Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 04.05.2026, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Административно наказателно дело 94/2025
Вид
Решение № 12
Подписан
04.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Елка Антимова Хаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Д., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20255410200094 по описа за 2025 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 25-0252-000623/09.12.2025г., като счита, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, поради което го счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с Наказателно постановление № 25-0252-000623 жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.11.2025 г. в 13:26 ч. в гр. Д. движейки се със своя автомобил „Ауди А8“, с рег. № **** на ул. В. Л. до магазин „S mobile“ е допуснал нарушение - управление на МПС категория М10 без да използва обезопасителен колан, при наличието на такъв, с което е извършил виновно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като е бил е наказан по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева /51.13 евро/. Твърди, че се наказва и с отнемане на общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 и към 09.12.2025 г. на водача му остават 39 контролни точки. Твърди, че НП не отразява фактическата действителност, защото в този конкретен момент, жалбоподателят е носил колан и при самата проверка - при спиране на автомобила за контрол, като това може да се установи от боди камерите на полицаите, като в колата на жалбоподателят е имало и спътник на предното 1 пасажерско място, който би могъл да потвърди, че шофьорът е носил предпазен колан. Счита, че след събиране на доказателствата ще се установи, че НП е издаден при невярна фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон - нарушение не е извършвано. Счита, че в НП, в частта за отнемане на контролни точки наказанието е неясно, защото се отнемат 10 точки, но към 09.12.2025 г. водачът има пълния брой точки - 39. Твърди, че в постановлението липсва описание дали след влизане в сила водачът ще има 29 точки или е налице правописна грешка в изписването на постановлението.

Твърди, че е възможно да не му се отнемат точки на основание чл. 6, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 (т.нар. златен талон), както и водачът не може да провери колко контролни точки има, защото МВР не е осигурил възможността (след премахване на сините талони), и това е проблем с оглед правото да управлява МПС. Счита, че би следвало да е описано, че след влизане в сила, лицето ще разполага с 29 контролни точки. Твърди, че липсата на ясно наказание отнемане на точки на основание Наредбата (кумулативно с имуществената санкция) е в нарушение на основните принципи на ЗАНН - чл. 12 - губи се предупредителната цел на наказанието лишаване от точки, защото водачът няма да е наясно реално дали са отнети точки и съответно дали трябва да предприема действия, които да възстановят тези точки или да шофира попредпазливо. Жалбоподателят остава в неведение за своите права и задължения по този начин, а това е съществено нарушение на процесуалните правила, които не могат да се отстранят впоследствие.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление № 250252-000623 на ОДМВР – Смолян, като неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. На основание чл.

63, ал. 3 от ЗАНН претендира за направените разноски.

В о. с. з. жалбоподателят лично и с адв. А., поддържа изцяло жалбата, моли да се отмени НП, тъй като жалбоподателя е професионален шофьор и отнемането на 10 точки е неблагоприятно за него, излага подробни съображения. Претендира за разноски.

В о.с. з. въззиваемия не изпраща представител. С писмено становище, чрез юрк. В. оспорва жалбата и излага подробни съображения.

РП - Смолян, ТО - Девин не изпраща представител и не взема 2 становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание да бъде потвърдено, по следните съображения:

Установява се от показанията на свидетелите Р. С.а и С. М. – и двамата служители в РУ – Девин, че на 04.11.2025г. около 13:20 ч. в гр. Д., общ. Девин, движейки се с патрулния автомобил ***** от ул. О. посока ул. В.

Л. пред магазин „S MOBILE“ се разминали с лек автомобил „Ауди А 8“, сив на цвят, с регистрационен номер **** като при разминаване забелязали водача, че е без поставен обезопасителен колан. М. обърнал посоката на движение с патрулния автомобил в близост до „ПГЕ А. С. П.“ и водача на лек автомобил „Ауди А 8“ бил спрян за проверка на ул. Д. пред „СПА Х. - П.“ посредством подаден на водача звуков и светлинен сигнал. Същият автомобил спрял и полицаите отново видели, че водача е мъж и е без поставен колан. Свидетелят М. отишъл до спрения автомобил от лявата страна на водача, представил се и му поискал свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на МПС. От представените документи се установило, че водача е жалбоподателя К. И. Г., който е и собственик на управляваното от него МПС. В управлявания от Г. автомобил бил и свидетеля А. К.. Разяснено било на жалбоподателя извършеното от него нарушение.

