Решение № 98 от 18.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1791/2022
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 18.01.2023
- В сила
- 31.03.2023
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.158 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 7, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. П., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330201791 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 51078-S005785/11.07.2011г. на *** на ТД НАП - П., с което на „Винарска изба Б. - България”АД, ЕИК 160138359 адрес гр. Б., обл. П., ул. ”З.ш.” № 1 са наложени два броя административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 500 /петстотин/ лева за нарушения по чл. 7, ал. 3, вр чл.158 от КСО.
Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и становище от управителя, който се яви в насроченото по делото открито съдебно заседание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ТД НАП -гр.П., намира жалбата за неоснователна. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима за разглеждане предвид произнасянето по ЧКАД 1
№ 1365/22г на Административен съд гр. П., а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът се присъединява към възприетата от въззиваемата страна фактическа обстановка, а именно:
През м.10. 2010г била извършена проверка на дружеството жалбоподател с оглед спазване нормите на КСО във връзка с допълнителното задължително осигуряване на работещите в дружеството.
Установено било, че за 29 лица за периода от 01.08.2010 г. до 31.08.2010 г. за трета категория труд не са внесени вноските за ДЗПО/УПФ/, като срокът за това е бил до 30.09.2010 г. За месец август 2010 г., възнагражденията били начислени на 30.09.2010 г., но не били изплатени и дължимите вноски за ДЗПО в размер на 403,04 лева, е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът тоест до 30.09.2010 г., като след тази дата дружеството се намира в нарушение. Същите не били внесени и към момента на съставянето на АУАН. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 158, вр. чл. 7, ал. 3 КСО.
Също така за нарушението по т. 2 жалбоподателят не е спазил срокът за внасяне по сметката на ТД на НАП П. дължимите осигуровки за допълнително задължително пенсионно осигуряване за периода 01.08.2010 г. до 31.08.2010 г. на работещото в дружеството едно лице по трудово правоотношение при условията на втора категория труд в законоустановения срок до 30.09.2010 г. По този начин отново била нарушена разпоредбата на 158 вр. чл. 7, ал. 3 КСО.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от писмените доказателства приложени по делото, които Съдът възприема и кредитира като обективни и кореспондиращи помежду си. Следва да се посочи, че не се споделя възражението на дружеството жалбоподател за наличието на по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ЗАНН, тъй като макар да е налице отмяна на нормата на чл.7, ал.3 КСО към момента на деянието, неплащането на вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване и понастоящем е нарушение, което е скрепено със санкция, макар не по нормата на чл.355 от с.з. В този смисъл деянието продължава да бъде нарушение.
В случая обаче основателно е възражението, че давността за административно наказателно преследване е изтекла в конкретния казус.
2
Макар АУАН да е бил съставен на ръба на тримесечния срок по чл.34 ЗАНН, то оказва се, че процесното НП издадено въз основа на него не е връчено по надлежния ред дори към началото на 2022год. Еднократното посещения на адрес на 12.10.2011год. се оказва недостатъчно, за да се приеме, че е търсен нарушителя, но като не е намерен на него, са били налице основания за извършено връчване по реда на чл.58 ЗАНН на 25.04.2019г., тъй като в промеждутъка от време не са били извършвани никакви действия по опит за връчване на процесното НП. Още повече налице са данни, че и след 12.10.2011г. представител на дружеството е бил намиран по адрес на производствения обект за връчване на други документи. Действително през м.02.2022г. представител на дружеството разбрал за процесното НП, но така и не му било връчено с аргумента, че вече е влязло в сила, поради връчването по реда на чл.58 ЗАНН с отбелязване от наказващия орган. Погрешно извършеното действие обаче опорочава процеса и следва да се посочи, че още към м.03.2015г. е била изтекла погасителната давност за административно наказателно преследване. Това е така, защото по въпросите изключващи отговорността, какъвто несъмнено е института на давността, според нормата на чл.11 ЗАНН приложение намират и разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл.
80, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл. 34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото е изтекъл предвидения от закона абсолютен давностен срок от 4 години и половина, съгласно който независимо от спирането и прекъсването на давността административно-наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1 /2 предвидения такъв. Така определения абсолютен давностен срок е изтекъл през август 2014г. Няма как лице извършило административно нарушение да бъде поставено в понеблагоприятно положение от лице наказазуемо за извършено престъпление.
Това налага отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното производство на осн. чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател сумата в размер от 150 лева, представляваща дължима държавна такса от последното за образуването на 3
КЧАД № 1365/2022 г. по описа на Административен съд гр. П..
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 51078-S005785/11.07.2011г. на *** на ТД НАП - П., с което на „Винарска изба Б. - България”АД, ЕИК 160138359 адрес гр. Б., обл. П., ул. ”З.ш.” № 1 са наложени два броя административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 500 /петстотин/ лева за нарушения по чл. 7, ал. 3, вр чл.158 от КСО.
ОСЪЖДА Национала Агенция по Приходите да заплати на „Винарска изба Б. - България”АД, ЕИК 160138359 сумата в размер от 150 лева, представляваща платена държавна такса за образуване на КЧАД № 1365/2022 г. по описа на Административен съд гр. П..
ПРЕКРАТЯВА настоящото дело. администартивно-наказателното производство по
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4