Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 817 от 31.07.2023, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1412/2023
Вид
Решение № 817
Подписан
31.07.2023
Състав
АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 817 31.07.2023 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тридесет и първи юли две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска Атанасова при секретаря Десислава Фотева, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1412 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по повод жалбата на С.А.Ш. с ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, с адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг“, апарт хотел „Гербер резиденс“ № 2, ет. 5, ап. А95, против Решение № 10947 от 05.07.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че отказът за предоставяне на международна закрила е издаден в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, а е подходил формално към своите задължения.

Наред с това се сочи, че не е събрана от органа подробна информация за състоянието на сигурността в Русия. Жалбоподателят счита, че от събраните по административната преписка доказателства се установява наличието на законоустановените предпоставки за предоставяне на исканата закрила, като в тази връзка отбелязва, че основателно се страхува от преследване в държавата си по произход и това преследване е по причина неговата националност- гражданин на Руската федерация и принадлежност към определена социална група- лице от мъжки пол, което подлежи на мобилизация за военна служба. Счита, че посочените причини да напусне държавата си по произход могат да бъдат квалифицирани като преследване спрямо него по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. По същество се иска отмяна на решението.

В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата.

Счита, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Отбелязва, че е проведено интервю, за което е съставен съответния протокол, и е предоставена възможност на чужденеца да изложи подробно своята бежанска история. Заявява, че е осигурена на същия възможност да се ползва в производството от родния си език, както и че същият е информиран за процедурата, която ще се следва. Счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като във връзка със заявените от жалбоподателя опасеният от мобилизация, сочи, че в Руската федерация няма скрита такава, в смисъл на принудително призоваване на участие в бойни действия. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

Жалбоподателят С.А.Ш. депозирал в Държавната агенция за бежанците при МС молба с вх. № РД09-3895 от 18.10.2022 г. за предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. По повод подадената молба бил съставен Регистрационен лист с рег. № УП21884/18.10.2022 г., съдържащ лични данни, установени от представен национален паспорт, както следва: Ш. С.А., гражданство- Руска федерация, роден на *** г. в Руска федерация, Омская област, град Тюкалинск, с постоянен адрес:***, атеист, с висше образование, икономист, женен. На същата дата били връчени на Ш. указания относно процедурата, която ще се следва, правата и задълженията му в производството, ведно с покана за явяване в ДАБ за провеждане на интервю.

На 22.11.2022 г. в РПЦ София било проведено интервю с Ш., за което бил съставен протокол (на л. 23 и сл. от делото). Пред интервюиращия орган същият посочил, че е напуснал легално Русия на 12.10.2022 г., с полет до гр. Истанбул, след което с автобус пристигнал в Република България. От 2011 г. посещавал неколкократно Република България, тъй като придобил недвижим имот. Заявил също, че е руснак; не е преследван заради принадлежността си към тази етническа група; атеист е; не е имал проблеми заради религията; не членува в политическа партия или организация; не е член на въоръжена групировка или паравоенно формирование; не е бил задържан или арестуван; върху него не е оказвано насилие в Русия; срещу него не е възбуждано съдебно дело и не е осъждан; женен е и има едно дете, а понастоящем съпругата му е бременна с второ дете и се намира в Москва. Като причина за напускане на страната си посочил войната в Украйна и мобилизацията в Русия, обявена през м.септември 2022 г., като заявил, че е против войната и не желае да бъде мобилизиран, тъй като я смята за нечестна и несправедлива, не иска да убива и да бъде убит, а за дезертьорство се предвижда лишаване от свобода за срок от 15 години. В Руската федерация се укривал по всякакъв начин, за да не получи повиквателна. Преди 15 години, когато работел в банка за кредитиране на малки бизнеси, имал проблем с един от кредитополучателите, който не заплащал вноските си по кредита. Бил посетен от служител на ФСБ, който му оказал натиск и го заплашвал със затвор, в случай че се занимава с нередовния кредитополучател, но след като се обърнал към службата за безопасност към банката, въпросът бил решен и за Ш. нямало последствия от тези заплахи.

По делото е представено писмо с рег. №

УП21884 от 02.12.2022 г. от Държавна агенция „Национална сигурност“, с което е уведомена ДАБ, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя Ш., в случай че отговаря на условията на ЗУБ.

Въз основа на установените в хода на производството данни е изготвено становище на гл.експерт в „ПМЗ- Овча купел“ при РПЦ- София, с предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Ш..

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. След анализ на причините за напускане на Руската федерация от търсещия закрила чужденец и заявените от него обстоятелства, сочени като основания за предоставяне на търсената закрила, и данните от изготвена справка на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, е прието от административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. В решението е посочено, че чужденецът не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на заявените от същия опасения, че ще бъде мобилизиран, се сочи, че спрямо него не са предприемани никакви конкретни мерки за мобилизирането му в руската армия, а твърденията му са базирани на предположения.

По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут, е посочено от органа, че в молбата за закрила липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се установява чужденецът да е бил принуден да отпътува от Руската федерация, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Напуснал е легално страната си по произход. Спрямо него не са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му от официалните руски власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Въз основа на тези данни е формиран извод, че не съществува риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Относно възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е посочено в решението, че не е налице информация, която да сочи влошаване на обстановката в Русия, достигаща границите на безогледното насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Формиран е също извод за отсъствие на предпоставките, установени в чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото не е заявено от молителя, че член на семейството му има предоставен статут в Република България, както и че не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като лицето не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер.

В съдебното производство е представена справка с вх. № ЦУ 829 от 15.06.2023 г. от дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в която е отразено, че съгласно Федералния закон на Руската федерация от 1998 г. руските граждани от мъжки пол на възраст между 18 и 27 години подлежат на наборна военна служба за срок от 1 една година, но тези наборници не се изпращат в Украйна. Изпълнението се извършва въз основа на повиквателна за руските граждани. В чл. 23 от същия закон са определени няколко категории лица, които не подлежат на наборна военна служба и такива с право на освобождаване от призовка за изпълнение на военна повинност. Лицата се набират два пъти годишно от 1.04. до 15.06 и от 01.10. до 31.12. Със закон от 28 май 2022 г. е премахната горната възрастова граница. Предвидена е възможност за замяна на военната служба с алтернативна гражданска служба.

В т. 3 на справката са посочени последиците при отказ от военна служба. Посочено е, че след обявяване на частична мобилизация на 21.09.2022 г., руската Дума предприема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Прието е изменение на Наказателния кодекс на РФ, като са увеличени сроковете на наказание „лишаване от свобода“ за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. В справката е посочено, че отказ от участие във военни или бойни действия ще се наказва с лишаване от свобода до три години, а при тежки последици- до 10 години. Предлага се да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт.

В т. 4 на справката е посочено, че на

31.03.22 г. е подписан указ на президента за набиране на 134 500 нови наборници, като част от годишния пролетен набор на Русия, като по информация от МО, повиквателните нямат нищо общо с конфликта в Украйна, а според т. 5 от самото начало на инвазията в Украйна руските власти отхвърлят твърденията, че планират въвеждане на военно положение и че ще спират мъже в годна за изпълнение на военна служба възраст да напускат Русия. Отбелязано е, че не е постановена обща мобилизация на населението, а във военните действия участват професионални и договорни войници, заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и с мъже, вербувани в Донецка и Луганска народни републики в района на Донбас в Източна Украйна.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган- председател на Държавна агенция за бежанците при МС, в рамките на предоставените му с чл. 75, ал.1 от ЗУБ правомощия. Издадено е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.