Решение № 3562 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507690 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците по иска А. Н. Г., чрез адв.

В. С., и Б. С. Г., чрез адв. С. Д., срещу решение № 20072472 от 19.03.2021 г. по гр.д. № 5439/2020 г. на СРС, ГО, 120 състав, както следва:

А. Н. Г., чрез адв. В. С., обжалва решението, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че същият дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделност, сумите: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 3265,33 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 344,20 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 15.09.2017 г. до 13.11.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 17,91 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.10.2016 г. - 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 2,90 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода от 01.12.2016 г. до 13.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66467/2019 г. на СРС, ГО, 120 състав, както и в частта, с която ответниците е осъден, на основание чл. 78, ал.

1

1 и ал. 8 ГПК, да заплати на дружеството сумата 304,92 лв. съдебни разноски;

Б. С. Г., чрез адв. С. Д., обжалва решението, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделност, сумите: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 3265,33 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 344,20 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 15.09.2017 г. до 13.11.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 17,91 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.10.2016 г. - 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 2,90 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода от 01.12.2016 г. до 13.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66467/2019 г. на СРС, ГО, 120 състав, както и в частта, с която ответниците е осъден, на основание чл. 78, ал.

1 и ал. 8 ГПК, да заплати на дружеството сумата 304,92 лв. съдебни разноски.

С жалбите се поддържа неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че в случая Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването не намира приложение, тъй като в имота няма отоплителни тела, както и че лихвите за забавено плащане на главниците за услугата дялово разпределение не се дължат, тъй като по делото няма доказателства за отправена покана от ищцовото дружество към ответниците за заплащане на тези суми. В жалбата на А. Г. се твърди също, че той не дължи обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия, тъй като на негово име никога не са били издавани фактури, съответно не е знаел за задълженията и няма как да е изпаднал в забава.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не са подадени отговори на въззивните жалби от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД. С молба от 26.05.2022 г. и с молба от 22.03.2023 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Иска се да не бъдат присъждани адвокатски възнаграждения на насрещните страни, тъй като не са представени доказателства за реалното им заплащане, евентуално се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същите.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и 2 прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Претенциите са предявени срещу всеки от ответниците при условията на разделност, независимо от възможността да се иска солидарното им осъждане на основание чл. 32, ал. 2 СК. Солидарността е предвидена в интерес на кредитора и няма пречка същият да не се възползва от това право, а да претендира разделно осъждане на всеки от длъжниците.

Предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи, при условията на разделност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ, по 3393,57 лв. - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2019 г., за процесния топлоснабден имот, следва да бъдат уважени за размерите от по 1408,61 лв. за всеки от тях - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2019 г., за процесния топлоснабден имот.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 3 наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответниците - потребители са се задължил да заплащат цената за същата, при договорените условия и срокове. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 177/05.10.2004 г. по описа на нотариус Д. Т., ответниците А. Н. Г. и Б. С. Г. са собственици на процесния апартамент № 80, находящ се в находящ се в гр. София, ж.к. *******. Няма данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период са действали различни общи условия: от 01.05.2016 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2019 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

В процесния период (01.05.2016 г. – 30.04.2019 г.) ищецът е доставил топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна за сградна инсталация, но не и топлинна енергия за отопление на имота. Това обстоятелство се установява от заключението на вещото лице по съдебнотехническа експертиза, според което в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не е имало монтирани топлоразпределители, като е посочено, че тези данни са взети от дружеството, извършващо дяловото разпределение. От съдебнотехническата експертиза се установява и стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване – по 1634,86 лв. за всеки ответник. Установява се също, че бл. 80, находящ се в гр. София, ж.к. *******, в процесния период, е бил непрекъснато топлоснабден.

Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на 4 дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Горното налага извод за дължимост от ответниците по иска на сумата от по 1634,86 лв. за всеки от тях, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване периода за 01.05.2016 г. - 30.04.2019 г., за апартамент № 80, находящ се в находящ се в гр. София, ж.к. *******.

Възраженията на ответниците, направени в отговорите на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца, са основателни за периода 01.05.2016 г. – 30.09.2016 г., за който период се дължи общо сумата 452,50 лв. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г. (вземанията, дължими за времето от 01.05.2014 г. до 09.08.2016 г. вкл.), е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от кредитора на фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана от кредитора. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2016 г. (тези от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл.) е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.11.2019 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.05.2016 г. – 30.09.2016 г., възлизащи на 452,50 лв. – цена на доставена топлинна енергия.