Решение № 88 от 18.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Разград, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №22 от 15.04.2025г. по нохд № 12/2025г. РС-Разград е признал подсъдимия И. П. И., за виновен за това, че на 27.12.2024г. в гр. Разград управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,745 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК същото е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 343б, ал.

5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ с рег.

№ ***, собственост на подсъдимия И. П. И., който автомобил е послужил за извършване на престъплението. Подсъдимият е осъден да заплати и направените на досъдебното и съдебно производство разноски.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. И. Д. Д., защитник на подсъдимия И. П. И.. Счита присъдата за неправилна, тъй като е допуснато съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като визира нарушение на чл.13, чл.15, чл.55, чл.107 ал.2 и ал.5 от НПК. Сочи, че не е било уважено направеното 1 доказателствено искане за изискване на записите от ОД на МВР Разград с оглед твърденията на подсъдимия, че е употребил алкохол в периода след даване на проба с техническо средство „дрегер“ и преди даване на кръвна проба в МБАЛ-Разград, когато е престоявал предимно в автомобила си и полицейските служители не са имали видимост към него.

Неправилно било прието писмено доказателство-лист за преглед на пациент от 27.12.2024г., тъй като същият бил съставен на основание чл.20 ал.3 от отменената Наредба №49 от 18.10.2010г. на Министъра на здравеопазването, а не по Наредба №1/19.07.2017г. относно реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Както, че съдът отказал да допусне почеркова експертиза, която да изследва оригинала на приетия лист за преглед на пациент и протокол за медицинско изследване от 27.12.2024г. във връзка с това дали текста е изписан и подписа е положен от д-р Х. Х.. Изразява съмнения, че е направено подписване по повод на настоящото съдебно производство както, че протокол от 27.12.2024г. е документ с невярно съдържание, като излага съображения за това, че двата документа сочат за взета кръвна проба от различни лица - д-р Х. и мед. сестра О.а. Изразява съмнение и във верността на приложената Декларация за съгласие, в която е посочен час на разпечатването и 6:59 часа, а в лист за преглед на пациент е посочено, че е постъпил в 6:59 часа и е напуснал в 7:09 часа, като според защитата е невъзможно за 1 минута от постъпването му да организират изготвянето на тези документи, извършването на дезинфекция съгласно изискванията на Наредба №1/2017г. и вземането на кръвна проба и това да е станало в 7 часа. Твърди се, че подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление при положение, че съдържанието на алкохол в кръвта му не е установено по надлежния ред, тъй като процедурата на Наредба №1/2017г. е съществено нарушена. А именно нарушение на чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата относно срока за явяване в медицинско заведение. Друго съществено нарушение е, че не може да се установи в колко часа е взета кръвната проба на И., което е нарушение на чл.13 от същата наредба, както това, че изобщо липсва съставен журнал на лечебното заведение, съгласно изискванията на тази разпоредба. Като приложеният лист за преглед на пациент не следва да се обсъжда, тъй като е дописан от трето лице, след съставяне на документа. Което води до необоснованост на съдебно-медицинската експертиза, въз основа на която е формулирано обвинението, че е управлявал МПС с 1,745 промила концентрация на алкохол в кръвта. Също така се сочи за нарушение на чл.22 ал.2 от Наредбата, тъй като според химическата експертиза кръвната проба на И. е изследвана еднократно. Отделно сочи и за нарушение на чл.18 от Наредбата, тъй като не е спазено изискването за съхранение на пробите кръв при температура от +4 до +8 градуса, тъй като счита, че хладилната чанта в полицейския автомобил, където е била кръвната проба е следвало да бъде заредена с нови батерии или най-малкото е включена към електрическото захранване на автомобила, за да се поддържа съответната температура както това, че в същата е следвало да има термометър, но такъв е нямало. Предлага присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението, за което е предаден на съд.

Препис от жалбата е връчена на РРП, като не са били депозирани възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на 2 подсъдимия – адвокат Д. на същите основания изложени в първоначалната и допълнение към нея.

Адвокат Д. излага съображения за това, че в мотивите си РС е посочил, че максималния срок за явяване е 120 минута съгласно чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата, а в случая тази разпоредба е неприложима, тъй като проверката се е осъществила на територията на града. Сочи, че не е установен часът, в който кръвната проба е взета и кой точно го е направил. Съгласно чл.13 от Наредбата часът на пробата следва да намери отражение в журнала, а такъв изобщо не е бил съставен, което е изключително сериозно нарушение.

Единственото друго място, където този час може да намери отражение е в протокола за медицинско изследване, където час не е вписан. Поради което не е доказана точната концентрация на алкохол в кръвта на И. И., което е най- съществени въпрос, тъй като според концентрацията се определя дали деянието е съставомерно по смисъла на НК, или е административно нарушение. Както, че с журнала се доказва съгласието на лицето да даде кръвна проба. Възразява за това, че химическото изследване е извършено в нарушение на Наредбата, според която то трябва да е двукратно. Счита, че присъдата следва да бъде отменена, а подсъдимият бъде признат за невиновен.

