Решение № 98 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Димитринка Анг. И. като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20251100900582 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Сдружение „МУЗИКАУТОР“, с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „********, против „ЪПЪР“ ЕООД, с ЕИК 201977727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 58 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, произтичащи от три договора за отстъпване на неизключителното право за публично използване по време на организирани концерти/други прояви, на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, както следва:

- 4481,40 лв. – главница, представляваща доплащане за авторски възнаграждения, дължими по договор № 230 от 31.12.2021 г. във връзка с проведен новогодишен концерт за посрещане на Новата 2022 г. и 896,28 лв. – неустойка по чл.17, ал. 2 от същия договор;

- 4472,40 лв. – главница, представляваща доплащане за авторски възнаграждения, дължими по договор № 530 от 22.12.2022 г. във връзка с проведен новогодишен концерт за посрещане на Новата 2023 г. и 1046,88 лв. неустойка по чл.17, ал. 2 от същия договор;

- 5949 лв. – главница, представляваща доплащане за авторски възнаграждения, дължими по договор № 1244 от 29.12.2023 г. във връзка с проведен новогодишен концерт за посрещане на 2024 година и 1189,80 лв. – неустойка по чл.17, ал. 2 от същия договор.

Претендира законната лихва върху всички суми, считано от датата на предявяване на исковете – 18.03.2025 г. до окончателното плащане.

Съгласно исковата молба, Сдружение „Музикаутор“ е организация за 1 колективно управление на авторски права, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и вписана в регистъра на Министерството на културата. Сочи се, че „Музикаутор“ управлява права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, както и на музикални издатели.

Ищецът твърди, че ответното дружество „Ъпър“ ЕООД е организатор на три концертни прояви – новогодишните програми за посрещане на 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на площад „Стефан Стамболов“ в гр. Пловдив. По повод всяко от тези събития между страните са били сключени договори за отстъпване на права за публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения.

Ищецът излага, че по силата на чл. 4 от договорите, задължението за плащане възниква в 14-дневен срок след уведомление от страна на сдружението за размера на дължимото възнаграждение.

Посочва, че по повод концерта за посрещане на 2022 г., проведен на 31.12.2021 г. – 01.01.2022 г., между страните е бил сключен договор № 230/31.12.2021 г.

Твърди, че ответникът е подал заявка за сключване на договора на 22.12.2021 г., като е декларирал икономическа стойност на събитието – 15 000 лв. Въз основа на тази стойност ищецът е издал уведомление, съгласно което дължимото възнаграждение за авторски права възлиза на 990 лв. с ДДС - сума, която е била заплатена от ответника. Ищецът обаче твърди, че в действителност ответникът е получил финансиране от Община Пловдив в размер на 67 900 лв. с ДДС по договор № 22ДГ-807/07.10.2020 г., предназначен именно за организиране на новогодишната програма. Поддържа, че тъй като това финансиране представлява бюджетни средства по смисъла на консолидирания държавен бюджет, съгласно чл. 1, ал. 8 от Тарифата на „Музикаутор“ те следва да се добавят към икономическата стойност на събитието. Сочи се, че ответникът не е декларирал тази субсидия, въпреки че в техническите спецификации на договора с общината изрично е посочено, че изпълнителят носи отговорност за уреждането и заплащането на авторските права.

Според ищеца, съгласно тарифата, възнаграждението следва да бъде 7,5% от икономическата стойност на събитието. След приспадане на ДДС, базата възлиза на 56 583,33 лв., върху която се изчислява дължимата сума 4243,75 лв. без ДДС. След приспадане на вече платеното възнаграждение в размер на 990 лева остава непогасена част от 4481,40 лв. с ДДС, за която сочи, че е издадена проформа фактура с уведомление и срок за плащане 20.12.2024 година.

На основание чл. 17, ал. 2 от договора ищецът претендира и неустойка в размер на 896,28 лв., поради непредоставяне на пълен отчет и невярна информация за икономическата стойност на проявата.

Ищецът сочи, че между страните е подписан също и договор № 530/22.12.2022 г. за новогодишния концерт за посрещане на 2023 г., организиран на 31.12.2022 г. – 01.01.2023 г. Според исковата молба, 2 ответникът е отчел икономическа стойност на събитието - 10 000 лв. и е заплатил 762 лв. без ДДС.

Впоследствие ищецът установил, чрез запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и справка в ЦАИС – ЕОП, че ответното дружество е получило финансиране от Община Пловдив в размер на 69 792 лв. с ДДС (или 58 160 лв. без ДДС) по договор № 22ДГ1036/07.10.2022 г. Ищецът твърди, че тази субсидия следва да бъде включена в икономическата стойност на събитието, като върху нея се прилага същият процент по тарифата – 7,5%, което води до възнаграждение от 4362 лв. без ДДС. След приспадане на вече платената сума от 762 лв., определени на база представен отчет, в който е декларирана калкулирана икономическа стойност 10 000 лева, остава непогасено задължение в размер на 3727 лв. без ДДС, съответно 4472,40 лв. с ДДС, за което е издадена проформа фактура № 3315/11.11.2024 година с падеж на плащане 25.11.2024 година.

