Решение № 15 от 09.02.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. З., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100476 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Й. Ф. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., ул. „Х.Б.“ № *, общ. З., обл. С., чрез пълномощника си адв. Н.Г.Д.в, със съдебен адрес: гр. З.-4980, ул. „Б.“ № *, ет. *, офис *, общ. З., обл. С., срещу О.З., БУЛСТАТ **** с адрес: област С., общ. З., гр. З., п.к. ***, ул. „С.С.“ №*, представлявана от кмета М.М.Я., за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание изтекла, в периода от 1996 г. до датата на предявяване на исковата молба, придобивана давност, ищецът е собственик на реална част, с площ около 2728 кв.м /площта е уточнена след изенение на иска по реда на чл.214 от ГПК в хода на съдебното производство/, находяща се в източната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18113/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 8709 (осем хиляди седемстотин и девет) кв.м.; номер по предходен план – 170004; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на земя при неполивни условия – Осем; при съседи: ***; ***; ***; ***.

Ищецът сочи, че реалната част от посочения поземлен имот, се владее и ползва първоначално от дядото и бащата на ищеца, които през 1996 г. извършват неформална делба на семейните имоти между ищеца и трите му сестри, и от 1996 г. до настоящия момент посочената реална част се владее и ползва лично от ищеца като своя. Владее я явно, несъмнено, необезпокояван от никого и не са имали претенции и възражения от трети лица.

1

Сочи се, че ищецът никога не е прекъсвал и губил владението върху имота. Твърди, че е собственик на процесния имот, въз основа на придобивно оригинерно основание, а именно - изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху същия с намерение за своене в продължение на повече от 29 години, с начало 1996 г. до настоящият момент, лично него, а преди 1996 г. в продължение на над 50 години от баща му и дядо му. Имотът никога не е бил безстопанствен или изоставен. Ежегодно се е ползвал като нива за отглеждане на различни земеделски култури - тютюн, царевица, картофи, ръж. В момента една малка част от имота се ползва като нива, а по-голямата част от площта като ливада.

Има засадени плодни дръвчета. В северната част на имота от дядото на ищеца е построена и вилна сграда - сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв. м.

Владяната от ищеца реално обособена част от поземления имот има ясни граници, а на изток има поставена ограда от дървени колове и бодлива тел.

Ищецът не разполага с документ за собственост за процесния имот.

След като се снабдява със скица за същия, необходима за иницииране на процедура по реда на чл. 587 ГПК, установил, че ответната община е записана имота като собственик, въз основа Акт за частна общинска собственост № 44, том II, рег. 485, дело 315 от 08.07.2025 г., вписан в СВ-З..

Пълномощникът на ищеца сочи още, че процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен. Ответната община никога не го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Имотът не е отчуждаван и не е бил част от ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни организации.

С оглед изложеното, моли, съдът да постановите съдебен акт, с който да признае за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на ответната община, че той ищецът Й. Ф. Б., е собственик по силата на давностно владение, упражнявано лично над 29 години до настоящия момент на реална част от 2728 кв.м. , находяща се в източната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-113/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 8709 кв.м.; номер по предходен план – 170004; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване нива, категория на земя при неполивни условия - Осем, при съседи ***; ***; ***; ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОО.З., с който се сочи, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

Твърди, че имотът представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и като такава е част от патримониума на ОО.З..

В осз ищецът се явява лично и с пълномощника адв. Д., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрк. Ц., която 2 поддържа отговора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява ,,упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя“. Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото е разпитана свидетелката Р.К.А, чийто показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, предвид роднинската им връзка с ищеца/.

От показанията на свидетеля се установява, че имотът представлява ливада, с площ около 3 дка, със застроена в него двуетажна сграда –вила, ползвани първоначално от бащата на ищеца, като в него са засаждани селскостопански култури. Свидетеля подробно описва имота, неговите граници, застрояване и начин на ползване.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец – още от дете знае имота, който е бил семеен. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. При оценката на показанията и настоящият състав съобрази факта, че свидетеля и ищеца са брат и сестра.

Единствено на това основание обаче не може a priori да се отрече доказателствената стойност на показанията й, както и възможността да дава правдиви показания по делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по съображения, че се намира в родствена връзка с ищеца, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по делото.

Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.

Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани.

Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се установи недостоверността на твърденията му. Следователно да се отрече доказателствената стойност на показанията на свидетеля единствено по 3 съображение, че е родственик с ищеца, но без да е установено показанията му да са недостоверни, би представлявало проява на предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган.

Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец /както се посочи от дете/.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетеля и предвид, че те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетеля не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в съответствие с поставените задачи.

Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила отчуждителна процедура, не е бил коопериран.

Предвид това съдът намира, за установено, че ищеца е упражнявал фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищеца счита имота за своя собственост, придобита и предадена му от баща му.

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок за придобиването й по давност.

Тези изводи не се променят от обстоятелството, че за имота е съставен АЧОС, предвид че по делото липсват доказателства за отчуждаването му по надлежния ред. Отделно от това АДС и АОС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. Същите обаче не могат да легитимира праводателя на оО.З., като собственик на имота.

Отразяването на даден имот като общински или държавен само по себе си не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о.

4

ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В настоящото производство ответникът, независимо от разпределената му доказателствена тежест, не ангажира доказателства.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства, заключение от СТЕ и събраните гласни свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.

Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република Б., т.е. един ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.