч.- въведени по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, измерената скорост на този автомобил била 64км/ч. При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател Б.

С. Б., ЕГН **********.

Електронният фиш е съставен на собственика на заснетия автомобил, като не е представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала Електронен фиш серия К, №9360392, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП налага административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева на собственика Б. Б..

Така изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №120ССЕF/0270936, с техническо средство №120ссеf.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с материалния или процесуалния закон.

Налице са възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя.

Тези възражения обаче са направени едва в съдебната фаза на процеса. В тази връзка следва да се уточни, че законодателят е предвидил разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 41 от 10.05.2024г., в сила от 10.05.2024г.действащата разпоредба към момента на извършване на твърдяното адм.нарушение) - „… В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“.

Т.е. следвайки предвидената в закона процедура, при връчването на ел.фиш на собственика на автомобила, същия разполага с възможността да подаде възражение в законоустановения срок, подавайки съответната декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

В случая това не е сторено, въпреки, че видно от приложената към адм.2 наказателната преписка Разписка за връчване, издаденият електронен фиш е бил връчен лично на Б. Б. срещу подпис. Следва да се поясни, че в закона не съществува описано задължение за контролните органи или органът- връчващ издаден електронен фиш, да разясняват правните възможности на нарушителя и да връчват декларация, както и да записват евентуални устни възражения.

Предвидената законова процедура за възражение и подаване на съответна декларация е ясна и конкретна, а в случая такава не е използвана, както и възможността по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила. И в тази връзка са без значение наведените доводи за ангажираност на жалбоподателя към същата дата и невъзможност да управлява лекия автомобил на това място по това време.

По отношение на възражението за изтекла давност за търсене на адм.наказателна отговорност, съдът намира следното: - съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, която препраща към приложението на наказателния кодекс по отношение на обстоятелства, неуредени в ЗАНН, като съобразно утвърдилата се съдебна практика това са и въпросите- свързани с давността, в случая от довършване на това административно нарушение, на което извършителят е известен, е започнал да тече давностен срок през месец юли 2024 година.

Съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срока, предвиден в предходния член, а предходният чл.80, ал.1, т.5 установява тригодишен срок. Тоест след изтичането на този тригодишен срок компетентният орган губи възможността да реализира правомощията си по това правоотношение, а в случая този срок не е изтекъл. В същият смисъл е и издаденото Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на колегиите при ВКС и ВАС. В случая настоящият състав на съда не приема, че е изтекъл срокът както за издаване на електронния фиш, така и за връчването му съобразно изтичане на предвидената от закона давност за адм.-наказателно преследване.

Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото Удостоверение от Български институт по Метрология- с №17.09.5126, техническото средство ARH CAM-S1 съответства на одобрения тип средства за измерване със срок на валидност до 07.09.2027г.

Видно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. За МПС от категория В (каквото е управляваното от жалбоподателя), ограничението на скоростта в населени места е 50км/ч.

В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство ARHCAM S1- № 120ссеf, което видно от приложения по делото Протокол от проверка № 011-СГ-ИСИС/15.02.2024г. от Български институт по метрология, техническото средство е одобрен тип и измерванията не са показали отклонения от максимално допустимите грешки.

Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно гр.Хасково, бул.“Г.С.Раковски“- до завод „Мир“, в посока към центъра на 3 града. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.

По отношение на описаното място на извършване на нарушението, в случая съдът намира, че това изписване на мястото на нарушението е достатъчно ясно, дори и без да съдържа конкретен номер на посочения булевард, доколкото пояснението, че е на бул.“Г.С.Раковски“ до завод „Мир“, е достатъчно, за да може да бъде локализирано мястото на засичане на скоростта на движение на конкретен автомобил. Наред с това, достатъчно ясно е описано, че мястото на извършване на посоченото нарушение е в населено място- а именно в гр.Хасково.

Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 64 км/ч при ограничена такава за населено място от 50км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.1, размера на глобата- 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на времето, мястото и начина на извършване на описаното нарушение.

Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 67 км/ч, а другата- наказуема- 64 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126/07.09.2017г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH-CAM S1 е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 07.09.2027г. Конкретното АТС е преминало технически 4 преглед и годно, това се установява с писмото за резултата от проверка, което също е допуснато като доказателство по делото.