Решение № 717 от 18.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Б., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120202312 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от задържаното лице - жалбоподателя К. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в град ..., против Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-180 от 04.06.2023 година, издадена от Г. Н. К., на длъжност к. н. о. при П. РУ на МВР – Б., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва се, че позоваването, че има нанесена лека телесна повреда, не отговаря на законовото изискване за изложените фактически основания за издаването й, което се квалифицирало като нарушение за изискването за форма. Не са били налице и правните основания за издаването й, защото не било посочено по категоричен начин какво е престъплението, извършено от жалбоподателя.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Пълномощникът му адв. Т. представя писмено становище, с което посочва, че в жалбата не е посочен закон, което да е послужило като основание за задържането и липсвали мотиви, като с това се доразвива жалбата.

1

Жалбоподателят представя нови гласни разпитани две лица в качеството на свидетели. доказателства.

Бяха

Ответникът по жалбата - Г. Н. К., на длъжност к. н. о. при П. РУ на МВР – Б. – редовно призован, се явява лично в заседанието, като излага съображения за неоснователност на жалбата. Наведените аргументи за извършен побой над задържания отрича, тъй като при освобождаването му вероятно се е случило нещо, заради което три дни след това е потърсил съдебен лекар.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема на първо място, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока на чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Изготвена е в предвидената форма и е придружена с необходимите приложения. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика, както и удостоверение, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, тъй като съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане, връчена е на адресата, който отказва да я подпише. Отказва да приеме екземпляр, като за отказа се е разписал свидетел, посочен с трите имена в заповедта. Заповедта съдържа задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Има вписани името и длъжността на служителя, издал заповедта, както и данни, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта, като лицето-жалбоподател я е подписало.

Било е предоставено копие от заповедта, но жалбоподателят е отказал да я получи, както и да я подпише.

2

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, защото има данни, че на 04.06.2023 година, около 17:00 часа, в ж.к. „З.“ бл. ..., в и. з. „Е.“ е причинил лека телесна повреда – болка и страдание на бременна жена, като правната квалификация е по чл. 131, ал. 1, т. 4 /без да е посочено от кой закон/, за което ответникът твърди, че има образувано бързо производство по описа на П. РУ – Б..

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.

22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, 3 при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. В изпълнение на указание на съда са представени доказателства, като сред тях са налични становище от ответника, обжалваната заповед, длъжностна характеристика на ответника, както и удостоверение, че е служител на МВР и длъжността му. В заповедта е посочено, че е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на бременна жена, като е посочена правната квалификация, съответстваща на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, в който е посочено, че за причиняване на телесна повреда на бременна жена, наказанието е при лека телесна повреда, болка и страдание по чл. 130, ал. 2 от НК до една година „лишаване от свобода“ или „пробация“. Въпреки, че не е посочен Наказателният кодекс, посоченото основание съдържа достатъчно данни, от които да се извлече извод за извършено общественоопасно деяние, квалифицирано като телесна повреда и последиците от нея болка и страдание.

Посочено е, че пострадалото лице е бременна жена. От данните на ответника става ясно, че не само пострадалата, но и извършените записи в игралната зала посочват, че пострадалата е имала качество на крупие, т.е. тя е била в качеството на длъжностно лице, на което е нанесена лека телесна повреда при изпълнение на служебните му задължения. В този смисъл съдът счита, че следва да се даде вяра на казаното от ответника, че по повод на този инцидент е образувано бързо производство по описа на П. РУ – Б.. По мнение на съда от събраните доказателства до този момент се установява и подкрепя изводът на административния орган, че задържаният е евентуално извършител и съпричастен към престъплението, описано в тази заповед.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния 4 акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че жалбоподателят е евентуален извършител на престъплението, каквото е и твърдението в мотивите за издаването на заповедта. Обективно същият е бил открит в дома си, бил е задържан. Изгледани са били записи от камери, находящи се в игралната зала. Вероятно са били снети и обяснения от пострадалата. Тези данни, по мнение на съда, са достатъчни, за да може спрямо него законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда.

В случая освен, че не е посочен наказателния закон, подробно и изчерпателно е дадено описание на деянието и е било достатъчно засегнатото лице да разбере на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършил, т.е. да е разбрал по повод на какво е формирано подозрението срещу него.

Налагането на принудителната административна мярка „Задържане за срок от 24 часа” в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е бил изводът на полицейския служител, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието. След задържане на лицето, със същия според свидетеля С., не са били провеждани съответни действия, не е бил поканен да дава обяснение, но вероятно в следващите дни са извършени тези действия по образуваното бързо производство. Докато е бил задържан за 24 часа, жалбоподателят се е възползвал от правото си на телефонен разговор, обадил се е на свидетелката О. В., която пък от своя страна е потърсила свидетеля С., който незабавно се явил в П. РУ – Б. в качеството му на адвокат и му е било осигурена среща с жалбоподателя, като е провел с него разговор.

Разбрал е за какво е задържан и е изчакал дали ще бъдат проведени процесуално-следствени действия. Такива не са били проведени, поради късния час, след което жалбоподателят е бил освободен на следващия ден към 16:50 часа, както е отразено в заповедта, т.е. той е бил освободен много преди изтичане на максималния срок от 24 часа.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на 5 принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганите ограничения с необходимостта за постигане на законовата цел. Налагането на ПАМ „Задържане за срок от 24 часа” е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правото за зачитане на личната свобода.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нарушена процедура по издаване на административния акт и за липса на съответни реквизити в него. Не намира посочените пороци. Приложеният документ за медицински преглед, тъй като е издаден два дни по-късно, не може да послужи като някаква индиция за действия на полицейски органи над задържания непосредствено след освобождаването му от районното управление. Не е ограничено и правото му на обжалване, защото в рамките на задържането си е успял да упълномощи защитник и чрез него да депозира жалбата в съда.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.