На основание чл. 17, ал. 2 от договора ищецът претендира неустойка в размер на 1046,88 лв., представляваща 20% от недекларираната сума, като е издадена проформа фактура 530-1 от 11.11.2024 година с падеж 25.11.2024 година.

Ищецът излага, че между страните е сключен и договор № 1244/29.12.2023 г. по повод на концертната проява за посрещане на 2024 г.

Ответникът е заплатил възнаграждение от 762 лв. с ДДС, но не е декларирал действителната икономическа стойност на събитието. От направените проверки ищецът е установил, че ответникът е получил финансиране от Община Пловдив в размер на 79 320 лв. с ДДС (66 100 лв. без ДДС) по договор № 23ДГ-929/28.08.2023 г. При прилагане на тарифата (7,5% от икономическата стойност), ищецът изчислява, че дължимото възнаграждение възлиза на 4975 лв. без ДДС или 5949 лв. с ДДС. Сочи, че ответникът не е заплатил тази сума.

На основание чл. 17, ал. 2 от договора ищецът претендира и неустойка по този договор в размер на 1189,80 лв., представляваща 20% от недекларираната сума, за което е издадена проформа фактура № 1244-1 от 11.11.2024 година с падеж 25.11.2024 година.

Според исковата молба, въпреки многократните опити за доброволно уреждане на спора – включително чрез изпращане на уведомления, проформа фактури и проведени разговори – ответникът категорично е отказал да заплати дължимите суми.

Ищецът претендира и законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.

Представя писмени доказателства.

Ответникът, уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не представя отговор на исковата молба в указания срок.

С определение от 09.10.2025 г. е изготвен проект на доклад и е насрочено 3 открито съдебно заседание по делото, проведено на 02.12.2025 година.

Ответникът, редовно призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не се явява в съдебното заседание и не се представлява по надлежния ред, с оглед на което ищецът в открито съдебно заседание е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е предупреден за последиците от неподаване на отговор и неявяване в открито съдебно заседание с разпореждането по чл.367 от ГПК от 19.05.2025 година, както и с определението от 09.10.2025 година.

Софийски градски съд, отчитайки изрично направеното от процесуалния представител на дружеството – ищец искане за приключване на делото с неприсъствено решение, и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните по инициатива на тази страна писмени доказателства и при липса на каквото и да е изявление от ответника, намира, че предявените исковете са вероятно основателни. Налице са предпоставките визирани в чл.

238, ал.1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като мотивиране на съдебния акт не се дължи, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.

По разноските

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна, в съответствие с представен списък по чл. 80 ГПК, както следва: 746,12 лева (381,49 евро) – държавна такса за образуване на настоящото дело, 40,00 лева (20,45 евро) – държавна такса, заплатена в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1857/2025 г. по описа на СГС, I-22 с-в, 4336,68 лева (2217,31 евро) с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, 900,00 лева (460,16 евро) с ДДС – адвокатски хонорар, заплатен в обезпечителното производство, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025 г. и две банкови потвърждения за извършените плащания, или общо 6022,80 лева (3079,41 евро), превалутирани по официалния фиксиран курс на БНБ). Сумите са превалутирани от левове в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл. 239 ГПК РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЪПЪР“ ЕООД, с ЕИК 201977727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********, представлявано от А.М., да заплати на Сдружение „МУЗИКАУТОР“, с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, представлявано от изпълнителния директор И.Д., по предявените обективно съединени осъдителни искове с 4 правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 58 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, следните суми: сумата от 2291,30 евро – главница, представляваща доплащане за авторски възнаграждения, за използвани музикални и свързани с тях литературни произведения по време на новогодишен концерт за посрещане на 2022 година, дължими по договор № 230 от 31.12.2021 г. и сумата от 458,26 евро – неустойка по чл. 17, ал. 2 от същия договор, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 18.03.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 2286,70 евро – главница, представляваща доплащане за авторски възнаграждения, за използвани музикални и свързани с тях литературни произведения по време на новогодишен концерт за посрещане на 2023 година, дължими по договор № 530 от 22.12.2022 г. и 535,26 евро – неустойка по чл. 17, ал. 2 от същия договор, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 18.03.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 3041,68 евро – главница, представляваща доплащане за авторски възнаграждения, за използвани музикални и свързани с тях литературни произведения по време на новогодишен концерт за посрещане на 2024 година, дължими по договор № 1244 от 29.12.2023 г. и 608,34 евро – неустойка по чл. 17, ал. 2 от същия договор, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 18.03.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЪПЪР“ ЕООД, с ЕИК 201977727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********, представлявано от А.М. да заплати на Сдружение „МУЗИКАУТОР“, с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, представлявано от изпълнителния директор И.Д., направените по делото разноски в общ размер на 3079,41 евро.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание чл.240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото решение, да се изпрати съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок от получаване на съобщението.