Решение № 38 от 28.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ямбол, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600054 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба от служебния защитник за проверка на невлязлата в сила осъдителна Присъда № 12/03.02.2023г. по НОХД № 202 32310200057/2023г. по описа на РС – Елхово.

С присъдата, предмет на проверка, подсъдимият С. Х., гражданин на ******* ******* ********, е осъден за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че:

На **.**.****г. в района на гранична пирамида № 1 93, находяща се в землището на с. *****, Община Болярово, област Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

При условията на чл.54 от НК, за извършеното престъпление на подсъдимия са наложени наказания от три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

По отношение разноските за преводач в досъдебна фаза е приложена разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК, като е взето решение те да останат за 1 сметка на органа, който ги е направил.

В жалбата се поддържа развитото и пред районния съд становище за приложимост на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, като се счита, че подсъдимият е извършил деянието с цел търсене на закрила в Република България от съществуващата в държавата му по произход реална опасност за неговите живот и здраве, породени от непрекъснатите военни действия и тежки атентати. На това основание се претендира за изменение на присъдата чрез прилагане на горепосочената норма.

На основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК, по отношение на въззивника подсъдим съдебното следствие и пред настоящата инстанция се проведе при задочно производство, с участие на служебен защитник – адвокат, който поддържа изцяло жалбата и направеното с нея искане за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК. Пледира за изменение на присъдата чрез ненаказване на подсъдимия.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционната присъда намира за законосъобразна и обоснована, и предлага да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Анализирал е всички събрани по делото доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил е убедителни мотиви кои доказателствени източници кредитира и защо. В резултат на правилен доказателствен анализ е приел за установени съответни на доказателствата фактически положения, които се споделят от настоящия състав, и в общи линии се свеждат до следното:

Подсъдимият С. Х., роден на **.**.**** г. в гр. ***** , *****, бил гражданин на ******* ******* ********. Поради военните действия в родината му по произход , през есента на 20** г. заедно със свой роднина напуснал ***** и влязъл нелегално на територията на Република Турция .

Отишъл в гр. Истанбул, където се срещнал с друг свой роднина. Тримата решили да се придвижат до Германия и да се установят при брата на подсъдимия, който живеел там. Тъй като нямали изискуемите документи и разрешение за влизане на територията на страна от Европейския съюз, решили да преминат нелегално и през турско-българската граница. За целта по време на престоя си в Република Турция се свързали с неустановено лице 2 каналджия, с който се договорили срещу сумата от п о 4500 евро на човек непознатият да им помогне да преминат нелегално в България, а оттам - в Сърбия. Съгласно уговорката, подсъдимият предал сумата от 4500 евро на друго непознато лице, посочено от каналджията, след което на **.**.****г. Х. и още седем сирийски граждани били откарани с два автомобила до гориста местност в близост до турско-българската граница от двама водачи от афганистански произход. Упътвани от водачите, сирийците п родължили да се движат пеш и след няколко часа стигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата. През деня останали на мястото и на **.**.****г. вечерта подсъдимият, заедно с останалите лица от групата, преминали през границата на Република Турция в Република България през отвор във възпрепятстващото съоръжение в района на гранична пирамида № 193, находяща се в землището на с. ***** , Община Болярово, обл. Ямбол. После продължили движението си през гориста местност във вътрешността на страната, като избягвали да влизат в населените места. След няколкочасов преход, в ранните часове на **.**.****г. подсъдимият и останалите лица стигнали в близост до асфалтов път. По указания от водачите останали на място, за да изчакат пристигането на автомобили, с които да продължат движението си. Малко след това на пътя спрял лек автомобил „*****“ с транзитен номер *******. Подсъдимият и още двама от групата влезли в багажното отделение, а останалите пет лица се качили в купето. След това водачите останали на място, а подсъдимият и спътниците му продължили към вътрешността на страната с автомобила.

Около 07:30 часа на **.**.****г. свидетелите М. М. и М. М. - старши тактически полицаи в Сектор „Специализирани тактически действия“ при РД „ГП“ – Елхово, установили горепосочения автомобил при движението му по пътя от с. Деница към с. Оман, и след преследване успели да го спрат в с.

Голямо Крушево. Ус тановило се, че в автомобила пътуват осем чужди граждани без документи за самоличност, сред които и подсъдимия Х..

Пътниците били задържани и конвоирани до помещение за задържани лица в ГПУ – Елхово.

Към момента на извършване на деянието и към **.**.**** г., откогато датира приложената по делото справка за съдимост рег. № ********************, подсъдимият Х. е неосъждан.

По отношение на правно значимите обстоятелства, в т.ч. начина и причините за влизане на територията на Република България, така възприетата фактология съвпада с фактическите положения, които районният съд е приел за установни, и се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия в досъдебна фаза, дадени в присъствието на защитник и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите М. М., М. М., Г. Д. и Т. П., както и от приобщените по делото писмени доказателства. ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо 3 друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване на деянието.

Въпреки липсата на противоречиви доказателствени източници, решаващият съд е обсъдил обстойно всички доказателства и с основание е кредитирал изцяло показания на свидетелите М., М., Д. и П., като е съобразил, че по отношение на съставомерните обстоятелства, а и в детайли, показанията на тези свидетели кореспондират както помежду си, така и с обясненията на самия подсъдим.

При тази правилно изяснена фактическа обстановка, която не се оспорва от защитата, решаващият съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че извършеното от подсъдимия покрива обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като:

На **.**.**** г. в района на гранична пирамида № 1 93, находяща се в семлището на с. *****, Община Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Проверяващата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд за обективна и субективна съставомерност на извършеното по горепосочения текст от наказателния закон.

От обективна страна несъмнено е налице осъществено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин от целия доказателствен материал. От една страна, по делото е безспорно установено, че към **.**.****г. подс. Х. не е притежавал виза, удостоверяваща правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република Турция . От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен контрол . Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република Турция с Република България, от турска на българска територия. Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти. При това положение, след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените 4 за това места и без знанието и разрешението на граничните власти, ЕРС правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.

Относно субективната страна на извършеното правилно е прието, че подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е знаел за съществуването на всички обективни признаци, а именно, че не притежава необходимите документи и разрешение на граничните власти за влизане в страната, че преминавайки през отвор в изграденото на границата с Република Турция възпрепятстващо съоръжение преминава през държавната границата в нарушение на установения гранично-пропускателен режим, и пряко е целял това. Или, същият ясно е съзнавал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, предвиждал е и целял настъпването на общественоопасните последици.

Поради горните съображения настоящият състав счита, че решаващият съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил състава престъплението по чл.279 ал.1 от НК, и правилно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.

ЯОС изцяло се солидаризира и със становището , че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, както претендира защитата, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република България по причини, различни от посчените в чл.8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза и от действията му след извършване на деянието е видно, че същият доброволно е напуснал както страната си по произход, така и Република Турция, с намерение да се установи да живее при брат си в Германия. Наред с това, в продължение на три дни след влизане в страната не се е представил на компетентните органи и не е посочил уважителни причини за незаконното си влизане, съобразно разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗУБ, а се е укривал. Липсват данни, а и твърдения, същият да е бил преследван в Сирия или в Турция заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При това положение ЕРС обосновано е заключил, че влизането на подсъдимия в страната не е реализирано с цел ползване на гарантираното от чл.27, ал.2 от Конституцията на РБ право на убежище, и законосъобразно го е санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.