Подсъдимият И. П. И. поддържа казаното от защитника си.

Представителят на ОП-Разград изразява становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че първият съд е подробно е изяснил всички факти, обстоятелства, възражения на защитата за часа, подписите. Както и това, че в настоящото заседание допълнително със свидетелски показания се установява как и кога е взета пробата, като счита, че не са допуснати нарушения на Наредбата при вземане на кръв от И. И., както и на времето за даване на кръвна проба. Пледира за потвърждаване на присъдата.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал.6 НПК. Въззивният състав намира, че районният съд е събрал необходимите за изясняване на истината доказателства и не е допуснал ограничения на правата на страните.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на събраните по делото доказателства. От събраните по делото такива се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. И. живеел в гр. Разград. Той бил правоспособен водач на МПС притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № 284157148, издадено от ОД на МВР Разград на 14.11.2019г. и валидно до 14.11.2029г.

Вечерта на 26/27.12.2024г. подсъдимият употребил алкохол – бира и вино. Рано сутринта на 27.12.2024г. – около 05,35ч. управлявал автомобила си „Ауди“ модел “А4 Авант“ с peг. №*** по бул. „Априлско въстание“ в гр. Разград. Там бил спрян за проверка от полицейски служители - свидетелите Т.Т. и Л.Г. - двамата като дежурни служители на ОДМВР-Разград извършвали рутинни проверки за употреба на алкохол от водачи на МПС. Те извършили 3 проверка на подс. И. като проверили документите му и установили неговата самоличност. В автомобила заедно с подсъдимия пътувала свидетелката А.Н. - на дясната седалка до водача.

Полицейските служители преценили, че следва да изпробват подсъдимия за употреба на алкохол, тъй като имал мирис на алкохол. Така на 27.12.2024г. в 05.38ч. подс. И. И. бил изпробван от служителите с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARPM0423 за наличие на алкохол. Скалата на техническото средство отчела, че подс. И. бил с 1,44 промила алкохол в издишания въздух. Подсъдимият не се съгласил с този резултат и заявил пред полицейските служители, че предната вечер бил употребил алкохол – бира и вино, но според него не било възможно това да доведе до този отчетен резултат. Свидетелят Т.Т. издал на подс. И. талон за медицинско изследване /л.38 от ДП/ и подсъдимият заявил, че ще даде кръвна проба. Полицейските служители се обадили на дежурния, който да изпрати разследващ полицай на място за оглед на автомобила, който бил репатриран до място, където се съхраняват. Докато св. Т. изготвял документите подсъдимият бил седнал в автомобила си, който бил спрян пред техния автомобил, от който имало видимост към него.

По това време св. Г. бил отвън и наблюдавал подсъдимия. След това последният бил отведен от полицейските служители в спешен център при МБАЛ „Св. И. Рилски“-гр. Разград, където бил прегледан, също така дал кръв за химичен анализ. Св.Х. – лекар в Спешно отделение към МБАЛ-Разград попълнил Протокол за медицинско изследване, като в негово присъствие медицинската сестра взела кръвна проба от подсъдимия. Попълнил също така и лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който сестрата отразила часът на вземане на кръвната проба – 7 часа. След вземането на кръвната проба с приемо - предавателен протокол била предадена в 7:10 часа на св. Т., който в хладилна чанта я отнесъл при дежурния в ОД на МВР за съхранение в хладилник.

Назначената съдебно-химическа експертиза установила, че в представената за изследване проба от кръв от подсъдимия се констатира наличие на етилов алкохол с концентрация 1,54 промила.

На досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза от заключението на която се установява, че на 27.12.2024г. в 05.38ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1,745 на хиляда.

В обясненията си дадени пред първия съд, подсъдимият заявява, че не е спал седем часа, чувствал се недоспал и така е тръгнал за работа. Около час стоял в колата като пишели протокола, имал малко ракия, притеснил се и пил. Не мислел да дава кръвна проба. Изразява съжаление.

Във въззивното производство е разпитан като свидетел Х. Х. - лекар в Спешно отделение в МБАЛ Разград, който процесния ден попълнил лист за преглед на пациент и протокола, по отношение на подсъдимия, а медицинската сестра взела кръвна проба от подсъдимия.

Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява въз основа на събраните и проверени гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.

4

И. Т., Л. М. Г., А. Р., Н., Х. Х., частично от обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени материали по досъдебното и съдебно производства, заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза. Тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за достоверни, безпротиворечиви и следва да се кредитират изцяло.

Заключението по посочената експертиза е обективно, компетентно, почиващо на приложения доказателствен материал. В с.з. вещото лице обяснява, че е изчислила количеството алкохол по т.нар. формула на Уидмарк, утвърдена в съдебно-медицинската практика за наличието на алкохол към момента на деянието. Газ- хроматографският метод установява концентрацията у изследвания човек към момента на убождането. Пояснява, че с оглед възрастта индивидуалната поносимост и метаболизма и други здравословни проблеми, има някои разлики за съответния човек, но това не се отразява на концентрацията установена при кръвната проба.