За констатираното нарушение свидетеля Р. С. в присъствие на жалбоподателя и свидетеля С. М., му съставил АУАН Серия GA № 4288101/04.11.2025г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят получил препис от акта, но отказал да го подпише.

Жалбоподателят Г. е депозирал възражение против акта, моли да бъде отменен. Същият посочва, че на 04.11.2025г. е управлявал горепосочения автомобил в гр. Д. срещу магазин “S Mobile” и се разминал с патрулен автомобил, след което е продължил движението си по моста в посока към сградата на Община Девин. Патрулният автомобил го последвал и е бил спрян със светлинен и звуков сигнал, след което му била извършена проверка. По 3 време на проверката служителите му казали, че поводът за спиране е това, че е без поставен обезопасителен колан. Г. в своя защита твърди, че е бил с поставен колан и има свидетел.

С Наказателно постановление № 25-0252-000623/09.12.2025г. от Началника на РУ – Девин – Д. К., упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е наложил на жалбоподателя К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: ********** за това, че на 04.11.2025 г. в 13:26 часа, в гр. Д. на ул. В. Л., като Водач на лек автомобил, „АУДИ А 8“, с рег. № ****, при обстоятелства: в гр. Д. на ул. В. Л. до магазин „S Mobile“, с посока на движение към ул. Д. управлява личният си лек автомобил марка и модел „Ауди А8“, с рег. № ****, като допуска следното нарушение: 1. Водача управлява МПС от категория M1G без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано по време на движение.

Преценката на наказващия орган е, че установеното нарушение не е с пониска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение и в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, е извършил: 1. водач на МПС от категории М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7 ПР. 1 от ЗДвП му е наложил на основание чл. 183 ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 51.13 евро /100 лева/. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки. В НП е отразено, че към 09.12.2025г. на водача остават 39 контролни точки.

За случая е изготвена Докладна записка от инспектор „пътен контрол“ при РУ – Девин – Д. Ч., с предложение възражението на К. И. Г. против съставеният акт са изложени подробни съображения.

Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите С. М. и Р. С., които са еднопосочни, непротиворечиви и изграждат гореизложената фактическа обстановка, както и отчасти показанията на свид. А. К.. Съдът не приема за обективни показанията на свид. А. К. в частта относно твърденията му, че към момента на проверката Г. е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като това твърдение противоречи на всички други доказателства, както и 4 на показанията на свидетелите С. М. и Р. С., които са преки очевидци.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Безспорно се установи, от събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на ЗДвП. Същият е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с рег.

№ ****, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение. Съгласно императивната норма на чл. 137а ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

При направена служебна справка се установява, че техническите характеристики на лек автомобил марка „Ауди А8" включват 5 места за сядане, т. е. автомобилът безспорно се числи към една от категориите в чл.

137а от ЗДвП, а именно категория М1. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните по делото доказателства недвусмислено налагат извода за осъществено нарушение от страна на жалбоподателя.

Разпитаните по делото свидетели са категорични относно обстоятелството, че докато е управлявал лекия автомобил, жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан. От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на 04.11.2025 г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан, с който е бил оборудван автомобилът му.

Превозните средства са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно за това същите са обезопасителни и следва да се използват 5 по указания ред. Служителите на реда извършили проверка на жалбоподателя Г. са категорични, че водачът не е имал поставен обезопасителен колан, поради което и при забелязаното нарушение органите на реда са взели отношение. По делото не са ангажирани доказателства, че Г. е лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан /съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП/. Липсват доказателства Г. да попада и в другите изключения, предвидени в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Г. на датата, посочена в АУАН и НП, е управлявал МПС, респективно е имал качеството на водач на МПС по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е изпълнил задължението си по закон да бъде с поставен обезопасителен колан по време на управление, респективно е извършил нарушението, за което е санкциониран.

Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както и задължението си да носи предпазен колан. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.

В разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е предвидено да се наказва с глоба с фиксиран размер от 100 лева /51.13 евро/ за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Определеното от наказващият орган наказание е в рамките на предвиденото от закона и същото се явява правилно и законосъобразно определено.